Любовна поезия

[xoxi]

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.

А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал...

[xoxi]

Ти, който почваш да четеш сега това стихотворение,
изпитвал ли си някога за миг съмнение,
че поговорките наистина са прави,
че Господ бави, но не може да забрави?
Че който зло желае, страда.
А не остава без награда
доброто, сторено без корист,
и че човешката ни орис
е да се борим за доброто
и за човечността, защото
обиди, завист, интриганство,
лъжи, кавги, пиянство
тъй заразили са всемира,
че днес и вярата умира.
Без нея (тъжна констатация!) -
и цялата "цивилизация",
уви поставена в кавички.
(Но не от всички! Не от всички!)
Убиваме цивилизовано
и лъжем все по-образовано,
и с хитрости най-съвършени
прескачаме норми свещени.
Копаем на другия гроба,
а там ни очаква прокоба.
Защото Бог е заместен с Власт.
Или още по-страшно - от Аз.
И тъй си живеем умиращи
с тук-там мъдреци протестиращи -
идеалисти наивни наричани,
осмивани или отричани,
проводници на Любовта -
спасителката на света.

Ти, ако все още четеш това стихотворение.
си от последните и без съмнение
ще разтопиш на ближния сърцето,
макар метално кат' монета!
Ще продължиш любов да сееш!
С омраза не се живее
и само гибел се постига!
А обич никога не стига!

[lubovvv]

П.К. Яворов- "Ще бъдеш в бяло"

Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.

[pitfall]

то май не е особено любовно, но много ми харесва ...




Големите момичета на плачат


Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.
Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...
Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.
Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.
Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.
(Мадлен Алгафари)

[gabsit000]

Събирах ти в плик от писмо целувките,
да ти ги върна, когато си тръгнеш.
И на хвърчащи листи писах ти думите,
за да ги помня, като се върнеш...

И все те гонех, но ти все не бягаше,
а как исках да си погрешния,
дори като плачех, ти пак оставаше,
събираше в шепи моите надежди.

А аз да се влюбя не си позволявах,
тежеше ми всичко, най- вече сърцето,
красиви слова, редях, съчинявах,
и толкова исках да пипна небето...

Когато луната блести ми в очите,
когато ме искаш, а мен все ме няма...
Прости на един паднал ангел мечтите,
но ще избягам, за да забравя,

че някога исках да търся любов....

[kyon]

След залеза на всяка обич остава мрак и пустота. След залеза на всяка обич остава болка и тъга.Когато някой си отива ти нямаш сили да го спреш.Когато виждаш,че една любов умира ти нямаш право с нея да умреш.Едно небе остана без звезди,една любов докрай несподелена,две разбити сърца без връщане назад.Разбираш,че животът е измама,че си обичала,а всъщност обич няма,а спомена е болка отлетяла,че си била щастлива,а не си разбрала!



Обикнах те, когато те загубих

Обикнах те, когато те загубих -
нелепо, безвъзвратно, непростимо.
Дали пък затова не се и влюбих?
Сега си бог, и нафора, и вино.


Загубих те, когато те обикнах.
Ти ли рано тръгна, аз ли закъснях?
Какво, че с лунната ти нежност свикнах!
Просто златни дни, които пропилях.


Не жена, сякаш птица Жар отлитна.
Дали пък затова не се и влюбих?
Загубих те, когато те обикнах.
Обикнах те, когато те загубих.

[xoxi]

Нощта е тъмна и беззвездна,
а някъде един поет не спи.
Пристъпва тихо, като в бездна
и думите наум реди.

"Прозорец ли в мене някой пак отвори,
любов ли ненадейно прошумя?
Не те измислих - сама в мене проговори
след слънцето горещо на деня.

Минутите минават като песен,
а думите редят се по листа.
Как трудно е, а мислех, че е лесно
това със теб да споделя."

И драскаше поетът миг след миг
и думите, и Нея, и жарта.
Не му е мъдро утрото,
щом тъжна е била нощта!

[xoxi]

Искаш с теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти-
да се здрависват едва?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни-
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни-
дружески да си мълвят?

Не, ние не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най- близки...Затуй отсега нататък
ще сме най- чужди в света.

[nikola1234]

Страстната любов бързо ни връхлита,
Ала после във конци ни тя оплита.
Жената мачове не гледа,
а изневерява със съседа.
Любящият й нейн съпруг,
бива смачкан с парен чук.



Бурната любов идва бързо във сърцата,
Но после удря ни и във главата.
Преобръща тя порядъчно живота,
на мислещия до тогава със похота.
Ала безмислена е наща съпротива,
защото любовта е без алтернатива.

