Любовна поезия

[xoxi]

Роза на разсъмване


Погледни ме! Цяла нощ цъфтях,
лист по лист за тебе се разтварях...
Ти не знаеш колко ме е страх -
слънцето до смърт ще ме попари.

Но си струва, та дори за ден,
в твоите очи да бъда жива.
Розобер е... Погледни към мен!
Направи ме твоя... и красива!

Даже да те одера до кръв,
в дланите ти корени да пусна,
откъсни ме, да усетиш пръв
капките роса по мойте устни.

Да съм оня влюбен аромат,
дето сто врати ще ти открехне.
Нищо че съм само стръкче цвят
и до залез слънце ще повехна.

Откъсни ме! Нека да си лош!
Лист по лист до край разсъблечи ме!
Аз цъфтях за тебе цяла нощ...
... а Любов е второто ми име

Ники Комедвенска

[LadyDi]

Поредният... Започна да ми писва
от обич, изживяна по сценарий.
От имане. От искане. От липси.
От нерви и изпушени цигари.
Започна да ми писва все да зная
зад ъгъла какво ще ми се случи.
Живея в кръг. И толкова безкраен.
До следващия, който ще ме счупи.
Все нежни думи. Все красиви маски.
Обичат ме (и всички са ми верни).
Кръщават ме любовно. Много ласкаво,
наричат бяло всичко що е черно.
Започна да ми писва ежедневното.
Еднакви са ми сряда и неделя...
От пристъпа на страст или на ревност,
завършващи по навик на вечеря.
Погубва ме познатото мълчание,
след думите, заглъхнали във мрака.
И всички чути смели обещания,
които знам, че няма да дочакам...
Започна да ми писва от набожност.
Не съм им Бог, пред мен да коленичат.
Мъжът е мъж, когато невъзможното
не му е пречка, за да ме обича.

***
Късно стихотворение
Засили се, момче. До сутринта
си вече в любовта със двата крака.
Но ме познаваш само по смеха.
Не мога да те пусна във тъгата.

Тъгата си със друг я споделих.
И с неговата - две тъги си крачат.
Той знае повода за всеки стих.
И знае, че сама съм си палача.

На него до разсъмване чета.
Обичам го, разлюбвам го, целувам...
Не ти е до зелената глава
за тъжната ми кожа да воюваш.

За тебе съм "две хубави очи",
за него съм и мълниите скрити.
Под влюбената младост не личи,
но много мъртъвци са ми в очите.

Не мога да се разделя със тях.
Ревнива съм на теб да ги разкажа...
Висиш във ъгъла на моя смях,
възторжен си, животът ти е важен.

Човекът, с който споделих тъга
разбра веднага като ме погледна:
на мене ми е важна и смъртта.

И всеки път ме люби за последно.

Камелия Кондова

[Supermassive____]

Не ми пиши...
Когато съм готов
да те чета,
ще си отдавна минало...
... или отдавна бъдеще.
И може
и планетите да са изстинали,
и пътищата - смръзнати от гняв,
и огънят, забравил да целува,
да е посял една секунда страх,
от който -
прималели -
се сънуваме.
Не ми оставяй празни светове
не искам да се вграждам в силуети
не искам да съм с ледени ръце
когато те обесвам - да ми светиш
да ме проклинаш - с гаснещи очи,
да се протягаш - с пръсти да ме стигнеш,
да ме раниш,
а после вдъхновено
от кръв да свириш чужди петолиния...
Не ми пиши...
Аз вече съм те чел
когато се събуждах с празни утрини
когато беше тъжно,
и доверието
висеше на стената до пропукване
и се изронваше
без капка страст,
а аз безстрастно хвърлях си очите
да го сглобявам
в приказки за щастие -
и после без очи те виждах влюбено...
Не ми пиши...
Аз вече съм слепец
и колкото незримото лекува,
съм излекуван.
Истински лъжец,
повярвал,
че любов е да си струва...

Стоян Иванов Стоянов

[veteran4o]

дано ви хареса

[prosto_chovek]

две прекрасни любовни стихотворения

Пръстен

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.


И, според мен, най - истинското такова

Никола Вапцаров - Прощално

Понякога ще идвам в съня ти
като неискан и нечакан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще стана и ще си отида.

