.
Отговор в тема
Страница 2 от 51 ПървиПърви 12345612 ... ПоследнаПърви
Резултати от 26 до 50 от общо 1270
  1. #26
    Guest
    това са две стихчета на камелия кондова.много ми харесват
    ЗАДКУЛИСНО СТИХОТВОРЕНИЕ

    Знам, че искаш, по хлапашки сресана,
    не мъжът ми — Хамлет да откриеш.
    Само не надничай зад кулисите.
    Ще се счупи цялата магия.
    Хамлет има десет лева в джоба си.
    И се пита — хляб или цигари.
    С два пакета изкопава гроба си.
    С фасовете веждите си пари.
    Хамлет има две деца — подробности.
    Вярно, че не влизат по пиеса.
    И една Офелия — виновница,
    че не става вече за принцеса.
    В къщата им зимно слънце влиза.
    Плаши ги дъхът на светлината.
    Хамлет или гледа телевизия —
    или гледа празното в душата си.
    Затова, заклевам те, момиченце —
    точно там, на сцената, с декорите:
    струва си, но само там — обичай го!

    Другото е моя територия.


    НЕ И МИЛОСТ!

    Вече не са същите момчета,
    но и тези също пият бира...
    Бях хиляда пъти Жулиета.
    Само че накрая не умирах.
    Милост ли? Проклятие е, Боже,
    че след любовта оставаш жива.
    Вързана след ласката — за ножа.
    Галена след цвете — от коприва.
    Жива, за да гледаш как се мята
    жалката опашка на надеждата.
    Дълга — за размера на земята.
    Къса — във небе да се оглежда.
    Милост ли? Ромео заприлича
    на охранен празник, но без песни.
    И какво, че още ме обичал...
    Вече му е навик — по пиеса.
    А на мен остават двата края,
    дето все да вържа не успявам.
    Милост ли? А мога ли да зная
    колко още милост заслужавам?!
    Ако може, друг да я получи,
    друг след мен сто века да пребъде.
    А на мен — дай Боже, да се случи
    същото.
    Обаче със присъда.

  2. #27
    Guest
    Лично мое:

    За Светослав!!!


    През тези дни и нощи,
    през тези дълги часове
    за тебе мисля непрестанно
    за тебе мисли моето сърце.
    Как хубаво ми беше с тебе
    как времето тогава спря
    и с усмивка ме целуваше
    нежно в ноща.
    Как искам пак да съм до тебе
    да ме гушкаш ти до сутринта
    и с ласки пак да ме омайваш,
    както до сега.Но има пречка не отричай
    тя пак те чака в ноща,когато аз за тебе плача
    когато аз за тебе пак тъжа.
    Мисли каквото си поискаш ,но да съм втора аз не бих могла
    Избирай или мене или нея..това е твоята съдба.
    Ти каза, че не си щастлив с нея каза че за мене мислиш ти
    Или само ме излъга и разплака властните очи?
    Запомни едно от мене , аз никога не съм сама.
    На неверен да съм вярна не е моята съдба!!

  3. #28
    СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ... (Евтим Евтимов)
    Сънувал-несънувал първа среща
    разделял-неразделял своя сън,
    една любов на прага те посреща,
    но истинската пак зове отвън
    Умирал - неумирал с тайно слово,
    измамван-неизмамван от жена,
    ти може да се влюбиш пак отново,
    но истинската само е една.
    Загубил-незагубил чувство нежно,
    намерил-ненамерил свой обет,
    ти може да сънуваш нещо прежно,
    но истинското да е там, напред.
    Заричал-незаричал огън вечен,
    издигал-неиздигал длан за мъст,
    ти може на една да си обречен,
    но друга да е истинския кръст.
    Откривал-неоткривал радост жива,
    очаквал-неочаквал, пял-непял...
    И тъй - живота бавно си отива,
    и взема туй, което ти е дал
    I love the way you love, but I hate the way I'm supposed to love you back.

  4. #29
    kiki;;;
    Guest
    I'm your love,
    i'm the true,
    i'm your day,
    I'm the sun
    i'm the night,
    i'm the life,
    i'm the thet.
    Yes, i'm all this!
    i'm your world.
    i'm the beauti'.
    You love me,
    but i love you any more.
    I'm just me!!!
    love me

  5. #30

    Регистриран на
    Sep 2007
    Град
    sOmewhere iN the DarknesS
    Мнения
    28
    2 стихотворения на Пушкин които ми харесват:

    На К.

    Аз помня чудно мигновение
    яви ми се и отлетя
    ти - мимолетно видение
    на истинската красота.


    Обичах те и може би все още

    Обичах те и може би все още
    дълбоко в мен не гасне любовта
    но нека днес спокойните ти нощи
    да не тревожи с нищо вече тя.
    Обичах те безмълвно , безнадежно
    между възторг и ревност раздвоен.
    Дано от друг тъй искрено , тъй нежно
    Обичана да бъдеш някой ден.
    Lubovta e kato vqtyra - ne mojesh da q vidish, no q useshtash.

  6. #31

    Регистриран на
    Jun 2007
    Град
    На луната...сред звездите в безкрайното..;]]
    Мнения
    130
    Enrique Iglesias - Hero

    Остави ме да бъда твоят герой.

    Ще танцуваш ли, ако те помоля да танцуваме?
    Ще избягаш ли, и няма ли да погледнеш назад?
    Ще плачеш ли,ако ме видиш да плача?
    И ще спасиш ли душата ми тази вечер?
    Ще потрепериш ли,ако докосна устните ти?
    Ще се смееш ли? О,моля те кажи ми!
    Ще загинеш ли за едниствения,когото обичаш?
    Задръж ме при себе си тази вечер!

