Любовна поезия

[julian8787]

Ти си тръгваш...

Но това е само една прищявка на съществуванието

Ти си тръгваш...

Но не сърце мое,
понякога раздялата помага,
повече да се разбираме,
повече да се обичаме

Част от една дуетна песен.

[xoxi]

По „Хоризонт” предават новини.
(Ужасно тъжен пак ще e ефирът).
Към теб пътувам. Двама сред стени.
След трафика – целувки. С малко бира.

Към теб пътувам. Всеки ден така.
Емисията в шест ме натъжава.
Но знам, че после твоята ръка
ума и тялото ще притежава.

Объркан град. Объркан е светът.
Към теб пътувам. Прашен от тъгата.
Така добре познавам този път…
Лицето ти, усмивката, косата…

Към теб пътувам. Тъжни новини.
И с времето ще стават по-жестоки…
Достатъчни сте: четири стени
и ти, за да поглеждам от високо –

над хората, над всеки детски смях,
над радости фалшиви, над тревоги…
Към теб пътувам. С теб не ме е страх.
Без теб не искам да съм жив.
Не мога.

Добромир Банев

[xoxi]

Светът ни се побира в чаша ром.
Надежди, секс, мълчание, скандали…
Направили сме си перфектен дом!
Да бъдем по-щастливи с теб?
Едва ли.

Светът ни сочи винаги със пръст.
И ние с пръст го сочим – пръст, но среден!
Взаимно се разпъваме на кръст.
Обичаш ме.
От тебе съм обсебен.

Светът ни заслужава. Всеки път,
когато чупим чаши за Наздраве,
звездите все не могат да заспят,
а аз треперя целият.
Тогава

оплитам те в един среднощен стих –
да не избягаш в тъмното от мене…
Добре че нищичко не ти спестих!
Светът,
това е цялото ни време!

Добромир Банев

[anonymous708973]

Тъкмо снощи коментирахме с майка този поет. Издал е съвместна стихосбирка с една мадама, забравих й името.

Нямам поглед върху него, но от горното бих заключила, че не лошо, но засега далеч не съм впечатлена. АДСКИ ми харесват кратките изречения и ясната структура, много ми е мелодично, приказно е, но... ми е малко манджа с грозде - откривам (или поне си мисля, че откривам) мотив/тема след бая замисляне и ровичкане по редовете...

[Naive]

Мен никога не ме е грабвало изцяло нещо негово. Някакви определени неща много ми харесват, ама цялостно стихотворение да ми хареса, не се е случвало.

[DerGentleman]

Тясна връзка

Ти надежда ми дари
щом моите чувства ти сподели .

Стоиш ти усмихната до мен ,
шепнейки ми мили думи ден след ден .

Искаш ти да си заминеш ,
не те пускам аз да си отидеш .

Обърна се към мен с думи да ме спреш ,
целунах те аз от чувство за копнеж .

Ти няма да бъдеш вечно до мен ,
нека поне остана най-големия ти фен !

Последни думи аз към теб изричам :
- аз винаги ще те обичам !

[anonymous895156]

Когато те погледна
през стъклено сърце,
аз в мислите неволно
усещам, че те нямам,

а искам ли за себе си
момиче като теб,

създаващо небрежно
любов между измама?


-майн

[AngelAntichrist]

