Любовна поезия

[vesito13]

МИГ НА РАЗДЯЛА

Две очи,
А в тях една сълза…
Едно сърце,
А в него само пепел…
Една любов,
Превърната в тъга…
Един живот,
Сам себе си обрекъл…

Две очи,
А в тях пустиня бяла…
Едно сърце
Разкъсано от рана…
Една любов,
Превърната в раздяла…
Един живот –
… и друго не остана

[jortinho]

Липсваш ми дали някога ще ми обърнеш внимание.
Искам да те накарам да сияеш от щастие,
но всичко което в мен остана е страдание.

Всекидневието ми е изпълнено с отчаяние.

Смисъла на живота си намирам само в тебе.

Злощастна съдба, загубих и най-ценното вече.

Този проклет живот, вече няма смисъл за мене.

Ти си единственото което ме държи жив, моля те ела прегърни ме.

От този безкраен ад отнеси ме.

Напомни ми как да живея.

Как да живея и като децата от парка да се смея.

И сълзи от смях, а не болка, да лея.

Единственото което искам си ти, аз за тебе копнея.

След толкова много разочарования.

След толкова неизпълнени обещания.

Сила не ми остана пътя начертана ми от съдбата да извървя.

Сам бях , сам съм и сам ще си остана.

Докато не дойдеш ти, хвани ме за ръката.

Издърпай ме от ада.

Господи искам отново да живея…

[Glamour92]

.................................................. ...........
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съще ствуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!
Дамян Дамянов

[xoxi]

На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -

ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян,
с помътени очи да се усмихне!

С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат...
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"

Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида!
И твоят смях ще секне отведнъж...
А аз ще дойда просто да те видя.

[xoxi]

Не, не помня специалните думи,
дето мислех дали да напиша,
във главата ми свирят куршуми
и забравих, че трябва да дишам.

И забравих, че мога да спя
преспокойно до десет и двайсет,
цяла нощ вече будна стоя
на отрязъци от по петнайсет.

Всичко в мен упорито отказва,
упорито отказвам и аз.
Как това, как това ли се казва?
Отчаяние? Болест? Бяс? Страст?

Нямам думи специални за тебе,
ето, виж - всички съм ги раздала,
без на никой от това да му дреме
ги превръщаха в тъжна раздяла.

Много исках сега да ти кажа
нещо красиво и съвършено.
Но в главата ми просто е каша.
И без теб е обикновено.

[xoxi]

За първи път видях те за минути.
За първи път пътувах аз към теб.
За първи път завръщах се в съня си,
все към теб и все при теб.

За първи път ти каза: „Приеми ме!“
За първи път усетих топлота.
За първи път целуна ме и си отиде.
За първи път – най-щастливата жена.

За първи път аз казах: „Не!“
За първи път видях небе.
За първи път обърках се в нощта.
За първи път докосна ме едва.

За първи път най-желана на света!
За първи път – единствена жена!
За първи път разкрих се цялата сега.
За първи път, а докога?

[Rut]

ох, страхотна тема супер че я отвори, Hopelessss. ето нещичко и от мен. тва е едно от любимите ми стихотворения. дано ви хареса

ЛЮБОВНИЯТ ЗАЕК

Георги Господинов

Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.

Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...

Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,

тези зайци са доста жилави.

[xoxi]

Обичал ли си истински… и нежно
докосвал ли си нечие лице .
Покривал ли си с устните копнежно
нечии потръпващи ръце …

Мечтал ли си с мечтите на любима ,
вървял ли си във стъпки неделими…
Запомнил ли си нещо много дребно ,
с което да я радваш безрезервно…

Носил ли си камъче , с което
да сложиш във ръцете й морето…
Умирал ли си с болката й тежка,
прощавал ли си й човешка грешка.

Обичал ли си някога така -
красиво ,трудно ,силно – от душа…
Без много думи , но за цял живот.
Изпитвал ли си истинска любов .

Мълчиш …не можеш думи да намериш.
И отговорите са малко закъснели …
Любовта …за тебе е различна .
За други тя …за други тя е всичко .

Невена Бискупович

[yordanka.nedelchewa]

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.