    Мога да бъда твоя герой, скъпа.
    Мога да не чувствам болката.
    Ще остана с теб завинаги.
    Можеш да вземеш моята душа.


    Ще се закълнеш ли,че ще бъдеш вечно моя?
    Или ще ме излъжеш?
    Би ли избягала и би ли се скрила?
    На непроходим път ли се намирам?
    Ума си ли загубвам?
    Не ме е грижа...ти си тук тази вечер....

    Мога да бъда твоя герой, скъпа.
    Мога да не чувствам болката.
    Ще остана с теб завинаги.
    Можеш да вземеш моята душа.

    О, аз просто искам да те задържа.
    Просто искам да те задържа.
    На непроходим път ли се намирам?
    Ума си ли загубвам?
    Не ме е грижа...ти си тук тази вечер...

    Мога да бъда твоя герой, скъпа.
    Мога да не чувствам болката.
    И ще остана с теб завинаги.
    Можеш да вземеш моята душа.

    Можеш да вземеш моята душа.

    Мога да бъда твоят герой.

  7. #32
    Ще помоля личното творчество да бъде пускано в раздела предвиден за това. А в тази тема да се пуска само любовна поезия като се посочва автор и заглавеие на произведение.
    Благодаря!

    Стена- Румяна Симова

    До теб съм, а всъщност ме няма...
    Не чувам какво ми говориш.
    Навярно, в конфликт между двамата,
    със себе си трябва да спориш...

    Далече съм, много далече...
    Дели ни причина една,
    от някои – „навик“ наречена,
    от други – „прозрачна стена“...

    Издигах стената с години.
    Обидите твои редих.
    През нея не можеш да минеш.
    Не бих разрешила, не бих...

    По навик – не мога да чувствам,
    по навик – те слушам сега...,
    по навик – се смея изкуствено,
    по навик – изпитвам вина...

    И преди да те срещна... пак теб ОБИЧАХ!
    И дори един ден да не съм до теб... пак теб ще обичам!


  8. #33
    Мега фен
    Регистриран на
    Apr 2007
    Град
    София
    Мнения
    4 803
    На моето сърце


    За него ти недей да плачеш!
    Не го наричай щастие едничко!
    За него нищо вече ти не значиш!
    Хайде затупти отново пак сърце мъничко!
    Недей да викаш името му в тишината!
    Безмислено е,разбери!
    Недей потъва в самотата!
    Съживи се,другаде любов търси!
    Извинявай,че ви запознах
    с неговото уж добро сърце.
    Влюбих се и след това че е жесток разбрах.
    Моля те не умирай,сърчице!
    Не ме вини,че го обикнах.
    Ти най-добре знаеш какво е любов!
    Виновната съм аз,че свикнах
    и сега гаснеш по човек суров.
    Хайде мъничко сърце,върни се!
    Недей да бъдеш като него камък!
    С нови сили възпламени се!
    Нека в тебе се запали онзи нежен светъл пламък!
    Хайде миличко сърце,стига толкова сълзи!
    Нима очакваш той жестокия да се извинява..!?
    Остави го и следвай своите мечти
    и знай че тайно някой ден ще съжалява!


    Энам,че эа теэи неща има друг раэдел,но не се сдържах.Не мога да нарека това нещо `опит`.Стиха е написан от mechtaq_za_teb.Има го в раэдела эа лично творчество и култура ,но толкова много ми харесва ,че реших да го пусна и тук.
    [size=7][b][u]fosse cos

  9. #34
    Мега фен
    Регистриран на
    Apr 2007
    Град
    София
    Мнения
    4 803
    Никога не е късно


    Срещнахме се много късно.
    Паяк бръчките плете,
    сняг в косите ми препръсква,
    времето тече... тече!
    Трудно ми е да изтръгна
    закъснялата любов!
    Купидон не се излъга...
    Лесна плячка съм за лов!
    Давя се във твоя поглед...
    Сякаш срещам младостта...
    Твоите очи ме молят...
    Как сърцето си да спра?
    Разумът крещи – „Не бива!“.
    Угризения тежат.
    Но съм толкова щастлива...
    ВРЕМЕ, НАПРАВИ МИ ПЪТ!!

    Автор:Румяна Симова
    __________________________________________________ ___________

    Жената на Гробаря

    Когато си до мене, съм желана.
    Усещам го по тръпката, пълзяща
    от изпотените ти длани
    към моята ръка. Изящна е
    оформилата се сълза, която
    изгубих като мъничко мънисто...
    Търкулна се във скута ми,
    проля се
    във тъмнината. Нищо, нищо...
    За менe си мечтаният любим.
    За тебе съм жената на Гробаря,
    погребал в талашитен, евтин скрин
    мелодията на една китара.


    Автор:Румяна Симова

    Теэи двете най-много ми харесаха.
    Още стихосбирки на авторката може да намерите в тоэи сайт http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...E8%F0%E8%EA%E0
    [size=7][b][u]fosse cos

  10. #35
    Мега фен
    Регистриран на
    Apr 2007
    Град
    София
    Мнения
    4 803
    Случайна среща


    С теб сме отново в едно кафене,
    след толкова много години.
    На маса си с твои приятелки две,
    на моята - двама приятели има.
    След погледи бързи, пламват искри.
    Спомени бавно нахлуват... Боли ме!
    Запалваш цигара... Виждам сълзи...
    В лютивият дим аз намирам причина.
    Говорят ми нещо, не слушам уви...
    Поклащам глава солидарно.
    В мисли целувам пак твойте очи
    и твойто лице лъчезарно.
    Далече в годините скитаме тъжно.
    Разбирам го някак без думи.
    От минали мигове спомени жънем,
    топящи леда по между ни.
    Дори не разбрах как останал съм сам.
    Кафето студено преглъщам.
    И ти си самотна на масата там
    и твойто кафе май е същото.
    Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.
    Неспиращи думи в мълчание.
    Излезем ли, пак ще сме нейде далеко
    грижовни към свойто страдание.
    Тръгвам си вече. Не подавам ръка.
    За сбогом оглеждам те цялата.
    Ти също надигаш се бавно - едва,
    в последният миг на раздялата.


