Отговор в тема
Бавно
Отдавна вече нищо не боли.
Тъгата облаците изваляха.
Като в платно на Салвадор Дали
стрелките на часовниците спряха.
В безвремие, присъщо за очи,
които в нечии очи се взират,
от нежност вятърът сега мълчи,
и рокля като летен шал прозира.
Едва пълзи световният каданс,
край нас се сменят кадрите му плавно -
това е най – щастливият ми шанс
да те обичам –
бавно,
бавно,
бавно.
Добромир Банев
Твоите думи ме сепват
като тропащи врати на хотел среднощ -
будят ме внезапно, за да ми напомнят,
че съм самотен.
Откъде идва гласът ти -
от съседната стая,
от съседния етаж
или от съседната планета?...
Твоите думи прииждат
отвсякъде -
любовта ни се е разпаднала
на хиляди думи...
Като Римската империя.
Като ядрото на атома.
като самата
любов.
ДУМИ, Г. Константинов
Благодаря за страшното очакване,
с което ме наказа несъзнателно.
При мене спряха много. Много плакаха.
И много ме раздаваха на вятъра.
И много ме обичаха неистински.
И други много истински ме мразиха.
Изплаши се душата ми. Изписка.
И аз й се заклех да я опазя.
И аз й се заклех да пиша стихове,
напук на всички прозаични делници.
А пък баща ми, милият, се пита
кому и на какво ли съм наследница.
Излъгах ли го? Той ли се излъга?
Да разбера не ми остана време.
Защото зад един фатален ъгъл
все някой ме открадваше от него.
И аз отивах всеки път завинаги.
И всеки път завинаги се връщах.
Защо ти казвам, че това е минало...
Усмихвам ти се...
А пък днес е същото.
Камелия Кондова
ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ
Толкова е лесно и логично,
и дори болезнено лирично
към изгрева да тичам ...
Да се влюбвам в рими, прозаично,
защото те обичам!
Мога да говоря с боговете,
мога да намеря в мрака цвете
в тюл и да му се вричам ...
Да съм "ин" и "ян", или пък и двете,
защото те обичам!
Любовта е болест, панацея,
камен бряг, коварна горска фея,
с която си приличам ...
Няма антидот, но съм до нея,
защото те обичам!
Мога да се смея, да мечтая,
книгите си да чета до края,
дори да знам, че сричам ...
Намери ме, аз ще те позная,
защото те обичам!!!
Върбан Димитров
ТЯ Е ВСИЧКО
Тя е всичко! Моя вселена,
галактика с нежни очи ...
Предсказана болка, стаена,
обича, целува ... мълчи!
И страда, когато е слаба,
когато заспива сама.
Когато единствен е хляба,
а утрото вдишва тъма!
Тя е всичко! Слънчево цвете,
поезия, драма... живот!
Роял за щурчетата лете,
сънуван към щастие брод.
Усмивката сутрин с кафето,
дъгата след кален порой ...
Топола израсла в полето
да брани от бури и зной!
Тя е всичко! Друга не искам,
адреса отдавна го знам.
Букета отляво притискам,
стоя на вратата й ням ...
Върбан Димитров
ЛЮБОВТА Е ОПИАТ
Любовта е опиат,
дрога някаква, магична!
Хормонален водопад,
вирус, болест романтична...
На брега на цъфнал ад!
Пие се почти на екс,
струва си да се опита!
Тя е химия и секс,
болка вляво... недопита.
Конституция, Кодекс!
Любовта е опиат
в шоколадова глазура!
Може да е занаят,
ерес, лудория щура...
Или пък хроничен яд!
Любовта е храм в степта,
в него влиза се на пръсти!
Лед изпръхнал от жарта...
Може Сатана да кръсти
с кръст изваян от страстта!
Любовта е опиат,
приказка, но без поука!
Листопад от звездопад,
недоучена наука,
порив, смърт, надежда, глад...
Върбан Димитров
Не разпростирай мисълта си
във време и пространство.
Там няма смисъл, няма щастие,
там няма нищо ясно.
Във разцъфтялото глухарче
се Космоса побира.
Бъди доволен от това, че
душата му разбираш.
Александър Геров - "Глухарче"
Здравейте! Гаджето ми тази година е абитуриент и се чудя какво да му подаря? Напълно изключвам варианта с парите. Предполагам, че роднините му ще му дадат пари. Искам подаръка да бъде оригинален. Идеята с парфюмите също не ми допада, защото все някога ще свърши и ще отиде на боклука. Обмислям да му взема часовник (но малко съм суеверна) и доколкото знам не е хубаво защото ,,отброява времето да края ни,,. Моля Ви, предложете нещо!)
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък –
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл –
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада –
кратък поклон и тръгни – гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
Недялко Йорданов
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим, прости.
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя
и да се влюбя. Тъкмо в теб!
До днес. Но днес, незнайно как тъй
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзирах аз.
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те загубя? -
си виках сам във адски страх.
Нима?! Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг.