епик , а ?

[Colouring]

Дамян Дамянов - Интимно

Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва.

Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж-
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една „Мадона” от Рембранд
погледната от близичко е грозна.
И целият й гнетий и талант
е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст-
пръст, в която ний ще легнем с тебе ...

[Colouring]

НА К...
Пушкин

Аз помня чудното смущение:
пред мене появи се ти
като нечакано видение,
триумф на красота и стих.

И дълго в скръб, скръб безнадеждна,
в шума на страст и суети
звучеше ми гласът ти нежен,
привиждах милите черти.

Години. Буря с дъх метежен
отвя предишните мечти,
забравих аз гласа ти нежен
и боголиките черти.

Във глухо, мрачно заточение
процеждаха се дни и дни
без богове, без вдъхновение,
без сълзи, трепет и жени.

Душа дочака просветление:
и ето пак яви се ти
като нечакано видение,
триумф на красота и стих.

Тупти сърцето в упоение
и за живот възкръсват нов
и богове, и вдъхновение,
и трепет, сълзи и любов.

[xoxi]

Ако поемеш някога срещу съдбата,
аз няма да се втурна да те спирам.
Ще тръгна с тебе. Сигурна и сляпа
и всяка смърт със тебе ще умирам.

И ако някога пропаднеш рязко в блатото,
аз няма да се втурна да те вадя.
Ще легна в калното до теб. Съвсем съзнателно.
И ще изгарям с теб на всяка грешна клада.

Ако загубиш себе си и тръгнеш да се търсиш,
аз няма да се втурна да те дърпам.
Ще търся с теб. И ако някога се скъсаш,
с последната си длан ще те закърпя.

Елица Мавродинова

[xoxi]

Едни очи до болка ме смущават
студени, силни и питащи очи,
очи, които не прощават и никога
не молят:"Остани"!
Едни очи света преобразили
във своя чудна светлина,
едни очи които имат сили
да преобърнат моята съдба.
Едни очи жестоки и красиви
изпълнени с омраза и със жар,
веднъж вулгарни, някога свенливи
непостоянни в своя молещ чар.
Едни очи до болка ме разбиват
те търсят и намират своя грях,
очи, които винаги ме спират,
когато ги напускам ме е страх.
Едни очи ще помня до забрава
обичащи и лъжещи очи,
очи в които искам да остана
за миг....или за вечност, може би!

[xoxi]

Прегърни ме, докосни ме с твоите ръце
нежно ми кажи обичам те,
със очите ти шепни живот,
че си моя истинска любов.

На парфюм ухае тялото ти,
след бурната ни нощ, усещам го със дни
във очите ни желание за страст,
ти си мойта нежна власт.

Погледни със мен и помечтай,
нека любовта ни няма край,
обичам те завинаги,
със мен бъди любими ти!!!

Надя Огнянова

[descarada]

С очите на дете- Ясен Ведрин

Обикнах те с очите на дете.
Светът е розов в моите зеници.
Не исках любовта ми да расте
до възрастта на чувствените жрици.
Сърцето си не виждах в пасианс.
Не бях вале в ръцете на съдбата.
Обикнах те. Дори да нямам шанс.
Дори да не разбирам правилата.
Обикнах те. Въпросите спестих.
Дали съм губещ. Сам сред печеливши.
Едно дете обича с порив тих
и бъдно е сред много други бивши.
Ръце протягам. Само за да дам,
когато друг готов е да отнеме.
Пристъпя ли към тебе - ще е в храм,
във който спира бягащото време.
Обикнах те с очите на дете.
Не ме моли! Аз няма да порасна!
Сърцето си не виждам във тесте,
разхвърляно по лепкавата маса.
В зениците ми обич се таи,
която от хазарт не проумява.
Решиш ли - не залагай на бои!
По детски заобичай ме тогава..

[descarada]

Не ме искай. Само минавам.
Ураганно... причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай. Аз нямам следи.

Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.

Не ме викай. Още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в Душата.

Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам... Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам.
Да ти парят, събрани в ръката.

Е.Стоянова

[descarada]

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?
Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

Блага Димитрова

[vesito13]

Тази обич

Тази обич не беше измислица
или детски-наивна мечта...
Тази обич се случи наистина.
Появи се. Видя. Отлетя...

Тази обич нахлу като вихър.
Преживяното в миг разруши.
Тя не беше пристанище тихо,
нито лек за ранени души.

Тя обърна съдби и представи
и доверие с ревност оплете.
Тя не стъкна семейна жарава.
Не пося във градината цвете.