    Автор:Найден найденов

    http://www.slovo.bg/showwork.php3?Au...D=6203&Level=1
    [size=7][b][u]fosse cos

  11. #36
    Празна душа

    До мен стоиш, а сърцето ти е тъй далеч.
    Гледаш ме в очите, а аз пък в твойте виждам неиното лице!
    Все още я обичаш знам това, знам също и
    за празнотата в твоята душа.
    Боли те всеки ден за нея, за неите очи, за неините прегръдки и
    лъжи.
    Малко обич искам аз от теб, една прашинка от сърцето ти дори,
    но не верен ще бъдеш ти само на нея,
    дори и толкова много да те боли!
    И даже сега след толкова време успява да те държи в своя плен!
    Успява да влиза в съзнанието ти и нощем и ден!
    Ако беше видял на времето какво се крие зад маската красива сега
    щеше да си още с мен!
    Тогава наистина би разбрал какво е любов, а не какво самота!
    Щастлив щеше да бъдеш до мен, но грешката беше във мен!
    Сгеших, че не послушах сърцето си още тогава,
    че те оставих да си идеш от мен!
    И правех много грешки ден след ден, докато не осъзнах едно,
    че обичам само и единствено теб!
    Как те обикнах и сама не разбрах, знаех само,
    че искам да бъда с теб,
    да целувам устните ти и да галя косите ти.
    Исках те тогава искам те и днес, макар и да обичаш още нея
    искам те и днес!
    Имам нужда от теб, все едно немога да живея без теб!
    SiLnO Obi4aM,LeSnO ne PrO6TaVaM,JeStOKo OtMa6TaVam I NiKoGa Za Ni6To Ne S1JeLqVaM!!!

  12. #37
    Моля те върви

    Моля те върви!
    Моля те не се обръщай след мен!
    Моля те просто забрави за мен!
    Всичко било каквото било.
    Болката тежка аз ще преглътна,
    а ти върви, остави ме да страдам сама!
    Не сипвай сол в раната дълбока!
    Не раздирай душата ми тъй болна!
    Защо причиняваш ми това,
    мисля, че не съм заслужила тъга!

    Сама

    Така ми е пусто без теб сега!
    Дали те обичах, не знам и не искам да знам!
    Какво значение има какво съм изпитвала към теб, след като бях
    щастлива!
    Единственото, което има значение е болката ми!
    Тя е по-голяма и от мен самата.
    Иска ми са всичко това да е един кошмар.
    Да се събудя в момента, в който бях щастлива и влюбена!
    Спомням си за дните ни безкраини и прекрасни!
    Но истина ли бяха мечтите, незнам!
    Знам само, че ти ме остави да страдам!
    Понякога си представям, че все още сме заедно и се обичаме.
    Мога да те видя така ясно пред себе си, мога дори да те докосна,
    но протегна ли ръка към теб ти изчезваш отново.
    Боли ме наистина, никога обаче не ще ти простя за болката и
    лъжата.
    Сега незнам дали това, което изпитвам към теб е реално,
    защото човека в който се влюбих не съществува!
    И дори сега след толкова време се питам:"Защо ти беше това?".

    Половин сърце

    Половин сърце.
    Половин душа.
    Една любов, тъй чакана.
    Една надежда, в миг изгубена.
    Съдбата трикове крой.
    Пътища безброй, пълни със лъжи.
    Надежда загубена завинаги.
    Пътища назад, никакви.
    Прегръдки на раздяла.
    Целувки пълни със отрова.
    И думи казани с любов и болка-целувка за последен път.
    Приятелство с любов, тъй силна и голяма.
    Защо не трябва да сме с тебе двама?
    Защо погубваш всичко мечтано и желано?

    Половин сърце.
    Половин душа.
    Едни очи, тъгуващи.
    Едни устни, чакащи.
    Време само време и една забрана.
    Две думи, тъй очаквани.
    Две думи, объркващи живота ни.
    За приятелството място вече не остана.
    Единственно надеждата, че някой ден ще бъдеш ти до мен.

    Някой ден-1

    Някой ден ще те напусна и ще ме намразиш!
    Ще те моля за любовта ти, но ти ще ме оставиш!
    Наказанието за глупоста си ще нося цял живот,
    знаейки, че съм виновна за болката в сърцето ти!
    Ще минат дни, а можеби години , ти ще ми простиш.
    Ще ме разбереш и ще ме обичаш,
    знаейки, че вече мразя те от все сърце!
    Бог ще ни накаже за грешките ни в любовта,
    и ще ни събере отново във Вечността!

    Огън или лед

    Огън или лед,
    реален или сън мечтан,
    надежда пламнала в сърцето ми,
    това си ти за мен!

    Огън или лед,
    радост или болка вечна,
    искрица блеснала в очите ми,
    няма да изгасне тя, щом пак си ти до мен!

    Огън или лед,
    любов или неугасима страст,
    потъм аз гледайки очите ти,
    щом пак си ти до мен!