Дамян Дамянов
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Седмичен свят
Понеделник избирам червено,
начертавам си седмичен път.
Нищо не е за мен забранено
и създавам в сърцето си кръг.
А във вторник с оранжево всичко
боядисвам. И весело Е!
И усмихнати лелички, чичковци
пеят. Играят народно хорце!
В сряда с жълто дечица обличам.
Греят мънички жълти слънца -
и в очите на всички обичам
да е в жълто и топло света!
А в четвъртък притихвам в зелено.
Слагам свежест в живота си – фон.
Без тъгата сърцето – пленено,
се прегръща със земния тон.
А пък в петък е толкова синьо.
И морето! Небето! Света!
Само с мисъл – мечтите достигам.
И летя, и летя, и летя...
В събота се събуждам сред рози.
И съм розова обич – в цветя!
Пия глътки любов. И без дози
розовее денят ми – съдба.
А в неделя е тихо-лилаво.
И мистично. Вълшебно. Сън цял.
Сбъдвам в себе си дните си – всичко.
Вечерта се сънувам – в стих бял.
Мария Янакиева - Марианж
Помни, че сам си искал..
Тяло ще ти дам,
но за сърце не си помисляй...
Отдавна никой не е стъпвал там,
отдавна никой не е искал.
Очите ти ги подарявам,
но за сърце не си помисляй...
Дори душата ти да покорявам,
ти стой далеч, побързай, тичай!
Усмивката ми - също твоя е,
но за сърце не си помисляй.
Позволявам ти, вземи каквото искаш,
само сърцето, моля те, не искай!
В ума ми - настани се,
но за сърце не си помисляй...
С твоето прости се
и помни, че сам си искал..
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ако ти си отидеш за миг...
Често мисля какво ще остане в душата ми, когато си отидеш...
Дали, разбивайки сърцето ми, ще продължиш да заемаш
таванската стая в него.Дали ще захвърлиш ключовете за нея
в прахта и аз ще ги търся, докато вятърът ме удря в лицето или
ще ги запазиш в най-долния рафт на нощното си шкафче,
за да се върнеш след години и да провериш, дали съм още жива
без теб.
Стоя сама и усещам студените плочки под мен да флиртуват с
голото ми тяло.Докато главата ми се пълни с мисли, кръвта от сърцето
ми се изпразва, кръвоносните съдове започват да се търкат един в друг,
жадувайки любимата си течност.Боли ме.Мога да си представя,
но докато сърцето ми бие, не бих могла да го усетя.
Не искам.Забравям.
Но денят, в който слънцето ще грее така, сякаш иска да провре лъчите си
през душата, а кожата ще се свива, страхувайки се от приближаващата
температура, в такъв ден няма да оцелея без теб.
Обикновен ден.Мой ден.Твой ден.Наш ден.
Отново си представям секундите, след като си тръгнеш, но не чувствам нищо.
Понякога е по-добре да не чувстваш.
ОБИЧАМ ТЕ
Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.
Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.
Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя...
Яворов
Брей, Минче, тази твоята ще да е най-страшната "любовна история"! Някога още в средния курс, когато и аз бях тийнейджър имахме ВИГ към училището и бях и музикант-китара.Тогава компютрите не бяха навлезли още преди демокрацията, и имаше културни мероприятия-забави. На един рецитал на фона на наш инструментал, две момичета рецитираха това, след което жените в салона бършеха сълзите си!
Приказка - Дамян Дамянов
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи …
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът бил от дяваля по-лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Ще я запомня
Ще я запомня с това,
че винаги искаше
да снимаме момента,
за да го запазим,
а аз винаги отказвах,
за да не го
изгубим.
Ще я запомня,
защото от нея остана поема,
а не снимка.
Константин Трендафилов
Акумулатор сменям аз
а тя любовни погледи ми хвърля
Някак си усетих аз тъга
или срамота
Изкупуване на коли за скрап коли за скрап за град софия и региона
u r trying 2 hold the heart that can't b stoooooooooooooooored
Страхотна тема
ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ
Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.
дамски дрехи втора употреба
Тази Земя ми е твърде голяма.
Или пък аз съм си твърде сама.
Някой е казал "Светът е за двама".
Значи че не е за мен този Свят.
И той го разбира. И аз го разбирам.
Тоест - разбрахме се. И после...какво?
Светът безхаберно върви и си свири,
а аз безхаберно пътувам. На стоп.
С вятъра, с птиците, с мъглите на залеза,
със тихия смях на някакъв дъжд.
И ми е чисто, красиво и празно...
(Тук следва баналната римичка - мъж.
Но както разбрахме - него го няма.
С две думи казано - каква свобода...)
Светът си е сложил табелка "За двама".
И страшно надменен си вири носа.
То, всъщност, до там му стигат очите.
Ако можеше само да види отвъд,
където живея сама със мечтите си
и някакви тайни градини цъфтят
щеше набързо да махне табелата,
щеше със мен да пътува. На стоп.