Аз съм наркоман на хероин
чувствам се неоязвим
щом извадя спринцовка
от чисто нова опаковка.
за последната си доза без да искам
влезнах в кола и радиото натискам
всичко ценно продадох на златар
и ми остана само половин кантар.
Мисля да се оцеля за пореден път
хващам се на стаф като риба за стръв
Херца пристрастява вярно е това
защото те праща чак до небеса
вълни в мен играят постоянно
кой съм аз не съм наясно.
Приятелите ми са пристрастени към големи дози
в квартала наричат ни херцози,
на нас не ни дреме, единственото кеото искам
е пакет стаф в ръцете си да стискам.
Дилъра на материала се казва Дани
бият го често щото много щави
бият го мутри, бием го ние
куки го пращат в затвора да гние.
дайте ми херца да си го сготвя
в капачка от земята аз ще го стопля
с лимонтозу ще го овкося
за да мога до неознаваемост да се окрася.
Вената се крие, не иска да изкача
щото много добре знае какво я чака.
По-професионално се боцкам на места
от дипломирана медицинска сестра.
Катетър с хероин искам за Коледа
а ако се събудя след това
ще съм станал 5 кила.
Стефчо Стафа се наричам, в херца се вричам
вярвам само в стафа щото го обичам.
СТАФ СТАФ ДАЙТЕ СТАФ
не е грях ако се целя със СТАФ.
Пробвал съм всичко, но истината е една
СТАФЧЕ БАТЕ НИКАКВА ТРЕВА.
Като се оцеля имам си традиция
отивам да си легна пред някоя милиция.
"Майки против дрога" много ще се трогнеш
но и да искаш не можеш да ми помогнеш,
не искам твойта помощ искам само стаф
той ме прави силен,красив и богат.
Болен съм от СПИН и Гонорея,
но видиш ли ме с усмивка да грея
знай че съм се овърклокнал на 10 гигахерца
херца ме прави по могъщ от майорна терца.
Няма да спра докато не умра
всичко е игра с острата игла
Хората казват, че не съм в час
защото пуша стаф от 3ти клас,
но аз не им обръщам внимание
професионален наркоман е моето призвание.
Майка ми е наркоманка, Баща ми е хипар
дядо ми е стар гъбар, а батко лепилар.
цялата рода сме вреда за обществото
чичо Гошо за пари продаде си окото.
Баба Гинче единствена изкарва мангизи
като продава дрога на роднини.
За първи път пробвах стаф
с учителя ми в 3ти клас,
без да искам стана гаф
даскала с нож заклах.
След като се боцкам
три дни зелено ако троцкам.
Организма ми отдавна е умрял
чрез фотосинтеза съм оцелял.
Личното ми тегло е много и колана ми ме стяга
щото тежа точно осем килограма.
Не съм се къпал, но не съм и ял
три дни нон-стоп съм крал,
най-накрая съм доволен от живота
стафа готвя все едно за цяла рота.
Мило мое стафче
сладко и добричко
как да кажа стафче
колко те обичам.
Никога не съм имал добро детсво
но въпреки това в живота ми е лесно
хероин на фолио спря да ме хваща
и деца да пазаруват спринцовки пращам.
Обичам да заспивам до кофите за смет
софиянски, защо уби уюта на наркомана клет
заслужаваш да умреш от глад
и от некачествен стаф.
Най-малката дъщеря на кмета друсаше се с нас
но фана я стефчо и сега е пас.
Бил съм в безброй комуни
изгониха ме от болницата в Курило
щото ме фанаха да дишам лепило
разберете родители на този свят
вашите деца родени са за да се друсат със стаф
няма нужда от сълзи, не разбирам този гняв
защо не пробваш и ти - само запретни ръкав.
Смешното е че всеки преди да пробва
проповядва само анти дрога.
Виждал съм на концерти против зоба
васко кръпката да пее - най-пропадналата дрога.
Талантлив съм имам дарба една
да се друсам с хероин докато умра
и този ден не е далеч
спирал съм хероина над 100 пъти веч.
Не съм човек отдавна
спя и живея в лайнА
хероина в мен е надделял
не помня кога за последно съм ял.
Цяло чудо е че съм цял
като се надрусам отново ставам бял.
"Истории от кофите" това ми е живота
парите си за херц давам с неохота,
но не бих ги харчил за храна
щото като не съм надрусан чувствам празнота.
Най-обичам да вали, а аз на топло в някой вход
на спринцовката да давам пълен ход