    Някой ден-2

    Някой ден ще се върнеш при мен,
    ще молиш за прошка и обич,
    но единственното което ще получиш от мен
    е презрение и унижение!
    Може да умирам от любов по теб!
    Може да не обикна никой друг вече,
    но ще те накарам да съжаляваш за мен,
    дори да ми се къса сърцето по теб!
    Знай, аз обичам те,
    но това не значи, че ще се връщам при теб,
    след всяко твое унижение!
    Искам някй ден да прочетеш тези листи пожълтели
    и да разбереш, колко много си означавал за мен!
    Искам да си блъскаш главата в стената,
    както правех аз навремето и да съжаляваш
    за пропуснатото време, в което си бил далече от мен!
    Искам любовта да изпълва сърцето ти,
    както умразата напира в мен и да не знаеш,
    какво липсвало ти е, докато бил си далече от мен.
    "Искам, искам", не това не са само думи,
    това е клетва за мъст и отмъщение,
    клетва дълбоко в сърцето и очите ми!

    Краят

    Виждам в очите тъга, искаш да ми кажеш,
    може би отдавна крита истина!
    Страх ме изпълва, дори да те питам направо.
    Знам че и теб те боли, но не така както,
    думите изгарят сърцето ми.
    Щастлива бях със теб, даже и в най-тежките ми дни.
    Не вярвам, че успя да проникнеш така дълбоко в душа ми.
    Направи това, за което други преди теб мечтаха.
    Промени завинаги моята съдба, превърна ме в жена!
    И сега , когато съм сама, се чудя как успя?
    Не исках да се променя, на пук на теб, на пук на всичко.
    Но ти все пак успя, за пореден път, постигна си целта!
    Не вярвах, че ще го кажа някога, но ми харесва всичкото това!
    За първи път в живота си,
    сам доволна от това в което се превръщам.
    Да можеше това да е завинаги, не няма да бъде, когато си отидеш.
    Зная горчивата истина, отидеш ли си от живота ми,
    всичко ще загуби смисъл.
    Няма да има смисъл да се боря, щом ти не си до мен.
    Усещам пак онази празнота в сърцето си.
    Това силно чувство не напуска съзнанието ми-
    мисълта че ще те загубя.
    Нямам сили да се боря срещу теб, и някъде дълбоко,
    усещам все по-силно и по-силно края.
    Край, срещу който се молех, и нощ и ден!

    Лъжи

    Лъжи след лъжи,
    веднъж простила ти пак ме нарани.
    Бях готова да ти простя.
    Бях готова да се върна.
    Бях готова на всичко за теб.
    Бях доволна само от един поглед, дори!
    И какво получих в замяна?
    Лъжи след лъжи.

    Да

    Да - ще те помня!
    Да - ще тъжа!
    Да - ще искаш да се върнеш!
    Да - ще съжаляваш помни!

    Сълзи

    В лед скова сърцето, пресъхнаха сълзите.
    Погуби искрицата в очите и няма те сега.
    Отиде си защото ме обичаш, обич на която не държа.
    Забрави ме, защото в теб се вричам, а в теб я няма любовта.
    Сълзите пареха сърцето, изгаряше от болка то.
    Но няма го детето, което те обикна есента.
    Няма я онази песен, няма го и танцът наш.
    Няма нищо от онази есен, само може би тъга.
    Сълзите-тъй солени, са тез които топлят ме сега.
    Едничка тяхната утеха сгрява моята душа.
    През ад минавах всеки ден, молех се да те открия някой ден.
    Сълзи горчиви стичаха се по моето лице, но времето летеше.
    Реалността проникна в моето душа.
    Години бяха нужни, но го осъзнах-отиде си!
    Сълзите обичат ме сега!
    SiLnO Obi4aM,LeSnO ne PrO6TaVaM,JeStOKo OtMa6TaVam I NiKoGa Za Ni6To Ne S1JeLqVaM!!!

  13. #38
    Голям фен Аватара на Juicy_Lucy
    Регистриран на
    Jan 2006
    Мнения
    687
    Очите ми ме молиха да спра да гледам,
    очите ми твърдяха,че съм луд...
    Луд, за да ги карам да се взират
    и да те търсят там..
    Там,където отдавна не си
    и няма да те има...
    Очите ми ми казваха,че са те виждали и друг път...
    Че те познават много преди мен и знаят...
    Знаят как бързо се променяш...
    И изчезваш...
    И няма смисъл...
    Няма смисъл
    насила да ги карам да търсят...
    в теб това,което нямаш,но което щях да видя.
    Не ги послушах и ги държах отворени!!!
    Когато ги затворих беше късно...
    Защото бях те пуснал вътре в себе си
    и всичките ми мисли и желания...
    бяха приели
    формата на твоите движения.
    Сега,
    докато те изтръгвам от сърцето си,
    си мисля-
    не е ли смешно това,
    че докато гледах с отворени очи,
    не забелязвах нищо...
    и трябваше да ги затворя,
    за да видя...
    Очите ми ме молиха да спра да гледам
    Очите ми твърдяха,че съм луд,
    за да ги карам да се взират
    и да те търсят там,където
    отдавна не си и няма да те има

    ***

    И трябваше да ги затворя,
    за да видя ...







    ПОСВЕЩЕНИЕ

    Петя Дубарова

    В студените нощи, когато пиян
    сънят се търкаля на моя таван,
    когато луната тъмнее от грях,
    когато увисва над мен моя страх,
    обесен на острия ръб на нощта,
    подавам ти своята бледа ръка -
    на теб - непознатия - смугло красив,
    потаен и питомен, жаден и див,
    едва деветнайсет години живял,
    а всичко опитал и всичко видял,
    подвластен на никого, ничий, сам свой,
    но тръгнал към мене и истински мой
    и падал по пътя си, плакал, грешил,
    но нежност момчешка за мен съхранил.
    Ръката ми - властната - жадно поел,
    единствено с мен ще си толкова смел!
    Ела! Ще измием луната от грях!
    Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
    ще пеем с тътнежния корабен глас
    на морската нощ във добрия Бургас.
    А после, когато тя тръгне назад
    и слънцето бликне над нас благодат,
    мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
    ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
    get off.

