Любовна поезия

[DisappointedDreamer]

Много е добро.

Мхм, ето още едно:

I still find strands of your hair in my pillow.
Even the coffeemaker misses you,
gurgling sadly in the corner.
Once I fit my body to yours, arm to arm,
leg to leg, heart to heart.
You said: Even roses wilt.


[Vivid]

Мхм, ето още едно:

I still find strands of your hair in my pillow.
Even the coffeemaker misses you,
gurgling sadly in the corner.
Once I fit my body to yours, arm to arm,
leg to leg, heart to heart.
You said: Even roses wilt.


Благодаря, чудесно е. ^.^

~
Les enfants qui s'aiment s'embrassent debout
Contre les portes de la nuit
Et les passants qui passent les désignent du doigt
Mais les enfants qui s'aiment
Ne sont là pour personne
Et c'est seulement leur ombre
Qui tremble dans la nuit
Excitant la rage des passants
Leur rage, leur mépris, leurs rires et leur envie
Les enfants qui s'aiment ne sont là pour personne
Ils sont ailleurs bien plus loin que la nuit
Bien plus haut que le jour
Dans l'éblouissante clarté de leur premier amour

[Blab]

любовта е
да отидеш на кино
да нямаш видимост
от тези пред теб
да не чуваш понеже са шумни
после да те смачкат и изметат
с билетчетата от залата

а ти да си казваш през цялото време
нищо нали тока за филма минава през мен

//Йорданка Белева

[DisappointedDreamer]

Неповторими и незабравими...



Нощ над града

Когато нощем улиците жадно

на стъпки хиляди шума изпият,

изгрява месецът и става хладно.

Студени струи плажовете мият.



И месецът, като крило на птица,

небето, звездното, гребе нататък

и всяка от звездите е зеница,

в морето скрила своя отпечатък.



Помислило за риби то звездите,

ги люшка като корабчета златни,

поемат ги в ръцете си вълните

и скриват ги във свойта необятност.

Петя Дубарова

[heartshapedbox]

^Има ли превод?

------

Бъди до мен! Аз имам нужда само
от две очи, които взират се във мен,
от твоя глас, от силното ти рамо
и от полъха ти в тъжния ми ден.

Бъди до мен! Аз нямам сили вече…
Сама останах в този страшен свят.
Бъди утеха в тъжната ми вечер
и Любов, простила всеки грях …

Бъди до мен! Не ме оставяй! Няма
да мога да посрещна утрото сама.
Страхът тежи на шията ми – камък,
душата ми обгърнал в самота …

[Vivid]

Това намерих :

Децата, открили любовта
Превод LeeAnn

Децата, открили любовта,
се целуват притихнали
на прага на нощта.
Минувачите, забравили младостта,
ги сочат с жест, осъждащ любовта.
Но децата тук ги няма
те са далеч от света,
оставили в нощта
само трепнещата сянка,
която роди яростта -
ярост с усмивка презряна,
търсеща любовта тъй желана.
Децата тук ги няма,
те са далеч от нощта,
далеч са дори от деня,
в свят на ослепителна красота,
открит с раждането на любовта.

[shvepes]

Погледни,в тая снежна гора
ти дойде и доведе ми слънцето.
Погледни,в бяла гора
моя жив,пролетен сън си ти.

Аз те гледам от близо така:
на снега си пленително хубава!
Аз ти галя косите с ръка
и говоря смутено и влюбено.
От гората вали светлина-ни мечта,
нито пролетен сън си ти,а за мене
си ти под слънцето просто земна жена.

Младен Исаев

[DisappointedDreamer]

Да бъда зимата

Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите – чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата –
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.

Петя Д.

[Kaena Smith]

Мечта

Заклел се бих, видях те! Ала насън ли беше,
наяве ли - не зная; а беше нощ година,
че мъка, като огън, самотен ме гореше.
Тогава ми се мярна... Така на бедуина,
в пустинята изгубен, се мерне палма млада
и мисли той: при нея кристал-вода извира
и бърза той към нея на отдих и прохлада,
а то мираж - от палма следа се не намира.
И ти мираж ли беше? Все пак видях те аз
и мисля те, и мисля - и чезна оттогаз.