Но не вижда Светът. Този Свят е от слепите.
И кротичко следва своя си ход...
Ами...толкова. Май че това е.
Сигурно аз съм си твърде сама.
Не че Земята е твърде голяма.
Просто съм сбъркала нещо Света...
п.с. не целя да натъжа някого, просто наистина мисля, че е хубаво
Страхотни са!!!
------------------------------------
https://www.neobux.com/?rh=53746F696F6D6F746F3930 Едноминутна (безплатна) регистрация помагаща за дарение.Благодарим за отделеното време!
Моите любими са на Дамянов, винаги ме разчувстват. Тук виждам много такива. :3
Авторско:
Кафевите очи, колко по тебе са изплакали.
Колко спомени нагледали и за тебе все чакали.
Кафевите очи.. Колко болка са прикривали.
И сълзи да е имало, все навътре са ги скривали.
Кафевите очи, бе.. Не ги ли знаеш как те гледаха?
Без да знаеш явно, вътре цял те прегледаха.
И нищо че откриха черни песъчинки от душа,
Те пак с надежда вярваха ,че ги обичаш..
И , че още в тебе има капка доброта.
Но нищо нямаше. И твоите пъстри демони, от тях си тръгнаха.
Кафевите очи.. Горките, от мъка сами се изтръгнаха.
"Импровизация" - Nagato
Сълза попаднала в белег суров,
а белег дълбок, душата прогнива.
Мисъл крещи, вика - любов
Въздух свести, небето застива.
Земя под сянка скрива тъга,
а тъга жестока, като за двама.
Шепот вечен, тътен, мъгла,
дъжд пороен, измиване няма.
Крила от пурпур скриват живот -
живот за двама, сълза се процежда,
слива Душа в белега нов,
любов ехти в безкрайност, надежда.
Попита ме
Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.
Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,
че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам
haven't seen your blonde hair for a while
it's okay baby, i can dye mine
Тя
Тя е луда. И заядлива. И моя.
И крещи. И блъска. И плаче.
Тя е въплъщението на параноя,
но се гушка в мен. Като пеленаче.
Спокойно притваря утихнала очи.
А след малко сърдито ме избутва.
Понякога мълчи. Толкова мълчи,
че света ми от тишината й се срутва.
После се усмихва. И е толкова красива,
че всичко тогава съм готов да дам.
Тя е дразнеща. Вбесяващо ревнива.
Из сетивата ми бушува. Като ураган.
И помита всичко. Със замах суров.
Тогава съм безсилен да се справя.
Помита всичко, навявайки любов,
от която всичко лесно се забравя.
Тя ме избутва нахално от леглото.
И придърпва леко цялата завивка.
Но е моя. А аз - онзи, когото
тя вини за сълзи, за усмивка.
Тя е тя. Моето объркано момиче,
с което всеки ден си казваме 'дотук'.
Едва я понасям, но безумно я обичам,
че не бих си позволил да я понася друг.
Забележка: Не знам името на автора.
Ти знаеш ли, че някога земята била създадена от някакъв си взрив,
ти знаеш ли, че някога децата рисували са с гума и молив?
Ти знаеш ли, че някога и Господ е бил съвсем обикновен,
че нощта, колкото и да е дълга, все някога заменя се от ден,
че всичките, скандалните въпроси се задавали на четири очи,
че истинският просяк проси само хляб, а не пари?
Ти знаеш ли, че вятърът разгонва облаците в мрачни дни,
ти знаеш ли, че рана заздравява, ала от дума най-боли,
ти знаеш ли, че за една целувка хората са се убивали дори,
ти знаеш ли, че истинското чувство до гроба може да гори,
ти знаеш ли, че даже поглед стига понякога звездите да свалиш,
обичала ли си така безумно, та сякаш в огън да гориш?
Ти знаеш ли, че някога се влюбил властен мъж във хубава жена,
заради нея той воювал смело и се водела Троянската война?
Ти знаеш ли, че истинските думи се доказват само със сърце,
ти знаеш ли, че с теб да бъда не може нищо, ама нищо да ме спре,
ти знаеш ли, че с всичките въпроси се мъча някак да ти обясня,
че в теб се влюбих много просто, ала с тебе искам да умра!!!
Открих го някъде из дълбините на нетЯ, не пише име на автор.
квак
ВРЕМЕ
друг ще ме научи
как да не обичам
начина по който
целуваш раменете ми
докато ме прегръщаш
и обещаваш
всичко да е наред
точно преди да си тръгна
и да те оставя
да ме излъжеш отново
с друга ще забравиш
от коя страна на леглото
обичам да спя
как мирише кожата ми
и колко обичам
да ме целуваш
когато си тръгвам
никога за последен път
в секунди
ще обичаме други
с мен бъди вечност
Д. Д
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Виж не се забравя ей така
любов,която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да й прави.
Каквото и преди да си к дал,
не ще си го откупиш.Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да к кажеш сбогом!
Мартин Спасов
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