[LadyDi]

две прекрасни любовни стихотворения

Пръстен

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Ех, Веселин Ханчев... С толкова малко думи, толкова неща...

[ADMIRALKA14]

Дамян Дамянов - Интимно

Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети,
но затова пък близкото погубва.

Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж-
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една „Мадона” от Рембранд
погледната от близичко е грозна.
И целият й гнетий и талант
е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен,
отблизо ти се вижда буца пръст-
пръст, в която ний ще легнем с тебе ...



ПЛЕДОАРИЯ НА ВЪЛКА
Камелия Кондова

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв, а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била.
Запомних и очите! Мили Боже,
каква ти шапка - нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
/А после много дълго се мълчи./
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна. Да ми бе палача.
Да бях умрял от нейната ръка.
Но не умрях! Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора.
Лицето на луната ще затулим
и след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си. Чух я как изрече:
Да знаеш, че си готино вълче!
Настигнах я! Способен бях на всичко.
Дори на смърт - за да остане тук.



Задкулисно стихотворение
Камелия Кондова

Знам, че искаш, по хлапашки сресана,
не мъжът ми — Хамлет да откриеш.
Само не надничай зад кулисите.
Ще се счупи цялата магия.
Хамлет има десет лева в джоба си.
И се пита — хляб или цигари.
С два пакета изкопава гроба си.
С фасовете веждите си пари.
Хамлет има две деца — подробности.
Вярно, че не влизат по пиеса.
И една Офелия — виновница,
че не става вече за принцеса.
В къщата им зимно слънце влиза.
Плаши ги дъхът на светлината.
Хамлет или гледа телевизия —
или гледа празното в душата си.
Затова, заклевам те, момиченце —
точно там, на сцената, с декорите:
струва си, но само там — обичай го!

Другото е моя територия.

[deniity.we]

Моята поезия е малко по-различна. Не е за любовта към даден човек а към всички хора. Писала съм го в момент,когато съм била изключително разочарована от хората около мен. Дано ви хареса Превода е от руски (роден език) и се извинявам, ако има допуснати грешки.

Искам
Така искам да се вдигна към небето и силно да заплача.Така силно,че да завали дъжд - дъжд от сълзи.
Така искам той да измие всичката болка,печал,болести и несгоди на земята.
Така искам моите сълзи да измият от човешките души завистта,ненавистта и всичкото зло,което обитава техните сърца и души.
После, с моята усмивка Аз ще сгрея техните сърца и всички ще видят дъга.Дъга от любов и щастие.
Всички ще живеят щастливо обичайки се един друг и всички наоколо.
Всички ще се усмихнат и дъгата от щастие и любов винаги ще бъде над нашата планета.


Made By: Deniity.we

[пAteNцЕ]

За теб умирам,ела при мен
не мога без теб нощ и ден.
Кога ще дойдеш? Защо съм сама?
Оставам насаме със своята тъга.
Каквo изпитвам ти не знаеш,
но някой ден ще се каеш,
че на моята любов не отвърна,
а с друга сладко се прегърна.
Седя тук,за теб мисля
и поезия за теб пиша.

Мое е,глупост е,ама тва ми беше на душата

[polssa]

разплакващи се

[annie.lesova]

Наскоро четох един диалог и много ми хареса извинявам се ако го има,но не съм чела цялата тема. Надявам се да ви хареса

Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той.
- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.

[Alisha28]

Името ми е любов

Обичай ме по-нежно от нощта,
която слиза тихо от небето.
Когато ме докосваш, обещай,
че цялата ще ставам топъл трепет.

От устните ми си открадвай шепнешком,
мълчания, заключени в целувка.
В очите ми събуждай онзи стон,
от който думите сами замлъкват.

Обичай ме по-нежно от нощта,
защото тежките любови ме раняват…
Ако не можеш – нека съм сама.
Луната и до днес сама изгрява…

---

Тук

Не искам да разбираш, че съм плакала.
(И без това за тебе то е нищо...)
Сега съм по-красива. От очакване.
На теб, на обич и на малко истина.

Сега съм по-красива и от изгрева,
защото съм събрала много залези.
Но вече няма как да вярвам в приказки,
когато няма кой да ги опази.

