Любовна поезия

[AllenWallker]

Как безкрайно те обичам и от всичко се отричам, само за да може да си най-щастлив ти.. Колко щастие ти дадох, никога не те предадох, но платих за любовта си с КЪРВАВИ СЪЛЗИ..!

[GOLQMOTO]

Izlez ot sanqt mi,gonqte s bolka na sarce.Izlez ot sarceto mi,no ne se obrashtai,salzite mi ti negledai...Oooo mili moi,kak boli ot lajite ti...kak boli ot falshivite ti celyvki...kakva razkasva6ta bolka me ybiva!!!OBICHAM TEEE,sladak,no i te mrazq ot sarce
Van,van ot sarceto mi.Izlez ot dyshata mi.Razbii sarceto mi.Raskasai dyshata mi.No salzite ne mi barshi,ostavi gi da mi pripomnqt vseki tvoi pogled,celyvka i milyvka :P

[sentient_]

Едно сърце за теб тупти в този миг
Една душа мечтае пак за тебе.
Сълзи от болка има в моите очи,
от болката че може би последно ще си с мене!
И тази вечер искам аз да мога да те прегърна,
пак да бъда истинска.
И тази вечер искам да мога "Обич моя" да те нарека!
А после ще си тръгна от теб, от твоя свят, от любовта.
И ще се върна само ако пожелаеш да слеем нашите души в една!

[KoTeNcEtY]

Oстаналото от мен
Много ми взимаха, малко си взех,
много ме имаха, по-малко - не.
Бродех пътеки, сънувах звезди,
припознавах те винаги в чужди очи.

Смеех се златна, изумрудена бях,
до небето качих се и слизах във прах.
Дъното стигах, летях със луната,
очите ми бяха цветове на дъгата.

Стигах и губех се, почти се забравих,
някъде цялата по нечии пръсти останах.
Връщах и търсех се, прекрачих предела,
не разбрах как душата от мен са отнели.

Безпределни очите, уморено мълчат,
неогледани в теб, непоели по стария път.
Лъжех се някога, че за теб съм създадена,
а днес и себе си нямам - на други раздадена


Незнам кой го е писал нито ме интересува , но е много хубаву

Моят Любовник

Лежеше дама със приятел верен,
не, мъж не беше, а вибратор черен.
Че той не искаше ракия и салата
и мързелив не беше във кревата.

Лежеше дамата със тоз чаровник
и мислеше за бившия любовник.
Глупакът се уплаши и напусна.
Вибраторът за свой заместник пусна.

Не пита той палтото колко струва,
глава да го боли, да се преструва.
След първи път доволен не заспива
и пак готов е вътре да набива.

От работа умора не усеща,
той винаги готов е пак за среща.
Измиваш го във банята с водичка
и пускаш го да пее с твойта птичка.

А щом получеше удовлетворение,
жената гледаше го с умиление.
Батерийки две нови за награда,
че утре тя без него да не страда.


Тфа е много яко

[KoTeNcEtY]

