Любовна поезия

[IrRePlAcEaBlE]

Противоположностите се привличат

По нищо двама с теб, не си приличаме!
Защо тогава, като луди се привличаме?

И ни най-малко не си подхождаме, ама изобщо!
Но и това, със чувствата ни, няма нищо общо!

Като куче и котка се джафкаме разгорещено с тебе!
Все нещо се засягаш и ми се цупиш, като малко бебе!

Винаги имаме повод, да се сърдим един на друг!
Тогава, защо не можем нито ден, един без друг?

Ужасно винаги ме дразниш и с тебе като луда споря!
Защо не мога, поне веднъж, нормално да ти заговоря?

Знам, че противоположностите силно се привличат!
За туй, дори и куче с котка, възможно е, да се обичат!

Каква за лудите ни отношения е правилната диагноза?
Навярно:”Тези двамата са влюбени, до някаква невроза! ”

[IrRePlAcEaBlE]

Мазохистична любов

Не знам, защо по дяволите още те обичам!
Не виждам логиката, пак след теб да тичам!
След като дълго мачка и потъпква любовта ми,
със нея се подиграва и най-жестоко я измами,
направо и се чудя, как още има сили за живот, горката?
Навярно Любовта ми, от любов си е изгубила главата!

Как ли сполучи, да направиш от такава прелестна гранд дама,
жалка долнопробна уличница и изхабена пълна повлекана?
Чудя се, защо не си е тръгнала, докато още е била желана?
А се е оставила, в ръцете ти да бъде унижавана и поругана!
Какво я кара, да понася подобно нечовешко отношение?
Да я третираш без капка уважение и с пълно презрение?

От истински наперена и префърцунена артистка,
успя накрая да я превърнеш в пълна мазохистка!
На твоята жестокост започна да се наслаждава!
За ласките ти, отдавна вече, пет пари не дава!
Така че, ако искаш още болка да и причиняваш-
ще трябва с любовта си да я мъчиш, за да я раняваш! [/i]

[IrRePlAcEaBlE]

Гладиатор

От всичко на света, умееш най-добре да ме раняваш!
Не ти ли писва, всеки ден, с едно и също да се занимаваш?

Какво те кара да посвещаваш цялото си ценно време,
да водиш безпощадно, гладиаторски борби със мене!

Подготвяш се внимателно да ме раняваш, при това-съзнателно!
Тренираш и планираш как да ме измъчваш, още по-старателно!

Изучаваш слабите ми места. Нападаш ме, направо във целта!
Нанасяш ми жестоки удари, без да изпитваш никаква вина!

Атакуваш ме по всички флангове и дебнеш, да ме нараниш!
Целта ти е да ме умориш! Да ме довършиш! Да ме унищожиш!

Сякаш съм най-големия ти враг!
И искаш да ме изтезаваш пак и пак!

Не ти ли стига, че цялата съм измъчена, прободена и наранена?
Не ме ли виждаш как се влача и пълзя в краката ти разкървавена…

За Бога! Грам съжаление не ти ли е останало в сърцето?
Ще ме оставиш на мира единствено, aко ме пратиш на небето!

Кажи ми, зад маската на гладиатор какво лице крие?
Човек или чудовище, което иска кръвта ми да изпие…

Звяр някакъв в човешко тяло, обучен да ме убива хладнокръвно!
Насъскан си като животно, да ме преследваш извратено стръвно!

Тълпата иска нечовешко забавление!
А мойта кръв и носи удовлетворение!

Не се засища да гледа как във сърцето ме пронизваш многократно!
Иска да ме измъчваш повече! Да ме раняваш! Да ме боли стократно!

Тълпата иска хляб и зрелища! Крещи : “Убий я! Довърши я!
Не и показвай милост! Не я оставяй жива! Разчлени я! ”

За нея ли устройваш поредното жестоко представление?
Или да ме убиваш бавно, е твоето едничко развлечение?

[IrRePlAcEaBlE]

Кой знае

Във колко прегръдки сме били
на всякакви мъже…
И колко устни сме целували?
Какви ли не…

И колко пъти сме изричали “Обичам те! ”
На кой ли не…
Колко мъже “ Единствен”сме наричали!
Защо пък не?

Със колко сме си мислели, че сме щастливи?
Едва ли не…
И колко обещания сме чували, лъжливи…
Помниш ли, въобще?