  14. #39
    Моето е малко но от сърце аз го измислих

    Душата ме боли
    Сърцета ми кърви
    липсваш ми
    къде си ти?
    Прави това което смяташ за правилно!

  15. #40
    Голям фен Аватара на ivakavlad
    Регистриран на
    Sep 2007
    Град
    София
    Мнения
    892
    Любовна

    Автор:Никола Йонков Вапцаров

    Като бетонен блок над нас
    тежи барутната тревога.
    Душите ни ръмжат: – Война!
    В душите кръв, и смут и огън.

    Аз виждам тоя смут дори
    сега в фабричните комини,
    на запад в залеза или
    в небето тъй спокойно синьо.

    И в тези дни, кажи ми ти,
    когато ни притягат в обръч,
    в сърцето, грях ли е, кажи,
    че пазя още кът за обич?

    Кажи ми грях ли е, че пак,
    дори и в този шум фабричен,
    процепен с зъл картечен грак,
    си мисля: – Колко я обичам!...

    Да, вярно, мъничкият свет
    на нашата любов е тесен,
    затуй със поглед, впит напред,
    ти пиша толкоз малка песен.
    Аз съм МОМЧЕ R.I.P. липсваш ми боже колко ми липсваш защо трябваше да става така мамкаму

  16. #41
    Голям фен Аватара на ivakavlad
    Регистриран на
    Sep 2007
    Град
    София
    Мнения
    892
    Прощално

    На жена ми

    Понякога ще идвам във съня ти
    като нечакан и неискан гостенин.
    Не ме оставяй ти отвън на пътя –
    вратите не залоствай.

    Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
    ще вперя поглед в мрака да те видя.
    Когато се наситя да те гледам –
    ще те целуна и ще си отида.

    Никола Йонков Вапцаров
    Аз съм МОМЧЕ R.I.P. липсваш ми боже колко ми липсваш защо трябваше да става така мамкаму

  17. #42
    Аватара на Момичето от Принстън
    Регистриран на
    Mar 2007
    Град
    *Counting down the days 'till I will find you there…I don't care as long as I, I get there with you*
    Мнения
    28
    Цитирай Първоначално написано от beyond_transience
    Недялко Йрданов

    "Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:
    -Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.
    Тогава аз вдигнахръка,хванах една мисъл и я затворих в шепата си
    като в кибритена кутийка.Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
    -"Не искам да си отиваш!"
    Усмихни се.
    Какво,че ще си отида?
    На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.
    Зад червените къщи изчезва Слънцето,но ще се върне.
    И влаковете се завръщат,нали?
    И хората.
    Какво са разстоянията метър и километри?
    Има очи,които виждат през високите планини.
    Има мисли които летят над безкрайните равнини.
    Има хора,които никога не се разделят.

    Усмихни се.
    Има хора,които никога не се разделят"
    мисля, че е разкошно!!!
    А аз много харесвам на Никола Вапцаров- "Прощално"
    ... Понякога ще идвам във съня ти
    като нечакан и далечен гост.
    Не ме оставяй ти отвън на пътя -
    вратите не залоствай.

    Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
    ще вперя поглед в мрака да те видя.
    Когато се наситя да те гледам -
    ще те целуна и ще си отида...

    -----

    Ал. Пушкин
    "На К..."

    Аз помня чудно мигновение:
    яви ми се и отлетя
    ти- мимолетно видение
    на истинската красота.

    Когато аз унил тъгувах
    сред далечните суети,
    гласа ти нежен, дълго чувах,
    сънувах младите черти

    След мене вихърът метежен
    разся предишните мечти,
    забравих аз гласа ти нежен,
    лика с небесните черти.

    Течаха дни на заточение
    във край затънтен и суров
    без божество, без вдъхновение,
    без плач, без вяра, без л'бов.

    Но аз дочаках възрождение:
    при мен отново долетя
    ти- мимолетно видение
    на истинската красота.

    И вля в сърцето упоение,
    и имам пак в живота нов
    и божество, и вдъхновение,
    и плач, и вяра, и лиубов.

    ˙·٠•● Obi4am te mishe! ●•٠·˙

  18. #43
    ПФФФФФФФФФФФФХАХАХАХАХАХА ХА
    "Любовна Поезия"...

    Addicted To Vaginal Skin

    A relapse of my body
    Sends my mind into multiple seizures
    Psychologically a new human being
    One that has never been

    Cursed by the shamen
    his voodoo spell has my soul
    My limbs
    go numb
    I can't control my own thought
    Are his now
    his evil consuming me
    ever telling me
    begin the clit carving

    Slowly turning me, into a flesh eating zombie
    Knowing this spell can only be broken
    by the vaginal skins of young women
    I proceed to find the meat
    their bleeding cunts will set me free
    Warmth seeping from this
    Body
    Rotted
    After I sucked the blood from her ass

    I feel more alive
    more alive than I've ever been
    Even though now I'm dead within

    My mouth drools
    As I slice your perinium
    My body smeared
    With the guts I've extracted
    through her hole, came swollen organs
    cunnilingus with the mutilated

    My spirit returned from the dead
    Released by the priest
    but I felt more real
    when I was dead

    The curse is broken
    I have a dependence on vaginal skin
    It's become my sexual addiction
    I must slit, the twitching clit
    Rotted cavity hold the juice

    Between the legs, I love to carve
    My cock is dripping with her blood

  19. #44
    Попита ме


    Днес ти ме попита
    дали те обичам,
    дали ще те искам,
    дали ти се вричам.