Когато се завръщам,посрещни ме.Не ми обръщай гръб и не затваряй вратата.
Отвори я широко и ми позволи да вляза в онзи дом,който някога наричахме наш...
Не се опитвай да ме спираш,зашото дори и да искаш,няма да можеш!
Живеехме си прекрасно,докато ти не реши да сложиш край.
Помисли си,че с думите си ще убиеш собствените си чувства,
че ще погребеш моите,че ще бъде както някога,преди да се познаваме-
лесно,безразлично и самотно!
Да,но аз не ти разреших да разбиеш всичко.Пък и нима щеше да можеш?
Как ще ме разлюбиш,когато снимката ми още е в портфейла ти..и всеки
удар на сърцето ти сякаш шепти моето име?Как ще ме забравиш,като
сънуваш най-прекрасните ни дни,а лягайки си вечер,си спомняш за най-страстните ни нощи?
Как ще сложиш край?Не можеш,защото не искаш!!!!!
Пръстенът,който беше наречен за мен,сега е на чужда ръка,но другата жена
никога няма да е в сърцето ти!Тя ще бледнее като сянка,пред спомените ти за мен.
Аз ще си отида..Ти така пожела и няма никога отново да съм твоя!
Ще ти бъда приятелка,ще ти бъда любовница,ще бъда онова,което ТЯ не може да
ти даде(защото едва ли има някоя,която да ме замести),но няма да се жърна при теб!
А когато един ден намеря мъжа за мен,ще те изоставя напълно!
Ти сам изгори мостовете,които ни свързваха.Обвини ме в нещо неизвършено,за да
започнеш да строиш въздушни кули с онази,чуждата,за да разрушиш всичко
истинско,което имаше помежду ни..
Аз ще се завърна,посрещни ме....Ще дойда за миг,за да те питам дали ти липсвам..
Ще се върна при теб,за да ти напомня,че някога те обичах.За да ти покажа
какво бихме могли да имаме и какво изгуби.
Ще осъзнаеш,че съм по-хубава от нея,по-умна,по-добра...И пак ще сме двамата,
ще се обичаме.....
И този път аз ще сложа край,сама ще изчезна от живота ти...и ще те оставя с илюзията ти!
......Дано да си щастлив!!!!!!!

[GOLQMOTO]

Lubov,ti tai nelepo me posmina.Ti taka strasno me ovze.V stydenite ti pregratki az se spysnah,spysnahse sas zatvoreni ochi.Posle dalgo ronih az salzi,salza sled salza v mrachniq den.Valeshe,garmeshe no az neobrashtah vnimanie.Samo rygaeh lubovta s tih nebrejen glasec.Rygaeh,no ne mi stavashe po-dobre ot tova.Vsqka nosht se chydeh->Zashto se polychi taka?Zashto sadbata me otkasna ot tebe?Vrashtah dnite nazad i se spirah v nqkoi spomen.Predstavqh si kak vsichko e nared,che ti si bil vinagi do men,no tova ne be istinata.Istinata be takava->Lubovta li ili nie samite neznaq veche,no znaq che vsichko zagybihme,che dnite izgybihme.Ysmivkite,celyvkite...dori vsqka trepchinka ni izbqga.Ponqkoga shtom vidq snimka nasha ili luboven SMS ot tebe.Sarceto mi karvi,ochite mi se nasalzqvat i proticha ot tqh salza.No znaq az edna taina->Lubovta otnovo shte doleti i shte kacne na nashite ramene.Po-vlubeni shte sme v toz chas,po-vlubeni no pone shte go razberem.Sarceto shte spre da karvi,ochite sas iskrici shte badat ovzeti.Ysmivka shte dokosne moite ysni.A ti???Ti shte me pregarnesh silno i dalgo shte povtarqsh kolko me obichash.A sled tova moite i tvoite ysni shte se sleqt,i shte stanat v edno.Dalgo v pregratkite ti shte se gyshkam,v pogledati shte se gybq,v celyvkite ti shte se lytam.Ti si moeto nebe v zvezdite,ti si moeto more v okeana,ti si moqta lubov v sarceto.Ti si moqta noshtna zvezdica v nebesata,ti si moqta lyna v otkritoto nebe,ti si salzata v ochitemi.Kogato si tajen pogledni nagore,prebraoi zvezdite,kolkoto sa te tolkova mqsto ti zaemash v moeto sarce.Kogato lipsvam ti az,pogledni zemqta dano tam me zarnesh.Pod tvoq prozorec shte bada az i stihi dymichki shte shepna,che obichamte az.Pogledati svej shte se ysmihne i s celyvkata ti nejna ti shte mi podskajish kolko me obichash.Znaq az edna skrita tainichka vav mene->Obichash me ti,Obichamte i az.Ti negledai tajniq mi pogled,ti ne se sazirai v ochite mi.Gledai samo v sarceto,dalboko v nego shte vidish che ti si tam

[Gotinogaden]

И сега малко трагедия...