Дали ще знаем кой е следващият “истински”?
Поне…
Ще срещнем ли изобщо “Мъж на живота си”?
Или пък не…

И колко още устни ще трябва да целуваме,
за да го разберем това…
А колко нощи още ще трябва да бленуваме,
че и при нас ще дойде Любовта?

Животът преминава във надежда и в очакване,
безмълвно, често в самота…
Във кратки мигове на щастие, в по-дълги - на оплакване,
че може никога да не познаем, има ли я Любовта…

[IrRePlAcEaBlE]

Враждебен град

Този град започва силно да ме задушава!
Мисълта, че двамата със теб ни приютява,
един без друг във себе си, ме подлудява!

Очаквам да те видя на всяка улица!
Всички прозорци ме запят опулено
как се втренчвам в анонимни лица!

Заболя ме главата от взиране и напрежение
да търся твоето лице с нестихващо вълнение,
в лицата на тези напълно непознати минувачи!

Дърветата протягат утешително към мен ръце!
Прегръщат с голи клони изсъхналото ми сърце!
А аз премръзвам и всяка крачка извървявам в самота!
Къде съм тръгнала сама в нощта, из улиците на града?

Отчаяна съм! Не откривам твоите следи!
Параноично се надявам, че този дето крачи
във момента зад гърба ми, може да си ти!

Бих искала витрините да се превърнат
във приказно вълшебно огледало,
в което ще мога да те зървам винаги !

Настъпвам жалостиво натрошени стъкълца!
Напомнят ми за нещо, което някога било е цяло,
но днес, е вече изпочупено на мънички парченца…

Плаши ме мисълта, че можеш да изскочиш
внезапно, точно пред очите ми отнякъде!
Стряска ме всеки, който ми заприличва
по нещо, даже мъничко на теб- донякъде!

Ако те срещна точно ей сега,
не знам дали ще ти подам ръка,
или ще те подмина като непознат!

Всички ъгли ме гледат подозрително и
бърчат черни вежди въпросително:
“Намерихте ли се накрая, вие двамата?”

Сякаш съм длъжна да им дам отчет!
Но този град ми е враждебен!
Отказва да ме събере със тебе!

Нима той не познава улиците и тротоарите си?
Не регулира ли движението на трамваите си?
За да ни срещне, като стар сватовник, най-накрая?
Този град си има пулс, но има ли сърце, не зная?

Един ден ще му бъда навярно благодарна,
че те е скрил от мене толкова добре,
защото, може би за двама ни, така ще бъде
много по-добре!…

[IrRePlAcEaBlE]

Химични реакции

Всеки път - тъкмо да си помисля,
че съм те забравила
и щом те видя отново -
сърцето ми полудява
и започва да бие така,
сякаш гръмотевици затрещяват отвътре…

Някаква топка се свива в стомаха ми
и горещи вълни ме обливат! Изчервявам се!
Не мога даже да те погледна в очите!
Имам чувството, че ще припадна!
Замръзвам! И глътвам езика си!

Изглеждам ужасно глупаво отстрани!
Но виновна е единствено химията
за всичките тези тъпашки реакции!
Мъча се да ги контролирам…
Да вдишвам и да издишвам…

Преструвам се, че се справям…
Но само аз си зная какво ми е…
Имам чувството, че се пържа на бавен огън!
С какво съм заслужила тези мъки от ада?
Нали любовта е най-богоугодното чувство?

Защо ли, съдбата отрежда на всеки влюбен тази награда -
да се мъчи грешника приживе - в страшните мъки на ада…

[IrRePlAcEaBlE]

Как да ти бъда приятелка…

Как да ти бъда приятелка?
И да се правя на
безразлична…

Как да ти бъда приятелка?
Когато, всяка причина
лична

да бъда твоя приятелка -
говори обратното!
Категорично!

И ме кара-от твоя най-близка
приятелка и от твоя
любима,

да се превърна - във безразлична!
За да ти остана, все пак,
приятелка,

или просто- твоя добра позната…
Която някога, била е за теб
ВСИЧКО!

[IrRePlAcEaBlE]

Обичам те…

Обичам те!
Каквото и да ти говоря…
Обичам те!
Oтчайващо болезнено и силно!

Обичам те!
Разтърсващо и нежно!
Обичам те!
Стихийно и даже - безнадеждно!