    Запитай звездите
    и те ще потрепнат.
    Запитай листата
    и те ще прошепнат,

    че аз те мечтая,
    във нощ те сънувам,
    в реалност желая,
    и в сън теб бълнувам.

    Рай



    Сред черната пустош
    на изпепелената гора
    щастлив съм, че те имам,
    че съдбата ни събра.
    От твоя смях щастлив съм,
    от твоя слънчев подлед,
    от сладките целувки,
    ухаещи на пролет,
    от думите ти нежни,
    изречени с любов -
    вечно да ги чувам,
    на всичко съм готов.
    Ако сме двама в ада
    дали ще разберем
    или че рай това е
    със теб ще се кълнем.
    Раят е където
    се намираш ти.
    Защо ми е небето?
    Защо са ми мечти?
    Ти си ми реалност.
    Ти си ми една.
    Ти си нежна ласка,
    ти си топлина.
    Обичам те такава,
    каквато си сега.
    Недей да се променяш,
    ти слънчева жена.
    Обичай ме, мисли ме,
    изгаряй като мен
    в любовен пламък двама
    да бъдем всеки ден.
    И никой да не може
    интрига да посее
    в добрия огън злото
    зад нас да си изтлее.




    Хубаво ми е


    Хубаво ми е със теб!
    С пламъчетата игриви
    като на мъничко дете
    са очите ти щастливи.

    Хубаво ми е със теб!
    Сутрин да ме будиш нежно,
    а след трудния ни ден
    пак да сме в любов безбрежна.

    Хубаво ми е със теб!
    Толкоз хубаво, че мога
    и безкрайното море
    да запаля в своя огън.




    Не


    Не е лесно от тебе сега да замина
    и споменът скъп във сърцето да нося
    Любовната мъка не ще да премине.
    За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

    Сега да се любим! От нас да изгрее
    последна любов под беззвездно небе
    и чувството нежно нека живее,
    във сънища заедно с тебе да сме.




    Сбъднато


    Тялото ми помни
    твойта топлина,
    две очи и устни,
    шепнещи в нощта.
    Помни и ръцете
    с нежна доброта.
    Помни раменете,
    трепващи в страстта,
    и бедра, които
    меко ме притискат,
    тръпнещи от порив
    своето да искат.
    И дори небето
    угасна - да не пречи
    на това, което
    случваше се вече.
    Болката зад нас е.
    Общи са ни дните.
    Сбъднаха се вече
    копнежите, мечтите.




    С теб


    Без теб денят ми мразовит бе,
    със тебе пролет разцъфтя.
    Без тебе плачеха върбите,
    а с теб и гарванът запя
    Какво ли щях да съм сега?
    Откъснат и повяхнал цвят.
    Живот си ти и светлина,
    със теб е хубав тоя свят.




    За мен


    За мене ти си въздух
    За мен си светлина
    За мене ти си слънце,
    огряло през дъжда
    За мене ти си огън
    на зимата в нощта
    за мене ти сълза си
    дошла от радостта




    Двама


    Какво си ти за мене
    и аз за теб какво съм...
    Ний двама сме родени
    любов в сърца да носим.
    В един път да вървиме
    съдбата е решила.
    С любов да го преминем
    Така е отредила.




    Объркан


    За мъката говорех.
    Помниш ли?
    За болката от самотата.
    За изгаснали звезди,
    за нощта и тишината.
    А ти...
    Обърка всичко...
    Отгде се взе
    тъй нежна и добричка
    лястовице бяла,
    в моето небе?
    Сърцето ми превзе
    о, сладкопойна птичка
    нощта за тебе вика,
    денят ми те зове.




    Ще чакам


    Обичам твоите стъпки
    обичам твоя глас
    Полазват ме страстни тръпки
    И изпадам в захлас,
    Когато край мен преминаваш,
    когато ми казваш "Здравей!"
    И диря ухайна оставяш
    и обич в душа ми се лей.
    Ще чакам и утрото тука
    да видя пак твойто лице
    Докато любовта ми пропука
    леда в твоето сърце.




    Да съм аз


    Копнежите ти всеотдайни
    от камък любовта разтварят,
    вълнуващи и тъй омайни
    студеното сърце изгарят.
    Като разцъфналата роза
    усмихваш се и си красива.
    Защо ли да не съм аз този,
    с когото ти ще си щастлива?




    Един за друг


    Очите ти гледат ме с радост
    и в моята обич една,
    единствена болка от сладост,
    за нея отдавна копнях.

    За нея си струва звездите
    да палиш, да срещаш луна,
    да бродиш във утро измито
    от горестна чиста сълза.

    Избрани ний бяхме със тебе
    в животa нелек и суров,
    за тебе да бъда потребен,
    за мен ти да бъдеш Любов.
    Gaming is not just about wining or loosing, it's about passion . This is our reality.

  20. #45
    И малко стихове за раздялата

    Ракия


    Налей ракия, пък каквото стане...
    За въздържател зная, че ме имащ,
    а днес защо ли толкова от рано?
    Ти слушаш, гледаш ме и само кимаш.

    И чакаш интересно да научиш -
    история или пък само клюка,
    След втората ще пробваш да проучиш
    каква ли ще е днешната поука.

    Поука няма. Има тривиалност.
    Любов голяма уж. Заблуда тежка.
    А после сбъднат сън? О, не! Реалност.
    Горчивина и мъка и болежка.

    Да, виждам скучно е. Ще тръгвам вече.
    Къде ли точно трябва да отида...
    Да можех някъде, така далече,
    где злоба и омраза да не стигат.

    Да, имам дом. Но там жена не чака.
    Жена си имам, имам и детенце.
    Но има студ, та зъбите ми тракат.
    Виновно ли е ммалкото момченце?