[DisappointedDreamer]

^ Ужас.
----

[bijou]

Не е поезия, но точно така се чувствам в момента (:

You are my favorite thing in the world.
And your imperfections only make you more perfect.
And when i am with you i don't need anything or anyone else.
And i care about you more than i've ever cared about another person.
And whenever something exciting happens i want you to be the first person i tell.
And i want you to be the first person i see in the morning.
And the last person i see at night.
And i want to take you everywhere with me,I'd keep you in my pocket if i could.
And when something is funny, I sometimes look over to see if you are laughing too.
But you are not there.
So i don't know why we aren't speaking.
And why this is all so complicated.
You'd think that after all this searching when i finally found you.
The struggle would be over.
And i might have to live my entire life knowing you are out there.
And NOT PART OF ME.
And that thought is like a gun to my Head.
But i can't stop, what's happening.
And i don't know how to fix it.
I DO NEED YOU, I need you more that everything
I'm just so afraid of what will happen if you find that out...
I love you.

[LadyDi]

Все пак... трапеза
Съгласна съм, че не е горделива,
но няма начин да не бъде горда.
Особено, когато си отива,
преди да е осъмнала с намордник.
Преди да е започнала да лае.
Преди във клетви да пилее сили.
В тържествената красота на Края,
свободна - значи току що простила.
Но прошката не значи да останеш,
а да запазиш святата ѝ кожа
от носене на недостойни рани.
(Достойни ли са - не ръждясва ножът.)
А нож ми трябва за небесни битки.
И за кръвта на някой ангел верен.

Ключа оставих. Само че не питай
защо съм ти оставила вечеря.

[jghgh]

Току що научих, че прошка се дава
само когато прекрачиш гнева си.
Разбрах, че сълзите не носят забрава,
че бягаш, когато докоснеш страха си...

Току що научих, че тихата ласка
изгаря по-силно от огън разпален,
че връщаш се там, където си чакан,
че който те съди - не те заслужава...

Току що научих, че полета може
да бъде отсечен със думи-плесници,
че не омразата трябва да те тревожи,
а плахия вопъл на тъжни зеници...

Току що научих, че Рая вълшебен
би се побрал и в една малка стая
- стига да знаеш, че там си потребен,
че там си обичан - стига да знаеш...

Марияна Трандева

[Colouring]

До теб

Уханна,тиха и смирена
в прегръдките ти лека падам
във тях съм нежно укротена-
до теб от нищичко не страдам.

Денят ми как е минал все едно
целта му е да свърши, да залезе...
да дойда в мекото легло
и като котка да се глезя.

Косите си в ръцете ти да галя,
с прегракнал глас да ти нашепвам
с целувки мокри да те паля,
да те увличам и да те усещам,

да се усмихваш ,с тебе да се смея,
да спориш с мен и аз да споря,
сърцето си пред тебе да излея-
така без думи, без да ти говоря...

И после да настане сладка дрямка,
да дишам с теб, да те целувам
под ласкавата нощна сянка
мечтите си до тебе да сънувам.

[Colouring]

Да ме изгубиш

Със тежките ти думи още свиквам-
събуждам се и ги обличам като дреха,
гримирам се, нарочно се усмихвам,
но вярно е - душата ми е крехка.

И всеки ден сърцето ми се чупи
от всичките в излишество обиди.
Да, аз не съм онази - тя се цупи
със сладки устни всеки да я види!

А ти я виждаш повече от всеки
в очите ти е идеална, мека...
Към нея водят скритите пътеки
и ти вървиш по тях със стъпка лека...

За мен не мислиш- аз съм сива,
аз нямам образ, аз съм глухи вопли,
а знаеш ли за Него съм красива
и той ме чака вечер с длани топли.

Когато ми говори аз съм друга-
щастлива, лека, съвършена,
в ръцето му съм цветна пеперуда
летя от нищо нелишена.

Не ме ранява, не обижда,
прегръща ме, издига ме, мечтая
и най-прекрасното във мене вижда,
обичам го, намерих го накрая.

Защо да бъда тук? Не, нямам нужда!
да съм ранявана, невидима и да деля...
За теб ме няма вече! Аз съм чужда.
Върви при нея! Вече Тя е Тя!

[Colouring]

Лутане

Ако знаеш колко те обичам
щеше ли да ме обичаш ти ?
Във сънищата ти безспирно тичам
и гоня жълтите луни.

А те изплъзват се през пръсти-
дъги,слънца,луни, звезди ...
през облаци златисто-гъсти
и никога не са били.

Да, всичко бяга и се крие
аз търся теб в безкраен мрак-
той иска леко да измие
уютния ми топъл бряг.

Но чакам те и се обричам
сама пред жълтите луни
единствен тебе да обичам,
а ти обичаш ли, кажи?

[Akinfa]

Моето момиче

По-красива си от розов цвят,
по-нежна от кокиче.
Ти си целият ми свят
мое любимо момиче!