Обичам те!
Дори, когато ти ме мразиш!
Обичам те!
Дори, когато ме отритваш…

Обичам те!
Дори, когато очите ти не виждам!
Обичам те!
И хич, не си завиждам!

Обичам те!
И само това има значение!
Обичам те!
Дори не мога друга дума да измисля…

Обичам те! …
Обичам те! …
Обичам те! …

Толкова много те обичам,
че никога няма да ти го кажа!
Толкова много те обичам,
че даже, няма и да го покажа!

[IrRePlAcEaBlE]

Аз и времето

Толкова време
изгубих
да страдам по тебе,
че цялото време,
отскоро,
работи само за мене…

Ангажирала съм го,
да го губя
вече за други неща!
Предпочитам,
да го прекарвам
изцяло във самота!

Аз и времето,
ще се утешаваме
заедно насаме…
Та дано, времето
някак да те изтрие,
от мойто сърце!

[IrRePlAcEaBlE]

Очи, които не се виждат, се забравят

Но колко точно, ще трябва да не виждам твоите очи?
Не казва поговорката! Мълчи!

Дали изобщо има нещо вярно в нея,аз се чудя ?
Или напразно цяла вечност, ще трябва да се трудя,
да се науча да живея, без да виждам твоите очи!
Надявам се поне, да има малко истина във нея!
Защото със сигурност, без твоите очи ще полудея!

Въобще не си завиждам, че няма дълго да ги виждам!
Бързо рецептата ми напиши, как да забравя тез’очи?
Кой казва, че тази стара и мъдра поговорка
изобщо важи за твоите изгарящи очи? Кажи!
Ами ако за очите ти, изобщо тази поговорка не важи?

Ако се срещнем някъде на улицата , съвсем случайно
и продължават още да ме изгарят очите ти безкрайно…
Тогава, как да се избавя?Какво да правя, че да ги забравя?
Ще трябва спешно да си направим с тях устна уговорка,
че и за тях, със сигурност ще е валидна тази поговорка!

И нека да се разберем веднъж завинаги със твоите очи!
Че как изобщо, ще мога някога да ги забравя, ми кажи?

[IrRePlAcEaBlE]

*Ти и Тя*

Недей ми казва! Знам, че я обичаш.
И колко много искаш да е с теб.
Със мили имена недей да ме наричаш.
Сърцето ти за мен е бучка лед.
Не се прави. Прозрачен си до болка.
В сърцето ти отдавна не съм аз.
Кажи ми истината. Знам, че е жестока.
Но признай си. Няма вече "нас".
Сълзите избърши си. И те лъжливи,
докога във мен ще се кълнеш?
Нима в очите ти съм толкова наивна?
Време е да се поспреш...
Обичаш нея, гордо не признаваш.
Казваш ми:за мен си само ти...
Но е късно вече. Ти не съжалявай.
Тя отдавна между нас стои!

[izlishna]

Шепот бял

Колко мъжки клетви, мила,
са си тръгвали в нощта...
Как намери още сила,
за да вярваш в любовта?

***

Постой така

Постой така, да те погледам,
без да искам нищичко от теб.
Постой - до болка ненагледна,
свила ласкави коси в букет.


Постой така, за да извая
твоите космически черти.
Ах, колко небеса ухаят
в светлооките ти две луни...

Постой така. Китара будна
шепне приказка за влюбен сън
и как безмилостно, безумно,
как пронизващо вали навън...

Постой така, не тръгвай, чу ли!
Късно е, къде във този дъжд
ще срещнеш пак шест нежни струни
и безбожно луд по тебе мъж?!

***

Обикнах те, когато те загубих

Обикнах те, когато те загубих -
нелепо, безвъзвратно, непростимо.
Дали пък затова не се и влюбих?
Сега си бог, и нафора, и вино.


Загубих те, когато те обикнах.
Ти ли рано тръгна, аз ли закъснях?
Какво, че с лунната ти нежност свикнах!
Просто златни дни, които пропилях.


Не жена, сякаш птица Жар отлитна.
Дали пък затова не се и влюбих?
Загубих те, когато те обикнах.
Обикнах те, когато те загубих.

***

[FancyGirl]

Целувай ме, така сякаш
е за последно!
Целувай ме под капките дъжд
стекли се по моето лице.
Целувай ме по устните
желаещи само теб.
Целувай ме под дъжда
валящ навсякъде по света.
Целувай ме и гледай
очите ми, в които си само ти.