цял живот съм бил наркоман
да живея по друг начин не знам.
Хероина ми е стар приятел
господин дознател,
и ако искате да знаете, много ми е гот
да смърдя на говна, пикня и пот.
Дайте ми спринцовка, дайте ми капачка
дайте ми лимонтозу, не ми давайте кльопачка
най-важното е стафа
от него имам малко в шкафа.
Ще го сготвя и сам ще си направя парти
на което ще се друсам и ще си играя карти.
Има много имена херц, херон, или стаф
само назови го и ставам прав.
Любимата ми поза е безсъзнание
в болница ме връзват за наказание.
Докторе, елате господин
и ми сложете свърхдоза морфин
искам още 20 каптагона
и си ме върнете обратно в кашона.
Обичам да гълтам диазепани
знам че ме разбират всички наркомани
дизел хапчетата са специалитет
за всеки дрога-капацитет
но най-добрата храна я няма в магазина
продавачката ме гледа страно като и викам "ДАВАЙ ХЕРОИНА"
ставам рано в пет сутинта
с мисълта една - да се обода
не живея в резиденция,
но ме гони абстиненция
отдавна всичко в къщи съм продал
нямам аз никакъв морал
израстнах като семейния провал.
когато не съм надрусан
гледам хората с погнуса
в живота ми има тенденция
всеки ден да ме гони абстиненция
хероина не прощава
затова го обожавам
ако бях Бил Гейтс
всичко щях да продрусам в херц
като се надрусам нечовешки
не търпя коментари или забележки
качвам се в трамвая и заспивам
като ме изхвърлят насила слизам
не знам къде се намирам
не искам и да се прибирам
така искам всичко да ми е наред
нямам пукнат лев, а съм взел материал напред
проблемите ми се решават лесно
докопам ли хероин ми става интересно
Настроенито се дига всичко става бомба
щом в ръцете си държа заредена помпа
вената ми е зелена
от игли изглежда уморена
доктор Стафчо сам ще се оправи
като фармацвет забърквам си отвари
да се излекувам искам от един синдром
наречен абстиненция от Херон.
На мутрите съм направил оборот
за да задоволя дяволския си порок
живота ми е американската мечта
без пари и дом, дори не мога да чета
когато хероина ме плени
падат всички берлински стени
обичам да ме удрят кикове
това са най-щастливите ми мигове
дозата ми дневно стига
до 1000 лева и се вдига
Знам едно за себе си - че ще умра от хероин
може би от гонорея, може би дори от СПИН
и когато ме затворите в ковчег
и ми слагате цветя, викнете моя братовчед
и го убийте в пикня, просто ей така.
Когато ме заровите с пръст
ще се върна аз да търся мъст
ще се върна и за още хероин
амфетамини, пико и дори морфин.
Ще съм призрак никой няма да ме вижда
всичко ще крада от което имам нужда.
Мен няма да ме иска и дявола в ада
защото по време на абстиненция аз ще го ощава
ще му взема парите и радиокасетофона от колата
ще изнасиля майка му и ще му убия жената
аз съм толкова грешен че от пъкъла дори
завинаги ще ме прогонят демоните зли
Прости хора, религиозни не разбират
от нищо друго освен да онанират
искам хероин, една суровина
която ми трябва на сутринта,
Ако не се оцеля рано призори
нещо вътре в мен гори
Представям си рая, всеки път като се омая
тонове хероин, ще си боцкам на ден по килограм един
няма куки в рая, няма и родители
ангелите спасители са моите снабдители
Архангел Михаил изкача с оферта за анфетамини
наркоман заклет е Мишо, щото с дилъра били роднини
Ще се друсам по добре в рая
щото на земята едвам връзвам двата края.
Когато във вената ми влиза хероин
все едно зареждаш лада с керосин
двигателят ми работи на непосилни обороти
скорости развивам нечовешки, а роботни
свръхзвуковата бариера спуска се пред мен
знам, че поне още час два ще съм в нарко плен
а след това идва тежка абстиненция
по агонизиращо е от жена в претенция
животът ми е кръговрат от наркотици и насилие
не мога сам да си помогна защото изисква се усилие
искам да умра тук и сега докато лежа в калта
и за вас ще бъде по-добре ако се гътна през нощта.