Сега ще вярвам само на сърцето си.
Ако си в него, и на теб ще вярвам.
Не зная ти разбрал ли си къде си...
Но аз останах, за да те дочакам.

---

Остави ме да те обичам...

Не мога да те наобичам, не разбираш ли...
Все ми се струва страшно недостатъчно.
Все ми се струва като миг-премигване -
такова малко и безумно кратичко.

А ти ми се обичаш много. Много!
Защо - не зная. Никак и изобщо.
И за това - не питай. Аз не мога
да ти измисля отговори на въпроса.

Обичам те ... така. И без 'защото'.
Или защото мога... Пък и искам...
Обичаш ми се. Толкова е просто.
А щом боли, показва, че е истинско.

~ Caribiana.( http://caribiana.blogspot.com/ )
Всичките й са прекрасни.

[LadyDi]

^ Caribiana е прекрасна.

[xoxi]

Не ме искай. Само минавам.
Ураганно... причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай. Аз нямам следи.

Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.

Не ме викай. Още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в Душата.

Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам... Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам.
Да ти парят, събрани в ръката.

Елица Стоянова

[xoxi]

Не съм те търсила.
О, не, не съм...
Не съм и мислила, че можеш да се случиш.
Дори си вярвах, че това е сън,
но ето, че от него се събудих.

Не съм те викала.
Разбираш ли? Не съм...
Дочул си вятъра да стене вместо мене.
Обрулените листи до един
звънтели са във теб като камбани.

Не съм те искала.
Не съм, не съм...
Като крадец във нощите ми влезе.
Крадеше от съня ми, но до днес
аз още помня топлите ти длани.

Не съм виновна.
Вярвай ми! Не съм...
Не можех с любовта да се преборя.
Опитвах се да те оставя вън,
но се вкопа в сърцето ми без воля!

................................
Но... вече те търся и викам, желая
и казвам ,,abrazame'', моя любов.
Добре си дошла! Отведи ме до Рая,
а след това... ако ще да умра!
Автор Aneta_kz (Анета )

[ADMIRALKA14]

На самотен лебед песента
като призрак носи се в нощта.
Уморени, вече всички спят,
но непознат за него е сънят -
той вярва, че ще дойде, че я има,
той вечно чака своята любима...

А колко често тихичко в дъжда
откъсва се от него някоя сълза -
ледено-прозрачна като кристал,
но гореща, пропита с безкрайна жал.
Но няма с кой болката да сподели,
кой да го прегърне, да го утеши -
В хорските сърца е твърде тясно,
за него там отдавна няма място...

И нощ след нощ се носи песента,
и лебедова сянка лута се в студа...
той вярва, че ще дойде, че я има,
той вечно чака своята любима...



Нощен сняг

Добър вечер...Аз дойдох при
тебе.
Ти не ме очакваше. Прости.
Вън вали. Снегът е гъст и
светъл
и градът е странно тих и бял.
Добър вечер... Открехни
вратата
и пусни във стаята си ти
мене, вечерта и оня вятър,
слязъл с мрака чак от Камен дял.
Побеляха къщи и дървета.
Бяла и дълбока е нощта.
Даже върху клепките сълзата
като сребърна искра блести...
Тая нощ снегът засипва всичко
и остана само на света
твоята ръка - да ме погали,
твоят поглед - да ме приюти...

Ив. Давидков




Целувам те, защото те обичам!
От ветрове не те ревнувам.
Не се кълна, не коленича.
Обичам те и те целувам!
Не ми е нужно твойто вчера,
а утре е така далече.
Мълчанието е едно доверие.
Очите-тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да затворим.
Да бъде наш, да бъде вечен.
И който първи проговори,
той първи не обича вече!

*****

Ден ме обичай още-
още ден ще живея.
Не като живи мощи,
не като лист в суховея....
Нека с длени горещи
стоплим минутите сини.
И да не мислим за вещи
и да не търсим причини.
Нека в стаята пуста
влизат вихрушки зелени....
Да не говорим за чувства-
просто бъди до мене.
Дните-добри или лоши-
да подредя не умея.....
Век ме обичай още-
още век ще живея!




Аз вече няма да се влюбвам никога.
Навярно и така ще оживея.
Ще скрия всичките безумни мигове,
в които спомените ми са разпилени.