Целувай ме, така сякаш
е за последно!
Целувай ме макар
и да крещя, че те мразя.
Целувай ме макар
и да знаеш, че думите ми са лъжи.
Целувай ме, макар
и да вали.
Целувай ме макар
и да те боли.

Целувай ме, така сякаш
е за последно.
Целувай ме дори
да знаеш, че вече не вали.
Целувай ме, дори
да нямаш вече сълзи.
Целувай ме, дори
да нямаш сили.
Целувай ме,
дори да свърши света .

Целувай ме, така сякаш
е за последно.
Целувай ме, без сълзи.
Целувай ме, без да вали.
Целувай ме, без да те боли.
Целувай ме, без да имаш сили.
Целувай ме,
Целувай ме,
Целувай ме,
Целувай ме…

[izlishna]

IrRePlAcEaBlE не флуудвай така

[NaNa_SladuRana]

Дъх

Дай ми канела и ванилия,
забъркай ми море от пеперуди
и ме остави там,
и може би ще те обичам вечно.
Дай да усетя как тупти сърцето ти,
удавено в коктейл от серотонин,
и ме забрави там,
да се усмихвам носталигично.
Дай ми частица от живота си,
покрита със листа от слънчогледи,
и ме остави там,
завинаги.
Подай ръка,
ще ти отвърна,
докато телата ни преплетени,
не се стопят във цветна супернова,
със дъх на мента и несбъднати желания

[LoveRetroMusic]

Вижте това стихче www.guzari.com/u/nikasa

нИ става.

[DarkBass]

Моят ден
С отпечатък от теб начертан е денят ми.
Във очите искряща усмивка трепти.
Пръстите помнят твоите парещи длани.
И започвам да вярвам, че се сбъдват мечти!

Ако можех...
Ако можех да нарисувам усмивка,
бих нарисувал теб...
Ако можех да нарисувам прегръдка,
бих нарисувал теб...
Ако можех да нарисувам целувка,
бих нарисувал теб...
Ако можех да нарисувам мечта,
бих нарисувал теб... И мен...
И една сълза...




Докосвам една мисъл с теб...
И се смея...
Докосвам една струна с теб...
И аз пея...
Докосвам една звезда с теб...
И сияя...
Докосвам една тайна с теб...
И мечтая...
Докосвам една истина с теб...
И живея...
За тебе...





С устните си като няма,
изкусно рисувах името ти.
С устните си – като сляпа,
четях всяка гънка на кожата ти.
С устните си – като глуха,
усещах ударите на сърцето ти.
С устните си – като жадна,
пиех всяка капчица от дъха ти.
С устните си – като гладна,
аз опитвах да смеля страха ти.
С устните си – ненаситна,
теб моделирах и молех страстта ти.

...............................

Устните ли ме предадоха?
Или телата не се разбраха?






Две сърца

С елегантност на газела
тя пристъпваше към мен.
Погледа си плах бе свела,
поглед - скръбен, просълзен.

Толкоз млада и красива,
а изгаряща в печал...
Стига да бе пак щаслива,
ах, какво не бих й дал!...

Заговорих я спонтанно.
Неусетно притъмня.
Дълго слуша ме и бавно
тръгна редом с мене тя.

Две сърца изпепелени,
възкресени от страстта,
тази нощ се бяха слели
и възпели любовта!...

Скоро след това се съмна.
Да си тръгне пожела.
Но не беше вече тъжна,
как когато бе дошла.

Там - на прага се извърна,
нежно махна ми с ръка.
После бързо я обгърна
плътна утринна мъгла...

Дано ви харесат аз съм си ги подбирал

[Neftochimic]

БОЛКА

Много болка има по между ни.
Хиляди обидни тежки думи,
лъжем се взаимно за нещо очевидно, но защо?
Как се променихме не видяхме,
как се отчуждихме не разбрахме.
Станехме актьори и играем роли, но защо?
А ден след ден си отива,
от нас любовта без да знае защо.
Но част от мен не вярва на тази лъжа,
Че ти е все едно.
Чувствата се блъскат по между ни,
думите ни сякаш са куршуми.
Ти ме нараняваш и аз те наранявам, но защо?
Плаче уморена любовта ни,
става на парче гордостта ни,
но да си признаем
и двамате незнаем защо.
Няма конци за разбито сърце,
нима има сила, която да го събере.
Но всяко разбито парче другия обича,
макар и на любов да не прилича.
За една секунда разби ми вечността,
една секунда и всичко в мен умря.
За кратък миг сърцето в мен се скъса,
защото със студения си поглед ме разкъса.
В душата ми ужасна мъка.
Решението сякаш е разлъка,
но нито искам от тебе да си тръгна,
нито знам как да те прегърна.
Трябва ли да си тръгна за да те забравя,
или да остана и за болка с болка да ти върна..?