По кротък лик те имам сестрица на луната,
зора през май нарекох усмивката ти блага,
да помня твоя поглед - аз гледам небесата,
гласа ти за да чувам - запрях си птичка драга...
На розата обикнах мириса ароматен,
че в него има нещо от твоя дъх небесен;
пленява ме зефирът - и как е той приятен,
как сладичко ми шепне за тебе мит чудесен.
А питам ли къде си, сърдечно глас ечи,
но всякога и всичко на питане мълчи.

Реша да те подиря. Залутан сред тълпата -
на страстите житейски попаднал в маскарада,
аз искам да узная под маските лицата...
Но ти ли там ще бъдеш? И мъка ме напада,
змия сърце ми гризе, че пак не те намирам.
Сред весели другари от чашата кипяща
тогаз утеха искам... но сякаш те съзирам
изправена край мене замислена, скърбяща -
и бягам аз разкаян; и само господ знай,
какво в безсънни нощи тогава ме терзай...


Пейо Яворов

[Kaena Smith]

Обичам те


Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.


Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.


Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...


Пейо Яворов

[xoxi]

Нежен... Груб...


Затвори очи... не ме прекъсвай, замълчи.
Сърцето ти бие лудо, дали ще издържи?
Ледът в теб след малко ще бъде разтопен.
Стига само да плъзнеш ръцете си по мен...

Искам те нежен... знаеш как да го направиш.
Дрехите ми? - сам реши дали ще ги оставиш.
С пръсти бавно напиши името си на гърба ми
и желанията ти ще се промъкнат във ума ми.

Не затваряй прозореца, искам да слушам пороя.
Той няма да ни пречи - тази нощ съм само твоя.
Спусни надолу бааавно по врата ми жадни устни,
после дай да ги опитам, сигурна съм, че са вкусни.

Искам да си груб... знаеш как да го направиш.
Леглото ми? - за него можеш да забравиш.
Стаята огледай, вкарай малко въображение,
май започвам да усещам леко напрежение.

Не затварай очи, погледът ти не ме смущава.
Разстоянието между устните ни се скъсява...
В ухото ми пусни... шепа неприлични думи.
Виж какво става щом те запалят кръвта ми.

Прави каквото искаш... прекъсни ме, не мълчи.
Сърцето ми бие лудо, дали ще издържи?
Енергията ти привършва - тялото ми я източва.
Мислиш, че сме в края? Не, нощта едва започва!

Автор: Десислава Ценова

[xoxi]

Днес ми е ден за обичане
Днес може би не ми е ден
за някакви велики промени.
Може някъде вътре във мен
да е спряло летящото време.
Днес може да не извърша дела
за награди достойни дори.
Ала всъщност, какво от това.
Щом светът и без мен се върти…
Днес едва ли е нещо специално,
или аз на това не залагам.
И така съм си пак идеално.
Важността май ме кара да бягам…
Днес съм само обикновено момиче.
Няма нищо интересно във мен.
Всъщност, днес ми е ден за обичане.
Знаеш, точно като всеки друг ден.

Мира Дойчинова

[DisappointedDreamer]

Аз се мъча да открия в лунапарка
моя миналогодишен малък светъл лунапарк,
като морска златна мида: бляскав, пищен, вечно буден,
спрял внезапно и щастливо пред гърба на плажа стар.

Но защо чуждеят тези тъй добри автомобили
и не спират върху мене топли лампени очи?
Като тъмна пеперуда, в миг останала без сили,
аз попадам в топла мрежа от неонови лъчи.

А отвсякъде ме гледат дръзки хубави момчета
и в очите им безбройни обещания горят.
Те, откраднали от синьото на хиляди морета,
бързат синия си нежен поглед да ми подарят.

Но предишната ми радост - светла, детска, топла, боса,
в мен умира като морски уморен среднощен фар.
Аз си тръгвам обедняла и изгарям от въпроса:
кой открадна моя малък, моя чудесен лунапарк.

П.Д.

[heartshapedbox]

Спиш ли, принце? - Спиш. А пък живота ми
само от безсъници живее.
Слушай ме, докато спиш, защото -
буден ли си, няма да посмея.
Принце, аз съм твоята принцеса.
Но разстрелях приказното чудо.
Станах и косите си разресах.
Не дочаках ти да ме събудиш.
Баловете бяха много пищни.
Лесно ми замаяха главата.
Млада бях - за нищо не въздишах.
Радвах се на лъже-красотата.
Любих се. И не с когото трябва.
Припознавах любовта във всичко.
Вярвах, че я има. Още вярвам,
но оставям други да обичат.
Не внимавах - мравката настъпих.
Значи съм способна да убия?
Разпилях косите си по пътя -
нямам със какво да те завия.
Да, заради мене пяха песни.
И заради мене пламна Троя.
Принце, аз съм твоята принцеса,
но отдавна вече не съм твоя.
Виненки, наместо пеперуди...
Снощи много е била ракията?