    Ще взема и бутилката с ракия.
    Със нея и във форма безтегловна,
    там някъде дълбоко ще я скрия
    душата си, душата ми греховна.




    Зов


    Мълчание.
    Избухващо мълчание.
    Изпепеляваща гробовна тишина.
    И нито звук, ни дума - наказание
    за премиерната ми суета.

    Суетност, да.
    За себе си поисках.
    Не беше много - само поглед мил,
    с две думи нежни. Толкова ми липсват,
    за тях луната даже бих свалил.

    Пред теб стоях.
    И молех за надежда,
    за мъничко човешка топлина.
    Ала поисках много. Да, така изглежда
    по мълчаливата студенина.

    Какво по-малко от това да искам?
    Какво по-малко от една ръка,
    която във ръка да стискам,
    за да не чувствам тази самота?

    А имах нужда.
    Нужда от подкрепа
    във този миг, без смисъл за борба
    и тази мисъл, явно тъй нелепа,
    ръката ми протегна от ръба.

    Прости ми мила!
    Знам. Не е присъщо
    за хляб да моли старият хлебар.
    Не бягам, не. Отново съм си в къщи.
    Една бутилка водя за другар.




    Обичам те!


    Обичам те!
    Харесваш да го чуваш.
    "Обичам те!" докосва твоето сърце.
    "Обичам те!" разнежва и вълнува,
    когато срещне биещо сърце.

    Обичам те!
    Ти ме погледна,
    в очи прочете любовта
    и в мисъл някаква безредна
    усети гъдел - суета.

    Обичам те!
    - Е, няма лошо...
    И аз те любя както ти -
    тъй рече ми и каза още:
    - От днес сме сбъднати мечти.

    Обичам те!
    Аз бях понесен
    от собствената си мечта
    по път мечтан, но път нелесен -
    да преоткривам любовта.

    Обичам те!
    Какво ли стана?
    Къде загуби се, Любов?
    По път ли нейде изостана
    или стопи се в миг суров?

    Обичам те!
    Сърцето спира.
    Сърцето търси Любовта.
    Сърцето без любов умира.
    Какво е без любов света?




    Мълчание


    Бутилка неотворена,
    тишина в сумрака,
    истина изровена
    чсовникът тиктака.
    Всичко вече каза
    старият клюкар.
    Зная ти не вярваш
    в този номер стар.
    Истините криеш
    и добре се справяш -
    тук-таме изтриеш,
    тук-таме добавяш.
    ...
    Бутилката отворена,
    на масата стои,
    и любов заровена -
    край нея аз и ти.




    Догаряне


    Една любов изгаря в своя пламък -
    една любов, родена от мечти.
    Та може ли между главня и камък
    любов такава вечно да тупти?

    Сърце ранено, ти недей проклина!
    Любов било е, пък макар мечта.
    След лятото резонно идва зима -
    така било е винаги в света.




    Въпроси


    Какво се случи с любовта,
    събрала двама под звездите?
    Кога изчезна радостта,
    която грееше в очите?
    Къде остана нежността
    която пълнеше ни дните?

    Сега е само самота,
    горяща от мечти разбити.




    Ревност


    Измъчваш се, в огън изгаряш,
    душата ти в мъка топи се.
    и в своята горест дори не съзнаваш -
    за мене единствена ти си.

    Душата ми плаче! Таз болест прокъсва
    последната нишка между ни.
    В мъчителна болка сърце се разкъсва
    от тежки, безмилостни думи.

    И тръгваш по пътя без да желаеш.
    Пътека оставяш открита.
    И искаш да мисля, че просто нехаеш,
    погребваш любов недопита.




    Отиваш си


    Отиваш си. А още ни е рано.
    Защо пое тогава в тоя път.
    Да, зная - търсеше приятелското рамо,
    сега оставяш ме на кръстопът.

    Ти мислиш, че не те обичам вече,
    че каменно е моето сърце,
    че любовта ми спомен е далечен,
    оставил те с протегнати ръце.

    Не мога болката си аз да крия.
    Уж празнота е в моята душа,
    ала сърцето ми е рана жива
    от много срещи и от самота.

    Защо ли толкоз късно идва всичко?
    Не ми е нужно нищо отсега
    Не чувам вече песента на птички
    дори когато плувам през ята.

    Защо ли толкоз късно аз те срещам?
    Какво ще мога вече да ти дам
    oсвен "Здравей, Любов! Прощавай! Бързам!
    Аз... този път си го минавам сам."

    Дали ще можеш с мене да живееш?
    Дали не ти е всичко на игра?
    Дали не искаш просто да ми вземеш
    за теб една, за мен - последната искра.

    Обичам те!
    Обичам те, любима!
    Но моля те!
    Но моля те, недей!
    Когато във едно сърце е зима,
    не вземай и последното, що тлей.




    Край брега


    Подгонва вятърът вълните,
    уплашени те хукват към брега,
    зад облаци показват се звездите
    и слушат на морето песента.

    От песента излизаш ти
    и тръгваш по брега,
    Бягаща вълна бърза да отмие
    твоята следа
    От раковината ли ти роди се
    или от миналите дни?
    Взех пръчка, в пясъка написах
    "О спомен мил, къде си ти?"
    Защо остави образа си в мене
    след стъпките последни по брега?
    Ти трябваше и него да си вземеш!
    Не искам спомени, тъга...




    Не плача


    Смяташ, че можеш да тръгнеш сега.
    Хайде отивай! Няма да плача.
    Няма да плувам в дълбока тъга,
    няма да викам след тебе "Почакай!".

    Животът върви си със теб и без теб
    Сълзи и сополи няма да бърша
    И туй че съм някакъв смотан поет
    Не значи, че аз от любов ще се свърша.