[Glamour92]

[DisappointedDreamer]

when a pack of wild dogs
tell me that i’m pretty,
they show their
teeth.

you, on the other hand,
unbutton your trousers.
lick your lips.
—
i’ve sang your song before.
bloody roses, pink
champagne.

i’ll eat steak before we have sex.
take it as a metaphor.

// requiredwonder.tumblr.com

[Glamour92]

ТЕЖЪК ХАРАКТЕР


Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.

М.Башева

[lovelywords]

Чувала ли си историята за слънцето,
което умира всяка нощ, за да може луната да живее?
Как всяка вечер чакам от теб светлината да изгрее,
малко топлина в тъмнината да дадеш,
обичам мрака, защото ти си вътре в него.

Ала вече ти не изгряваш,
остави слънцето само да копнее,
но въпреки това то умира всяка вечер,
с надеждата ти отново да изгрееш.
Сега на твоето място греят милиони звезди,
всяка една разбита частица от слънцето.
Те мечтаят за своята луна
и всяка вечер тайно връщат се.

-а.а

[Kaena Smith]

Лека нощ


Ти „лека нощ“ ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с „лека нощ“ не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те „лека нощ“ не си желаят,
но винаги е лека тя!


Пърси Шели

[flame359]

Приказка

[Naive]

Гората на зеленото си рамо
наметнала е звездното небе.
Ръка нагоре да протегнеш само,
изгрелите звезди ще загребе.

Красивото е слязло толкоз ниско -
като видение, като копнеж.
Остава само ти да си наблизко,
на всичко тука смисъл да дадеш.

[Naive]

Я смотрю в твои глаза... Виноват.
А ты вяжешь из меня узелок.
И любовь моя сильней во сто крат.
Ты же пишешь ей уже некролог.

Так куда теперь ведёт колея?
И в какие мне стучаться миры?
А твои глаза полны янтаря.
А в моих глазах лишь небо... И ты.

Джона Фрай

[Naive]

на малки глътки

Във нощите, в които не заспивам
и искам дълго да те галя с устни,
небето става приказно красиво.
И мъртвите звезди възкръсват.
Усещаш ме. Безмълвно ме желаеш.
Прошепваш ме на сън. И аз съм твоя.
Навън нощта е тиха. Като тайна.
А вятърът - солен. И неспокоен.
Красиво е. Красиво е до болка...
До стон. До вик. До бездихание.
Превръщам себе си в прозрачен облак
от обич. От копнежи. От сияния.
Такива нощи много ми отиват.
Оставам само по мечти и лудост.
Тръпчива съм на вкус. И те опивам
като бутилка лунна светлина.
И нищо друго...


caribiana

[Glamour92]

СЕГА Е ТВЪРДЕ КЪСНО. СБОГОМ.
(Защото много те обичам!)
Но няма в страст да те обкича.
(Аз избледнял съм. Твърде много.)
Сега е вече късно. Всичко.
Денят. Нощта. И аз. И ти.
И закъснялата усмивка,
разляна в скръб из вазите
на твоя взор…

Безплодна вечер!
Сърцето ми не чака тайна.
(Аз или тази бледна вечер -
но бледнината е безкрайна!)
Разбирам. Зная. Няма тайна.
Сега е твърде късно вече.

Гео Милев

[Naive]

ДЕВЕТ СЕДМИЦИ И ПОЛОВИНА

Той дори не разбра, че си тръгвам от него,
а не просто се качвам в трамвая.
Любовта върху релсите легна,
но той нямаше как да го знае -
беше тръгнал с привичната бърза крачка,
до секунда разчел даже миговете...
Аз изохках и свих клепачи -
беше влязла в окото ми мигла.
Но успях да я скрия зад бретона си рошав
миг преди в сълза да се срути.

Обичах го точно 66 нощи,
12 часа и 5 минути.

[Colouring]

Октомври

Октомври е. И вече ставам златна.
В прегръдките на есента притихвам.
Танцува вятърът ми листопадно.
А слънчев лъч, случаен, ме усмихва…
И знам, че още, още имам време.
Студът? Ще го забравя до вратата.
От дните си – надежда ще си взема.
От нощите – ще взема тишината…
И пак ще бъда толкова различна.
И жълта, и оранжево-червена.
Светът е цветен, колкото обичане,
и всяка есен се оглежда в мене…
През слънчев лъч денят е чисто нов.
А вятърът? Танцува с радостта.
Октомври се превръща във Любов!
Когато е целунат от жена.

[Colouring]

сънувах те
в sms на латиница
с 4-ки и 6-ци
събудих се
обиден
лежеше до мен
запетайка
сложих ти точица
и пълен член
и ето
заспахме отново
пунктуално прегърнати
граматически верни
обичащи се
до многоточие.