Сърцето ми ще стане страшно скучно.
И пълно цялото с ехтяща празнота.
Да бъде мълчаливо го научих.
И ... толкова. Какво е любовта...

Изглежда то обаче не поиска
във рамка от необич да е вплетено.
Намерих на гърдите си написано:
„ Отивам си. Обичам те.
Сърцето ти”.




Замъкът на ветровете се пропука.
И изтече в шепите ми тишина.
Някой ме превърна във светулка.
А един бездомен вятър ме отвя.
Някой духна моето глухарче.
Прецъфтяха светлинките в мен.
Имам нужда просто да поплача.
Само нямам ничии ръце...
Замъкът на ветровете стене тихо.
Как да се завърна у дома?
Падат капчици-звезди в тревите.
Бях светулка... Вече съм мъгла...




Той е много раним. Но не си го признава.
И по мъжки не вярва в плача.
Обаче е нежен, когато сме двамата.
И ме чувства, когато мълча.
Той се прави на вятър и сресва тревите,
които сънувам на пролет.
Разказва ми приказки, когато попитам
кой слага листа на тополите.
Когато заспивам, целува косите ми.
И знае, че той е Единствен.
А аз ли? В момента запалвам звездите.
И просто си го измислям...




Спри изгрева! От него ми е тъжно...
Защото те краде от моя сън.
Нощта красиво нека да ме лъже,
полегнала на облака отвън.
Аз мога до забрава да я слушам...
Да се преселя в Сънищния свят.
Защото там единствено се будя сгушена
във свивката на твоята ръка.
Спри този изгрев...Нека да не идва.
За малко още нека да съм с теб.
А после превърни ме в празна мида
и ме хвърли във зимното море...

[kusti2]

Повече по темата намерете тук

[пAteNцЕ]

и без това ме е обхванало дарк настроението....(мое е )
Ще съжаляваш ти някой ден,
че си пропуснал такава като мен.
Хайде,давай нали си влюбен,
бъди още повече загубен.
Изкуство е да слушаш усмихнат,
от силното любопитство подтикнат,
да разбереш тревогите на любимия,
дори да не става дума за теб самия.
Ти така изкусно ме омая,
даже самата аз не зная
колко вече ще издържа
твоите истории да продължа
да слушам всеки път възможен,
да усещам колко си разтревожен.
За съжаление не за мен мислиш ти,
а друга е в твоите мисли и мечти.
Сърцето бие, но вътре няма
вече душа весела и пряма.
Остана нещо,не знам какво е,
но прекалено много пое.
Ще се пръсне,няма място,
в черупката ми става тясно.
Имам уста,а не говоря,
нищо не мога да сторя.
Ушите си много искам да махна,
да не слушам за любовта тяхна.
Очите да не съществуват,да ги няма
да не ги гледам заедно двама.
Ум да нямам, памет също,
да не знам какво и що
е да бъдеш обичан и влюбен,
не в тъгата си изгубен.

[tube9]

Xandria - Forevermore, album Neverworld`s end 2012

Някога беше времето
на една безкрайна мечта
за свободен живот,
за безсмъртие...


Когато песента
беше тайнство,
a звездите -
беше толкова лесно да ги достигнеш...
Но нещо се промени.


Сега, когато пясъкът се процежда бавно
времето на невинност
е свършило.
Знам, че реките няма да текат навеки.
Вятърът на времето вее право в очите ми.

Моето цвете повяхва.
Да, така правят всички.

Нищо не трае завинаги.


Защо моята съдба
е такава, че никога няма да видя
края на приказката,
цялата истина за живота!


И за теб - светлината,
която ми помогна в мрака.
Най-големият ми страх
е да не изгубя твоята искра.

Знам, че реките няма да текат навеки.
Вятърът на времето вее право в очите ми.
Моето цвете повяхва.
Да, така правят всички.


Нищо не трае завинаги.


Виждам, че дните отминават
и чувствам, че снегът се спуска.


Осъзнал съм, че краят е очакване от моя страна.
Мечтата е изгубена.

Веднъж ми бе казано -
отишла си е завинаги.
Знам, че реките няма да текат навеки.
Вятърът на времето вее право в очите ми.
Моето цвете повяхва.
Да, така правят всички.