    Отивай! Не искам тая тъга
    и тая измислена твоя вселена.
    Знам вече, че всичко е само лъжа,
    че ти си била само буца студена.




    Истината


    Истината казваш ли,
    когато тя ще нарани?
    Да бъдем честни можем ли,
    със риск, че от това боли?

    По-тежко е да разбера,
    че бил съм лъган с нежни думи.
    Аз грешка мога да простя,
    лъжата ще е помежду ни.




    Тръгвам си


    Тръгвам. И не ще се върна
    дори и да ме молиш ти.
    Мраморния път във кал превърна,
    разкопавайки го със лъжи.

    Аз не мога вече да те любя
    и без тебе няма да умра
    нищо от раздялата не губя.
    Губя само свойта самота.

    Да. Самотен бях, но ти не знаеш.
    че със теб бях толкоз много сам...
    Мислеше, че можеш да играеш.
    Зная, нямаш чувства. Нито грам.

    Тръгвам си. И няма да се върна.
    Няма да пророня и сълза.
    Дори за сбогом без да се обърна,
    оставям този път и теб сама.
    Gaming is not just about wining or loosing, it's about passion . This is our reality.

  21. #46
    Чувство

    Бе чувството ни отлетяло...
    Сбогувахме се в оня ден.
    И ти ми каза на раздяла:
    -Мисли понякога за мен!

    "Мисли за мен."А аз не мислех
    Аз като филм те преживях.
    Аз те забравих и улисан,
    по много пътища вървях.

    Сега излишен и самотен,
    навлизам в своите старини
    звъни нарядко телефона
    и по погрешка все звъни.

    Девойката с коси разкошни,
    с винтяга и със панталон
    не се провиква вече"Поща-а!"
    минавайки край моя дом.

    И ме обзема безутешен
    копнеж.И искам аз,смутен,
    на първия случайно срещнат,
    да викна:"О,мисли за мен!"

    Дано не си ти като мене!
    Дано те гледат в тези дни
    очи,от обич озарени,
    каквито имах аз преди.

    А.Геров
    "Най страшното е да любиш светица дето тайно живее във грях"

  22. #47
    Устата й не са корали нежни;
    очите й не са съвсем звезди;
    тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
    не бих нарекъл нейните гърди.
    Не й е "бяла лилия" ръката;
    страни "същински рози" няма тя;
    дъхът й не напомня аромата,
    излъхван от априлските цветя.
    Не пърха като нимфа тя, признавам;
    гласът й като арфа не звънти;
    но все така, Бог вижда, не я давам
    за никоя от "дивните жени",
    залъгвани от другите поети
    със хиляди сравнения превзети.
    Шекспир

  23. #48
    Целувай ме
    Събличай ме!
    Целувай ме!
    В безвремие
    да се стопя,
    да се разлея,
    като приливна вълна,
    достигнала брега.
    Не оставяй мрака
    в душата ми
    гнездо да свива!
    Не оставяй
    демони зловещи,
    да ме приютят!
    Люби ме!
    Мислите тежат
    и пускат корени.
    И сякаш няма път...


    ОБИЧАМ ТЕ
    Обичам те! Ела!
    Не искам и не мога
    да те спра. Ела,
    дори да се препъна
    в своето безумие
    и клетви и злословия
    да ме ранят.

    Животът ми е
    облачен и блед,
    когато си далече,
    въздухът горчи,
    а празното пространство
    ме влудява.

    Обичам те! Ела,
    дори да изгоря
    от погледи на зли очи
    и нека писъкът
    на раждаща жена
    ме укроти...


    Изгревът и залезът...във твоите очи
    Изплувах в утрото на твоите очи,

    със изгрева на слънцето, със повея на вятъра,

    искрящите ти мигли - разпръснати лъчи,

    изсипах с шепи по косите си и тялото.

    Отпих със устни капещите ти сълзи,

    превърнах ги със мисъл във сияние и перли,

    пристъпих с тях и техните следи

    по кристално-белите брокатени пътеки.

    И стигнах прелестна до твоето сърце,

    по-цветна от дъга, по-нежна от коприна,

    за да открия планини от сняг и ледове,

    сред които душата ми изтръпнала застина.

    ...И върнах се назад към своите мечти,

    не бях сияеща, а вече друга,

    потънах в здрача в твоите очи,

    със залеза на слънцето, с назряващата буря...

  24. #49
    Далече си...
    красива,
    страстна,
    мила,
    с очи-бездънни езера..
    Сърцето ми за миг пленила
    и възцарила самота.

    Очаквам те...
    красива,
    страстна,
    мила,
    с коси узрели като класове.
    Душата ми опиянила
    и посадила ветрове.

    До мене си...
    красива,
    страстна,
    мила,
    с усмивка като син елмаз.
    В погледа си притаила
    любов,оргазъм и екстаз.

    Отиваш си...
    красива,
    страстна,
    мила,
    след бурна нощ...И самота...
    Сърцето ми с тъга завила
    до следващия път.
    Съдба!

    Найден Найденов
    The best and the most beautiful things in the world cannot be seen or even touched.They must be felt with the heart.

  25. #50
    Мега фен Аватара на katttto3
    Регистриран на
    Jan 2007
    Град
    В тайните на нощта
    Мнения
    3 156
    КЪСНО Е

    Късно е да си с мен
    късно е да ме обичаш.
    Рано бе и бе студен,
    сега кървава сълза се стича

    Късно е да си с друга,
    късно е да ме забравиш.
    Рано бе-направи й услуга
    и люби я без да спреш.

    Късно е да бъдем двама.
    Късно е за думи и дела.
    Късно е да бъда дама,
    сега съм тяло-без душа.
    Притискаш ме. Изтръгваш със страст ръцете ми разголени...

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си