Любовна поезия

[qni4ka546]

Неделя

Днес аз няма да дойда на свиждане.
Зад прозореца с бледо перде
ти не чакай сама и угрижена -
няма кой да ме доведе.

Имам много другари. Но где ли са?
А и всеки си има жена.
И защо да им взимам неделята?
Както нашата, и тя е една.

Те са също загрижени хорица.
Свои болки си имат и те.
Ти не чакай сама до прозореца -
няма кой да ме доведе.

Отвори само мълком стъклата му,
посрещни листопада златист.
Аз ще дойда при теб на крилата му.
Аз ще дойда с последния лист.

[Naive]

24/7
Обичам те, когато се разсъмва
и улиците чезнат във мъгли,
а аз оставам - истинска и влюбена.
А аз оставам...и те пиша в стих.

Обичам те и след това. Когато
в задъхания трафик на деня
изпращаме сигнали до сърцата си:
"Обичам те."
"Обичам те и аз."

Обичам те, когато се здрачава
и във прозорците се раждат светлинки.
Тогава улиците бавно опустяват,
а аз се сгушвам в тебе...и мълчим.

И нощем те обичам. Многомного.
До бездихание. До бяло. До безкрай.
Превърната съм цялата във обич.
Която просто искам да ти дам.


caribiana

[DisappointedDreamer]

^страхотна е

[Colouring]

в сланата на двора
бабата щеше да намери
дюли и мушмули
вече загнили
без грам от позата
на нара например
щеше ги вземе в джоба
на престилката си
за да ги стопли
можеше да ги свари
на компот или сладко
а можеше и да ги остави
в панера с портокалите
за да се отъркат и те
в една далечна екзотика

да обаче бабата я няма
и портокали в панера няма
а на дядото не остава друго
освен да свари дюлите
на ракия
и да пие сам
до готварската печка
вече изстинала.
*********

във влак втора класа
по произволен маршрут
в купе за осмина
с пълен пепелник
пердета загубили
цвят и надежда
и калпав джам
който потраква
но все не уцелва
ритъма тудуф тудуф
пътуват те
той й подава ръка
галантен неочаквано
за влак втора класа
тя е кокетка
играят по стари правила
и никак не бързат
нарочно са изпуснали
експреса за да имат
няколко спирки повече

това е историята
може всякак да свърши
да ги глоби контрольорът
или да раздели някоя гара
но и тях не ги е грижа
за края при все че имат
цялото това сега
докато влакът
второкласник
знае че вози любов
и воайорски си тананика

целуф целуф
целуф целуф

много любими <3

/ https://www.facebook.com/pages/Lette...ref=ts&fref=ts

[DarkWitcher]

Айде и аз ще се включа с едно мое старичко Не бих казал, че е много добро, но като написано за 5 минути

Сърце

Бе есен. Едно момче и едно момиче вървяха хванати, ръка за ръка,
по плажа, късно през нощта.
Отскоро заедно бяха те.
Вървяха, вървяха и изведнъж спряха.
На пясъка легнаха двама .
Един до друг, лудо влюбени или пък не.
Говреха си, бог знае за какво, но темата бе тъжна,
за изневеря и за нанесена рана.
Момчето лежи и се чуди дали да си тръгне
или да остане изпаднал в мълчание.
Момичето гузно до него лежи и го милва.
Гузно от своите действия, от постъпката зла.
А уж чуства горяха, уж се обичаха,
а отде дойде тази кама,
тайно забита в беззащитно сърце.
Гарван сега, едно сърце кълве.
Станаха и си тръгнаха,
но дали си тръгна един или двама.
Сърцето на едно момче, там остана
студено, не бие, в гърдите жива рана.
Не бие, не тупти, а връзката?
Тя продължи...

[AnarchyBoy]

Бъди за мен любов - съдба, дари ме с нежна топлина.
Живота мой - това си ти,обичай ме, със мен бъди!
И не тъжи аз ще съм с теб във всичките злини и добрини...
Ще ти помагам,ще те закрилям и за тебе ще умирам.

[Colouring]

Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да й прави.
Каквото и преди да си й дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да й кажеш сбогом!

Мартин Спасов

[MilenkataSSS]

Ти пак ме гледаш с ласкави очи,
и питаш пак: "Боли ли те за нея?"
Тешиш ме за разтуха: "Не плачи!
Ще я забравиш!...Аз ще ти попея!"
И аз се стапям в нежния ти глас,
и в миг забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ми - обич като към сестра -
повярвай - за сърцето ми не стига!

[FlowerOfTheSun]

По всичките ми сетива те пише....
А този навик, да съм все без теб,
тежи по клепките ми на разсъмване.
По тялото ми плъзва плах копнеж
в ръцете ти внезапно да се сбъдна.
Да съблека страха си и с очи
да кажа колко много си ми нужен.
А устните ти просто да мълча.
до лудост влюбени в това събуждане.
Но този навик , да съм все без теб…
А всъщност страшно искам да те има.
Ще нарисуваш ли със пръсти върху мен
потрепващите нишки на незримото?
Caribiana





името ми...
Събирам те във себе си. Болиш.
А аз изглеждам страшно недостатъчна.
Но все си вярвам някак си, че ти
завършваш пъзела на тъжното очакване.