Тя вилня. После бавно утихна...
И пое през строшени стъкла.
Без следи...
Само няколко стиха
днес напомнят, че тук е била.

Бианка Габровска

[kukli4kata001]

Но как, лишен от всякакъв покой,
да превъзмогна тази моя слабост?
Нощта не носи мир, денят и той
като нощта не ми донася радост.
Денят и мракът сключват враг и враг —
в свещен съюз невидими десници.
И аз, преследван от зори до мрак,
тъжа в нощта с измъчени зеници.
Денят да трогне, всеки миг твърди
устата ми, че ти си изгрев ясен.
Нощта лаская с нейните звезди.
Те имат, казвам, твоя взор прекрасен.
Но все по-блед е следващият ден
и все по-черен този мрак над мен.
______________________________
Следил съм как изгряващите дни
ласкаят с царствен поглед планините.
След туй докосват с устни равнините
и позлатяват бледите вълни.
Но често позволяват небесата
на низшите мъгли да ги осеят,
и те до здрач под слънцето вилнеят,
лишавайки от светлина земята.
И мойто слънце грейна тъй за час,
и то над мен запали утрин ясна.
Но легна нисък облак между нас
и гордата му светлина угасна.
Това не ме изпълва със презрения.
Дори слънцата имат и падения
Шекспир

[elizabethg]

Във неочакван и неистински,
почти невероятен час,
през пясъка на всички рискове
пристигна любовта при нас.
Пристигна и букетче радост,
поиска тя да ни даде,
пристигна ненадейно, гратис,
и дявол знае от къде … /Недялко Йорданов/

[kukli4kata001]

Събирах ти в плик от писмо целувките,
да ти ги върна, когато си тръгнеш.
И на хвърчащи листи писах ти думите,
за да ги помня, като се върнеш...

И все те гонех, но ти все не бягаше,
а как исках да си погрешния,
дори като плачех, ти пак оставаше,
събираше в шепи моите надежди.

А аз да се влюбя не си позволявах,
тежеше ми всичко, най- вече сърцето,
красиви слова, редях, съчинявах,
и толкова исках да пипна небето...

Когато луната блести ми в очите,
когато ме искаш, а мен все ме няма...
Прости на един паднал ангел мечтите,
но ще избягам, за да забравя,

че някога исках да търся любов....
...........................................

[mississippi]

ето едно авторско от мен, не е страхотно, но аз си го харесвам
Мислите си искам аз да скрия,
И чувствата си да изтрия,
За да не можеш в моя сън да идваш,
И на сутринта безмълвно да си тръгваш...
Искам пак да те прегърна,
Във живота ми да си те върна...
“Любов” наричаше ме ти,
но любов ли бях кажи?
И погледите ти любовни и думите греховни,
В миг видях, че всички са били лъжовни...
Kогато мисля за това,
Разбирам, че обичана не съм била...
И пак сърцето ми кърви и душата ми скърби,
Че не си до мен и е празен моя ден...
Надеждите превърнаха се във лъжи,
Но останаха безбройните сълзи, от умиращите ми мечти...

[lubovvv]

ето едно авторско от мен, не е страхотно, но аз си го харесвам
Мислите си искам аз да скрия,
И чувствата си да изтрия,
За да не можеш в моя сън да идваш,
И на сутринта безмълвно да си тръгваш...
Искам пак да те прегърна,
Във живота ми да си те върна...
“Любов” наричаше ме ти,
но любов ли бях кажи?
И погледите ти любовни и думите греховни,
В миг видях, че всички са били лъжовни...
Kогато мисля за това,
Разбирам, че обичана не съм била...
И пак сърцето ми кърви и душата ми скърби,
Че не си до мен и е празен моя ден...
Надеждите превърнаха се във лъжи,
Но останаха безбройните сълзи, от умиращите ми мечти...

Много ми харесва стихчето ти!

[Shadow7]

Погледнете тази тема във форума. Не е за поезия, а за една съвременна история, свързана с любовта и днешния живот.
http://www.teenproblem.net/forum/sho...BE%D0%B5%D0%B2

[Mila Diva]

Кажи, че просто ме желаеш.
Не казвай ти, че ме обичаш.
Кажи, че тайно си мечтаеш
безкрайно мен да разсъбличаш.



Кажи, че ще ме обладаеш
без в нищичко да ми се вричаш,
Защото искаш, но не знаеш –
не знаеш как да ме обичаш.



Кажи, че ще ме опознаеш
без в мене само да надничаш.
И пак кажи, че ме желаеш,
а аз ще знам, че ме обичаш.