Нищо не трае завинаги.


Завинаги...


Завинаги...

[xoxi]

Към никого не тръгвай с мисълта,
че винаги ще ти принадлежи,
че може би до края на света
край тебе ореолно ще кръжи...

Защо да има после стъпкан праг?
Защо да има после плач и вик?
Защо горчиво да си кажем пак-
мигът не трае повече от миг...

Към никого! И никога!
Макар сърцето ти да е троянски кон....
Нима не проумя глупако стар,
че любовта е съд, а не закон?

Живей, живей....разбира се, живей!
Ръката нека друга длан държи,
но никога не вярвай, не, недей,
че винаги, ще ти принадлежи!

Емил Симеонов

[xoxi]

Любов ли е? Попитай във сърцето.
Мечта ли е? Душата ще прости.
Ако е болка - страдаш неусетно.
Ако е радост - тръпнеш от мечти.
Вълшебство ли е? Вятър ще те гали.
Магия ли е? Ще блестят звезди.
Ако е огън - той ще те разпали.
Ако е лед - ще мръзнеш от следи.
Съдба ли е? Орисник ще те срещне.
Копнеж ли е? С крила ще полетиш.
Ако е нежност - нека е гореща.
Ако лъжа е - как да я простиш...
Оброк ли е? Ще стъпиш на жарава.
Измама ли е? Ще кървят стрели.
Ако любов е - любовта остава.
Ако тъга е - дълго ще боли.

[xoxi]

... ИСКАШ ЛИ?!...


Искаш ли с любов да се накажем?!
Уморена съм от болки и заблуда,
от притихналост, от думи неизказани,
...от самотност - стигаща до лудост... .

Искаш ли да си дадем надежда?!
Просто тъй - да бъдем изключение!?
В другия криле за полет да намерими
усмихнати да шепнем: Вярвам в тебе!
Искаш ли да се завием с вятър?!
За награда - да си подарим дъгата?!
Да захвърлим ролите от сивия театър
и да станем истински - като земята?! .

Искаш ли напук на всички можещи
първи да открием незабравата?!
И преди безличните да разтревожим -
да полетим - крилете си на тях оставили!

. ... Искаш ли?!...

[xoxi]

ПРАВО НА ИЗБОР


Не мога да ти кажа 'остани'...
Не мога. И не бива да го правя.
Ще премълча как много ме боли.
И ще се мъча някак забравя.

Ще те обичам тайно. Отдалече.
(ще те обичам...няма да те лъжа)
И ще намразвам всичките си вечери,
в които ще ми бъдеш страшно нужен.
Ще се науча да съм себе си. Без теб.
Една ужасно тъжна непозната...
С едно изпразнено от...всичко сърчице,
която чака своето си 'някога'.
Но няма да ти кажа да останеш.
Не мисля, че се моли за любов.

Днес нямам място и за сол във раните.
Днес нямам сили даже за 'защо'.
Ще се преструвам, че съм много силна.
Ще се преструвам, че ще преболиш.
Ще спусна мигли, докато преминеш.
И няма да ти кажа 'остани'...

[xoxi]

Защо така се случва много често -
привързваме се, с някой се сближим,
а след това раняваме се тежко
и нямаме кураж да си простим...

Защо така е? Кой ще отговори?
Защо е страшно да се раздадеш
на своите най-близки, скъпи хора?
Ах, как боли, когато разбереш,

че някой, на сърцето ти доверен,
внезапно и без срам те е предал,
оказал се подлец и лицемерен,
нелепо обичта ти проиграл.

Приятелството трудно се открива -
до него водят хиляди сълзи...
Защото всичко истински красиво
изстрадва се, преди да се роди.

[xoxi]

Няма сърце защитено от рана.
Няма изгаряща обич без риск.
Няма такава любов - пропиляна.
Няма любов по погрешка - каприз.
Всичко, което ти казах е вярно.
...Всичко, което направих - за теб.
Всичко, което получих в замяна...
Всичко запазих и всичко приех....
Има надежда, която лекува.
Има подслон за бездомни души.
Има ЛЮБОВ - Любовта съществува!
Има я даже когато грешим.
Само понякога, леко заспива.
Само понякога, щом сме сами.
Само понякога, тя си отива.
Само понякога много боли...