****

Midnight in Paris

френското й ръ
събужда сънища
и намРазвам думите
нетРепеРещи
в устата й.

свалям й звезди
от съзвездието
между бенките
над гърдите й
глезените очите
краищата на устните.

мога да й устоя
тя също може
но аз и тя не можем
да устоим на нощта
между нас.

***

нямам думи
изгубих ги
всичките
по тебе
това е
поезията
ще ти съчиня
нови
само наши
защото
не мога
да те обичам
с думи
с които
съм обичал.

// https://www.facebook.com/pages/Lette...ocation=stream

[NissaN]

Любовта е диво животно -
тя диша, търси те,
гнезди върху разбити сърца,
тръгва на лов за целувка и свещи...
Здраво се засмуква за устните ти,
копае си тунели през ребрата ти,
посипва се, нежна като сняг -
първо е гореща, после студена, накрая причинява болка...

Любов, любов
Всички искат само да те обуздаят...
Любов, любов към края си
Заклещен съм между зъбите ти!

Любовта е диво животно -
тя хапе и драска, и върви към мен ,
държи ме здраво с хиляди ръце ,
влачи ме в любовното си гнездо...
Оглозгва ме до кокал
и после ме хвърля години след това...
Посипва се, нежна като сняг -
първо е гореща, после студена, накрая причинява болка

Любов, любов
Всички искат само да те обуздаят
Любов, любов към края си ...
Заклещен съм между зъбите ти!

Любовта е диво животно -
падаш в клопката й,
вторачва се в очите ти,
омаян си, когато погледът й те посрещне...

Моля те, моля те, дай ми отрова!

[NissaN]

Текста е на Рамщайн.

[LadyDi]

безсилни думи

Аз никога не съм обичала така.
До болка. До небето. До безсилие.
До лудост. До копнеж да ти се дам,
задъхана от толкова обичане.
До стон. До бездиханност. До сълзи.
До ярък взрив в сърцето на покоя.
До нежност, от която ме боли.
До нужда да съм твоя. Само твоя.
Понеже никога не съм обичала така,
не зная как да ти го кажа. Извинявай.
"Обичам те"... не стига. За това
ти го повтарям,
и повтарям,
и повтарям.

а времето е просто подробност

Ела да изсънуваме годините,
в които сме пропуснали да се обичаме.
Да си измислим наше общо минало.
(И зная, че ще бъде автентично.)
Ела да ти разкажа приказка
за времето, което ни остава.
В което ще сме толкова много истински,
че от любов дори ще нагорчаваме.
Ела... да те целуна на разсъмване
и после дълго, дълго да ни няма.
Ела за мъничко да ти се сбъдна.
Поискай ме наистина.
И ще остана.

Caribiana

[LadyDi]

Писмото
Не ме отпращай, моля те, недей...
крещи след теб отчаяната липса,
вкусът на пропиляното ни време,
след твоето нелепо "няма смисъл".

Прескочих твърде много правила,
... и твърде много сенки на морала.
Такава е, безумна, Любовта -
законите човешки не признава.

Отпращаш ли ме? Още ли шептиш,
че трябва да остана само спомен?
Ще можеш ли без мен да продължиш?
(Защото без любов ще си бездомен.)

Не ме отпращай, моля те, недей...

Така и не изпратих тези думи,
изтрих ги просълзена. И си легнах
в открехнатата бездна помежду ни.
Яна Вълчева

Посредствено... като за теб
Приличаш на голямо изключение.
Причината да нямаш е, че имаш
безбройности от мъжки оправдания
прецизно по петите си да плюеш.
Аз тихичко по вените ти стичах се
и тайно, много тайно те обичах.
Говорех си със теб, надвиквах се,
а ти бе свикнал вечно да отричаш,
че тази свобода открадна двама ни,
а ти на пресекулки ме живееше.
Със мисли бавно сплиташе косите ми,
копнеейки със мен да остарееш.
А аз, трептейки в друго измерение,
с прикрито удивление пропуснах
навреме да ти кажа, че завръщам се,
при теб, любими... за да те напусна.
Кремена Стоева