Все за тебе си мечтая,
само тебе ще обичам.
Безумно,диво те желая,
сърцето си на теб обричам.

Обичам твоите очи,
сини и любящи.
Обичам твоите коси,
дълги и блестящи.

Обичам твоя меден глас,
обичам твоята усмивка.
Обичам всичко в тебе аз,
моя сладка бъбривка.

По-красива си от розов цвят,
по-нежна от кокиче.
Ти си целият ми свят,
мое любимо момиче!

[ADMIRALKA14]

Някой ден сърцето ми
ще се превърне в камък.
Откъснат от света
ще тлея в своя замък.
И няма да крещя,
да вия до забрава,
когато разбера,
че някой ме предава.

Ще бъда властелин
на самотата своя
и може би дори
ще избера покоя
пред хаоса на любовта.

Някой ден.... но не сега.

(Стюард Дарк)

Една обикновена любовна история

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето. И мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)

Тук-таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем.
Извинете ме...
Ще завали.

ПС: Творба на Яворов "ужас"? No comment.

[Tvoita lelq Gosho]

Hey, I just met you
and this is crazy
but here's the kitchen
a sandwich maybe?

[Supermassive____]

Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?

Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкова далечно - като теб.
Това е толкова хубаво, че затаявам дъх.

Христо Фотев - Понякога

[DisappointedDreamer]

i like my body when it is with your
body. It is so quite a new thing.
Muscles better and nerves more.
i like your body. i like what it does,
i like its hows. i like to feel the spine
of your body and its bones, and the trembling
–firm–smooth ness and which i will
again and again and again
kiss, i like kissing this and that of you,
i like,, slowly stroking the, shocking fuzz
of your electric fur, and what–is–it comes
over parting flesh....And eyes big Love–crumbs,

and possibly i like the thrill

of under me you quite so new

[mechone]

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някого целувал някой
в цъфналата ръж?

Робърт Бърнс.

[xoxi]

НАШИТЕ НОЩИ

Помниш ли нашите нощи на свещ?
Бяхме тогава най-искрени.
Пламващи устни в допир горещ...
тихо прошепнати истини...

Дълги минути - две слети сърца.
Само луната ни гледаше.
И отразена в две бледи лица,
своя път по небето поемаше.

Помниш ли? Бяхме далеч от света.
Бяхме сами във безкрая.
Нямаше улици, шум, суета -
аз и ти в полутъмната стая.

Как изричахме нежни слова
и се гледахме с погледи влюбени...
Малкият пламък трептеше едва -
всичко бе тъй непринудено...

Хиляди пъти се връщам към тях -
нашите нощи изгубени.
Толкова нощи без теб преживях,
но са - повярвай! - сапунени.

Румен Ченков

[xoxi]

ОГНЕНА ЖЕНА!

Докоснах страстта със тръпнещи пръсти,
почувствах пожарът във мойте гърди...
Целунах и устните, до меденост вкусни,
затворих очи... в мен живот се роди...

Отпивах коктейл от наслада и щастие,
осъмнах пияна от греховна любов...
В порочна игра тайно вземах участие,
на хиляди части се в нощта разпилях.

Горях във пожара от плътско отдаване,
във кралска каляска събирах звезди...
Прераждах душата с това обладаване,
искрици се пръскаха в мойте очи...

Живях по бръснача, презрях лицемерие.
закърми ме дяволът с плътска нега...
Стремях се към Бога с едно лековерие,
но ада гнездеше във мойта душа...

Главата склоних... осъзнала съдбата си,
във мене пожари лумтят, пъклен ад...
Навярно така аз заплащам цената си,
жена съм- жив огън- в един леден свят!

Таня Илиева

[xoxi]

Дръж се, мое кораво сърце,
помпай здраво на сто оборота,
с теб отдавна сме вплели ръце
и вървим по ръба на живота.

Знам, че тръпнеш във мойте гърди,
неведнъж те изправям на нокти,
ала все се надявам, че ти
имаш девет живота на котка.

Затова те пришпорвам напред,
след това те догонвам във мрака.
Осем пъти се влюбвах подред,
а деветият май ще почака.

Умори ли се, мое сърце?
Не е лесно въобще да не спираш
и съвсем не е лесно, не е
всеки път от любов да умираш.

И усещам през тънката плът
синя вена в иглата да вдяваш,
да закърпиш един кръстопът,
който всяка раздяла оставя.

Някой ден ще издумкаш докрай
от последната влюбена рана
и ще литнеш към своя си рай -
тъжен звън от строшена камбана.

Ники Комендвенска