Събирам те във себе си. Без глас.
А дланите ми парят от обичане.
Освен самата мен, какво да дам...
И... ето, давам ти се.
Искаш ли ме?

Събираш ме във себе си. И мълчешком
ти вричам всеки удар на сърцето си.
Прошепваш ми. Прошепваш ме... Любов.
Аз нямам друго име, щом съм с тебе.

caribiana

[Naive]

Оставяш ме по пулс и по обичане...

Когато ме прошепваш през нощта
и нежността ти гали раменете ми,
забравям колко много ме е страх.
И ставам твоя. Цялата. За вечност.
А ти забравяш целия си свят...
Така ненужен ти е, като имаш мене.
Притихваш в ласките ми на жена,
която те превръща във безвремие.
Не казвай нищо повече...Мълчѝ.
От толкова обич думите умират,
безплътни, недостатъчни за стих...
Защото
любовта
е много тиха.

Прекрасната caribiana

[watermelonkisses]

май само аз не се впечатлявам особено от Caribiana; твърде еднообразна ми е (като идеи, начин на изразяване на тези идеи)

and you invented me
and I invented you
and that's why we don't
get along
on this bed
any longer.
you were the world's
greatest invention
until you
flushed me
away.

now it's your turn
to wait for the touch
of the handle.
somebody will do it
to you,
bitch,
and if they don't
you will -
mixed with your own
green or yellow or white
or blue
or lavender
goodbye.

любимият Буковски

[Colouring]

КАНЕЛА 6
Елин Рахнев

Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само
тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,
да публикувам остатъците от организма си. Само тогава
мога да гравирам комплексите си сред тези редове. Да
прожектирам кинолентата от ирисите си. Това е разточителен,
полифоничен процес. Това е сърдечен мониторинг. Това е
интервенция върху всяка чиста клетка. Това е да гониш
трамвая в село Рударци. Това е да тананикаш Шопен в
магазин за колбаси. Това е няколко пъти "Смърт във
Венеция". Това е основен, пълен, завършен курс по тъга.


Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз - един, който уважава смъртта.
Цялостното й присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен.


Приех трептенето на миглите ти като конституция.
Диханието ти като доктрина. Това беше важно за мен. Като
първа необходимост. Като петия сезон. Като прозорец в стая.
Като бял лебед в лебедово езеро. Като естетика, на която мога
да остана верен. Като единствената възможност да покажа
среден пръст на света. Ексклузивна възможност да се усмихна.
Никога не съм се смял така. С пълно гърло. С всички зъби. Аз
един на последно раздаване. Аз - PR на аутизма и Цветаева.
Аз - дистрибутор на винилово щастие. Аз - юпи от 18. век...
За какво ти бях изобщо.


Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква
глезотия. Нито творческа сентенция. Нито аристократичен
модус... Това е болка. Отляво надясно, от сутрин до вечер, от
мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в
чаша. Наясно съм, че само през поезията мога да кажа още
нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да пропагандирам
сецесиона, хубавото, чучулигите... Позитивното в новите
поколения. Но това е болка. Много ме боли. Генезисно, пост,
суб ме боли. Това е армани на болката. Това е "Болка,
Болко-о, Болчице..." от А.Г.


Оттук нататък всеки ден ще те забравям. Това ще бъде дълъг
и метастазен процес. Това ще бъде до последния ми пирогов.
До последната ми диагноза. Това ще бъде неотменна част от
жизнените ми функции. Това ще бъде дълбоко в четката ми за
зъби. В лявото ми полукълбо. Във всичките ми бъбреци и
функции. Аз - който исках да бъда импресарио на миглите ти.
Аз - който направих всичките си творчески планове около
трептенето им. Аз, който ги разказвах пред сорбоните. Аз,
който затворих всички светове в очертанията ти...
Сега изобщо на кой свят съм...


Всъщност това не е опит за поезия. Нито литургия пред
общественото. Това е утопична възможност пак да се усмихна.
Да изтекат соковете ми от бакарди и от бира. Отново да се сбъдна
сред готиките, месечините, росата. Толкова обикновени неща.
Толкова сложни за мен. Това няма нищо общо с поезията.
Трептенето на миглите ти е поезията. Другото е секънд хенд,
търт хенд, другото е Томас Ман без "Смърт във Венеция",
U2 без Боно, есен без жълто. Трептенето на миглите ти е
началото и краят на поезията. То е избрано от Уитман
до днешните пишещи братя.

[sometimes_]

И мен caribiana не ме впечатлява особено. Твърде сладникава ми идва тази поезия.
Ето това е моето любимо стихотворение, авторът е Камелия Кондова.


Антиприказка


Спиш ли, принце? - Спиш. А пък живота ми

само от безсъници живее.

Слушай ме, докато спиш, защото -

буден ли си, няма да посмея.

Принце, аз съм твоята принцеса.

Но разстрелях приказното чудо.

Станах и косите си разресах.

Не дочаках ти да ме събудиш.

Баловете бяха много пищни.

Лесно ми замаяха главата.