Ти поспи, когато се събудиш -
ще ти стана камъка на шията.

[xoxi]

ПРОЩАВАМ ТИ!

За всеки нож в гърба ти давам хляб,
и малко мед, за да ти бъде сладко...

Гася с усмивка силният си гняв,
и гледам те смирено, мили братко...

За всяка дума, дето ме раняваше
и ровеше в сърцето ми дълбоко,
а ти отгоре щедро посоляваше...
Напук на всичко смея се широко!

Боли ли ме? Боляло е преди...
Но крехките ми нявга рамене
товарът на горчивите ми дни
днес с чиста лекота ще понесе!

За всяка твоя користна лъжа,
дарила ми криле на пеперуда...
За всяко мое тупване в прахта,
разбирайки, че всичко е заблуда...

За всяка болка, дето причини ми...
Прощавам ти! Спокойно нека спиш!
Отмих грехът ти, трупан със години,
но ти на теб дали ще си простиш?

Павлина Соколова

[xoxi]

Помогни ми – Надя Кехлибарева

Когато съм черна от много умора
и с никого вече не искам за нищо да споря…

Когато си мисля, че някой до космоса праща сигнали,
а друг не смее съседско дете да погали…

Когато забравям, че мога и в град от бетон да усетя
на радостен дъжд косите, дъх на цвете…

Когато се сепва дори вечерния вятър -
с тревисти нозе пресякъл полята…

Когато морето на болките с вик човешки нощта ми оглася
и аз загубвам последните свои компаси…

Сърцето ми женско къде ще намери подкрепа и сили,
освен до сърцето ти, мили?

[DisappointedDreamer]

the book burner
I used to roll your name around in my mouth like a lost tooth.
As time went by it turned into something bittersweet and rotten,
its roots gripping my gums like a jealous lover.
I still shudder whenever I have to sit down in that dentist’s chair.
Once in middle school my father hit a deer with his car
on an open road late at night. I remember the headlights shining
on that deer’s eyes, and how they never once wavered.
If deer could commit suicide, I believe that one did.
Existence is a lonely thing.
Glass jars without fireflies
are even lonelier.
The ache in my bones is constantly telling me all that I am not,
informing me of my weaknesses and every book
I have yet to read. I gave up believing I could finish them all.
Even the most avid reader in the world
can never get to the bottom of their collection:
I like to think I can still burn holes in you
with only my fingers.

[DisappointedDreamer]

Traveler

Your first time out of the country
of your own skin,
I didn’t bring a map.

You always hated that I’d been lucky

enough to pick my way through streets

I couldn’t pronounce to find cathedrals

graveyards.

If you were a city, you said,
I’d only like to know your suburbs.

If you were a city, I said,
I’d like to know
your poor neighborhoods,
your inner parts.

Read your graffiti. Drink your tap water.

Feel your smog and dirt stick to my sweat.

Hear your orchestra of sirens and gunshots.

I’d know which of your streets to walk.

If you were a city, I’d expect to be robbed.

— Heather Sommer

[xoxi]

ИМА ЛИ ГО ЧУДОТО ЛЮБОВ
Димитър Асенов

Има ли изобщо чудото любов,
съществува ли такваз измама?
В този свят измислен и суров,
с душевна пустота голяма.

Убеден съм, има я и още как,
но много рядко се намира.
Макар и в тъмен полумрак,
жива е, в сърцата ни пулсира.

Дали е в градове или села.
тя грее във душите наши.
Има я и там на края на света,
смела е, от нищо се не плаши.

Изведнъж се появява във момент,
с нищо без да се съобразява.
Започнала със флирт и комплимент,
а после с обич, ни преобразява.

Често продължението е различно,
ала дойде ли, друг изход няма.
Понякога щастливо или критично,
но следа остава, любовта голяма.