ПОНЯКОГА ПРАВИМ СВОЯ ИЗБОР НЕ С УМА СИ, А С КРИВОРАЗБРАНАТА НИ ГОРДОСТ, КОЕТО Е ЖАЛКО. ПЪК И НЕ СЕ ПОКАЗВА СИЛЕН ХАРАКТЕР, АКО ПОТЪПЧЕШ НЕЩО, НА КОЕТО ДЪРЖИШ, ЗА ДА ДОКАЖЕШ КОЛКО СИ СИЛЕН И ВЕЛИК!!!

[lipstick]

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Прощално, на жена ми
Никола Вапцаров

Уникално

[LadyDi]

Душа душа докосна

Когато срещнах те за първи път
нощта от безнадеждност беше сляпа.
И пипнешком аз търсех своя път
с невиждащите пръсти на мъглата.

Когато срещнах те за първи път
една звезда небето с вик отрони.
И с тази феерична звездна смърт
завърна се един бездомен спомен.

Когато срещнах те за първи път
раненото небе сълза пророни.
И аз намерих своята любов
сред обичите други милиони.

Когато срещнах те за първи път
разбрах, че този път е и последен.
Раздялата е всъщност малка смърт,
невъзвратимо бягащото време.

И спря да се върти за миг земята,
неспряла да крещи от самотата,
заслушана в гласа на тъмнината
душа душа докосна непозната.

И спря да се върти за миг земята,
неспряла да крещи от самотата.
Душа душа докосна във нощта,
тогава срещнах теб за първи път...

За първи път...

[LadyDi]

Недопустимост
Любомир Левчев

Да те жадувам аз,
да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен...
Това е толкова недопустимо!
Защото все пак ти ще ме помилваш.
Главата ми ще падне на гърдите ти,
отсечена от меча на въздишките.
Ще се стопят китарите
догдето
остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло...
Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви.
Минавам аз.
Минавам сам.
Недопустим като тъга...

[BloodyAmy]

Сама

Аз мога всякак, мога и без теб
без обич мога, мога и без ласка.
Съвсем без нищо, като скитник клет
ще извървя живота си – зад маска.

Ще се престоря, че не ме боли,
че съм безгрижна и щастлива.
Един след друг ще следват скучни дни,
безличната тълпа ще ме прикрива.

Аз нямам право слабост да показвам,
да искам своя свят да споделя.
Във него ще остане място празно,
какво от туй – Аз мога и сама.

[suantito]

Едно чувство

Едно чувство в мен ме кара да копнея
за товйте ласки и целувките ти страстни.
Чувство каращо ме да прощавам
и пак със теб да продължавам.

Една игра която все не мога да спечеля
игра на думи сълзи и мечти .
Игра в която залога си ми ти
и не мога аз да те изгубя

Сърцето си ще дам дори и да загубя.
Дали чувстото да претъпя ,
И ново чувство да намеря ?
Във свят изпълнен с омраза и тъга трудно ще намеря

едно чувство което ме накара
сърцето да ти подаря
чуство най силно на света
чуство наречено любов.
Николай Илиев

Това е първото ми написано "нещо"(дори не знам като какво да го категоризирам ) Приемам всякакви критики и очаквам обективно мнение.

Ето малко тъжна романтика:

Roses are red,
Violets are blue,
I would love you if
You had bigger boobs...

[ToniStoraro]

май не е пускано това тук, намерих го вчера в интернет

Признание


Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.


Господи! Та ти си още същата,
както и в онези ненаситни дни,
в онзи танц с душата ти, насъщната,
който всички цветове взриви!


Няма ли да ме поканиш? Чакам вести.
Още ли си с твоето момче?
Аз се влюбвах - може би безсрамно често,
но така ми беше по-добре.


Тичах след принцеси минзухарени
и разбрах от срещите безброй,
че жените други са създадени
само за да ме направят твой!