Млада бях - за нищо не въздишах.

Радвах се на лъже-красотата.

Любих се. И не с когото трябва.

Припознавах любовта във всичко.

Вярвах, че я има. Още вярвам,

но оставям други да обичат.

Не внимавах - мравката настъпих.

Значи съм способна да убия?

Разпилях косите си по пътя -

нямам със какво да те завия.

Да, заради мене пяха песни.

И заради мене пламна Троя.

Принце, аз съм твоята принцеса,

но отдавна вече не съм твоя.

Виненки, наместо пеперуди...

Снощи много е била ракията?



Ти поспи, когато се събудиш -

ще ти стана камъка на шията.
.

[xoxi]

..не е смисъла в това да можеш да дадеш,
а отсреща да има кой да го приеме..
..не да се намира излишен миг,
а да се отделя нужното ти време..
..не е истината да се примириш,
а отсреща да поискат да те имат..
..не да ти налагат да се промениш,
а всячески и цяла да те преоткриват..
..и не е важно колко и кога,
ако би могъл да го отричаш..
..да се бориш - с кого и за какво?
..победил си, ако можеш да обичаш..
Вероника Маринова

[skatew]

"Добър вечер, скъпа моя малка!
Добър вечер!" - ти повтарям аз.
И целувам черната слушалка -
чуваш ли сълзите в моя глас?
Чуваш ли ме? Много съм далече -
ветрове и нощи ни делят.
Аз при теб се връщам тази вечер
да се стопля подир дълъг път.
И ако във стаята е душно,
ще излезем под дъжда навън...............
В топлата си пазва ще те гушна
и ще те целуна преди сън.
Аз притискам черната слушалка.
Чуваш ли ме? Вятърът е лош.
"Лека нощ, обична моя малка!
Моя тиха радост, лека нощ!"

Дамян Дамянов

Много силен цитат...

[LadyDi]

Дамян Дамянов е силен.

[DisappointedDreamer]

[Colouring]

[Orion_22]

http://fantasticfilms.ru/

[xoxi]

Ауу, Lang Leav! Има някои нейни много сладки неща.

[skatew]

"Устните му покриха нейните с такава изгаряща страст, че тя усети как я изпепелява. Целувката му отнемаше дъха й. Беше изключително. Двамата горяха в огъня на страстта. И след това не помнеха нищо, освен онази приказна страст, която ги отнесе някъде далече." – "Нежен бунт" – Джоана Линдзи

[Lonsdale.]

ПОСЛЕДНИЯТ ДРАКОН

На моста те чаках
в надежда облечен ...
Почаках, поплаках,
и тъжно обречен
крилете размахах!

Ти ме намери
в гората без сили ...
Открехна ми двери
в сърцата родили,
любови и вери!

Погледнах в очите,
уплашено смели ...
Погалих косите,
ръцете ти бели.
Обикнах звездите!!!

Коя си не знаех,
но вкусих дъха ти ...
Преди те мечтаех
сред куп непознати
и образи ваех!

Погали ме нежно,
лекува ме с устни ...
С ухание снежно,
милувки изкусни -
почти безметежно!

А после изчезна,
разстла тъмнината ...
С тъга безполезна
и болка позната,
отвори се бездна!

На моста те чаках,
унил и безличен ...
Зората разплаках -
триглав и различен
и плаках ли, плаках!!!

Върбан Димитров

[prosto_chovek]

Защо любов, когато си пристрастие?
Идваш, упояваш, после всичко разрушаваш
с всички сили в душата влиташ
после всички нараняваш?
И защо, когато по - лесно без теб би било?
Колко му е - с комшии, с приятели
сядаш и поръчваш, пиеш
Правиш си ти к'вот искаш?
И защо, когато ти си цар на себе си
решаваш, че нужна е на теб любов?
Защото отговорите са три.
Най - напред, реши дали човекът с теб това е
което искал си завинаги, за цял живот.
Разбери дали, освен, че дава той на тебе всичко
дал би и за него ти. Разбери
дали, понеже ти харесва, искаш нещо общо
нещо вас да ви сближава.
Ако ли не - пусни го сам да ходи той където си поиска,
не мъчи го.
А може би е нещо за утеха?
По дяволите, ти човек ли си, кажи ми?
То не трябва да се коментира.
Или може би е точно този, който винаги си искал.
Е, тогаз, любов, прости, аз вече теб не искам.
Искам този образ, точно таз особа.
Искам я и нищо друго. Ти си нейна вярна дружка.
Никога не би я оставила.
Щом имма нея, имам тебе с нея.
Не е двойственост това, а щастие.
Но и за трите най - напред реши
дали за теб да делиш с някого живота важно е
и дали живот на тебе ще даде.
Което и да е, по сметка, по пристрастие, реши.
Само гледай други да не нараниш
защото зарад грешки свои хора можеш да унищожиш.

[102]

къде забрави автора питаш ме ти
дали ще се върна чак във зори
ще ме чакаш ли строга готова за бой
щом ме видиш зад онзи завой
надала си вой от сега те съзирам
усещам че таз вечер ще онанирам

[kamelia_ivanov]

Много романтично