[xoxi]

Понякога ме правиш страшно тъжна,
разплакана, ранима и сама.
Понякога до лудост ме объркваш.
Понякога ми иде да крещя.
Понякога ми иде да съм друга.
Да бъда лоша и ужасно безразлична.
Но някак си не мога и не мога.
Защото, знаеш ли... аз те обичам.
Обичам те сърдито и щастливо,
обичам те ядосано, безмълвно.
Обичам те, когато съм горчива.
Обичам те, когато се разсъмва.
Обичам те, когато ми се сърдиш,
когато ти се сърдя, те обичам,
обичам те, когато си ми труден,
когато със сълзите си изтичам,
когато вън вали, когато липсваш,
когато нощите ми стават само твои,
когато спя, когато дишам,
когато се изгубвам зад завоя,
когато ме намразваш за последно,
когато за последно те отричам,
когато си ми дяволски потребен,
когато...
Винаги.
Аз те обичам.

caribiana

[SpiritInBlack]

Complete and total adoration,
My gift to you, my heart was yours.
In ten weeks you shaped it,
In one night you murdered it.
Torn from my chest and laid at your feet,
That first step you took was the worst.
Since then you've walked a thousand miles in silence and short remark,
I still have these memories,
But we'll never see what we could have been.
Remember when we talked about where we'd be a year from now?
Remember when you held my hand like you'd never let it go?
Remember, cause that's all you can do.
We'll never make another memory,
We'll never make another memory.
I wish I'd have died in your arms the last time we were together,
So I wouldn't have to wake without you today.
This time I thought things were real.
You said they were, what happened?
You were a priority, was I an option?
I let you see a side of me that I don't share with anyone.
Promises are just words unless they are fulfilled.
you knew from the beginning all I had to offer you was my heart,
I'm sorry that wasn't enough.
So, we'll go our own ways,
And hopefully you'll remember the things I've told you,
Hopefully you'll understand that everything I said was in sincerity.
A broken heart is not what I wanted from this,
But I guess I've learned from it.
But aren't you supposed to learn from your mistakes?
I don't consider this a mistake,
I just wish the story didn't end this way,
Cause I'm still in love with the person who helped me write it.
Remember when you held my hand like you'd never let it go?
Remember when we talked about where we'd be a year from now?

Across five.Преди години бях сладникав , но ит гетс ме еври тайм

[Kaena Smith]

Благодаря ти, че ме мразиш искрено...

Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги...
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено -
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика на Моцарт, със безкрая...
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.

Георги Константинов

[Kaena Smith]

Есенно признание

На този свят, в житейската гълчава,
най-силно съм усещал близостта
на три неща, които изброявам:
Любимата, Приятелят, Смъртта...
Любимата - със име и без име.
Любимата със много имена.
Зелена светлина, изгряла зиме.
Среднощно слънце. Утро със луна.
Задъхан вик в мълчанието пусто.
Бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното изкуство не е сън...
Приятелят - различен и еднакъв.
Със свои грижи и със собствен глас.
Но който в радостта ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз.
С когото двойно на света живея,
но без да бъда тъмно раздвоен,
с когото общо, под една идея
върви несъвършеният ни ден...
А пък Смъртта... За нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Да, има Смърт! Но нека е такава -
да свърши с мен, но не и със света!
И някой друг след мен да изброява:
Любимата, Приятелят, Смъртта.

Георги Константинов

[heartshapedbox]

непопитани отговори

Защото днес отглеждам страхове.
Хартиени цветя. И недоверия.
Защото нямам нищо. Само теб.
И думи от забравени поеми.
Защото плача. Смея се. Мълча.
Пронизвам с поглед. Пиша многоточия.
Измислям си... измислици. И хвърчила.
И се разпадам. Тихо. И нарочно.
Защото правя есенни сценарии
с прерязано небе. Луна. Огньове.
Защото не повярвах в календара.
Нито в пречистващата сила на отровата.
Защото изболях до край съня си.
Смирих се. Станах езеро. Горях.
Превърнах си посоките в безпътици.
Обикнах теб. Защото. За това.

[Colouring]

Обади се, любов!

Позвъни, обади се, Любов!
Ти, която да си, намери ме!
Аз те чаках с години, готов
да запиша и номер, и име!
Ти мълча. Със години и с дни.
Ти не звънна, дори и погрешка.
Иззвъняха се сума жени -
ни една между тях ти не беше.
И напразно с писалка и лист
все те чаках... Ни глас, нито ласка.
Що цигари изпепелих
и на листа що глупост надрасках.
Пак съм сам... Обади се, Любов!
Вън вали. И април е тъй хладен.
Телефона поглеждам (в дълбок
сън заспал). А край него - кълбо
жици, жици... Контактът - изваден...