И ето,отново влюбена е тя
за него мисли тя сега
за нея той е целият и свят
след даскало го чака по обяд
винаги с усмивка го посрещa
весела е тя при всяка тяхна среща
а той както винаги бе небрежен
определено много неприлежен
ала обичaше я той
никога нямаше да и бие отбой
за него тя бе пристанищe в океана
толкова красива и толкова засмяна
и всичко беше толкова прекрасно
но съдбата е нещo ужaсно
винаги убива всичko чудесно
и при това го прави много лесно
и така,момичето се поболя
и един ден от рак тя умря
скоро и на момчето дойде редът
за неговата смърт настъпи мигът
и блъснат бе той по сред бял ден
от Понтиак 78-ма зелен
сега се отзова пред райските порти
където никой нищо не порти
няма я таз гадна човешка завист
нито лошата човешка ненавист
реши да потърси своята любима
ала я нямаше сякаш бе мнима
и намери накрая една роза
и до нея една кратка проза
'Обичах те,Мили,за теб бях тук
но живота каза До тук!
но дори и сега
след като ни застигна смъртта
винаги помни
че щe те обичам
ако трябва много мили ще протичам
защото вечна любов има,ДА!
ала не за всеки е тя
малко хора я разбират
и илюзии вечно дирят
и така,края на тоз разказ е тука
дано за теб не е бил скука
знам че ти се струва нереално
но какво ли..не е фатално!

[machine_shot]

Тука почвам да римувам за любвта,като една тема неизчерпаема
Животът ми без нея едва ли ще е лесен
Когато двама човека се обичат това не значи че рамо до рамо заедно ще тичат
нее , те по-скоро ще отричат,на глупаци ще заприличат
Ще ми казва тя не те обичах ... мацкоо недей така
чуства към теб имам сега , утре другиден и така нататъка.
Ти разби ми сърцето и то много боли , но ще се оправи повярвай ми
Имало е моменти в който достатъчно любов не съм ти давал
Чуствата ти на тест съм подлагал , с теб съм се заигравал и съм наранявал
искрено съжелявам , дано намериш обичта при някой друг.

[GOLQMOTO]

Vechno li v tebe shte se vricham?Vechno li shte te obicham?V koi moment ti ochitemi zaslepi,sarceto podlodi,mislite pokori???Vsichko li e samo bqlo i cherno,dobro i zlo...Vsichko v men li az spotaivah,kak da izgonqloshite misli ot saznanieto si?!?Q mi kaji ti saznaiko,v koi mig sarcetomi me predade,v koi mig ochite mi oslepi,v koi proklet mig dyshatami izdahna?Dali nqkoi den shte pochyvstvam otnovo sladkiqti dah?Kalna se vecher sas salzi na ochi che shte opitam otnovo dvama da badem v tamniq mrak.Nqkoi den znaq che sleti s tamninata nie pak shte badem dvama...Ah ti sarce otrovno shto za mig izbra lubovta si da razkriesh,v noshta po kasno salzi da ronish...Vechnosta nee za nas,za nas e deistvitelnosta,realnosta.Vechno li shte plachem krishom edin ot dryg,vechno li shte kriem nie salzitesi???Q mi kaji edno OBICHAMTE i shte si doidim na dymata

[forgotten_n_alone]

Започнах да чета тази тема и в началото ми стана страшно интересно.Намерих и добри,интересни стихотворения.Направи ми впечатление,че ПОНЕ 3 ПЪТИ беше написано,че публикуваните тук стихове трябва ДА ИМАТ АВТОР,а не да са измислени от потребителя,защото има друга тема за това!Ноооо явно никой не го е чел!В началото наистина имаше добри..после станаха само тип "спомени",които са напълно безсмислени и тъпи!Мисля,че отдавна им е минало времето на тях!
А иначе относно самата тема-СТРАХОТНА Е!Могат да се покажат страшно много стихотворения,които си заслужават да бъдат прочетени Това е моето любимо стихотворение: \/

Пеньо Пенев
ПЪТЕКА


Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

[LadyDy]

Ето нещо, което написах в часа по литература, защото ми беше нещо скучно....


За теб

Обичам, когато съм до теб,
обичам,когато мога да те гушна,
обичам да гледам твоите очи,
които карат ме да не заспя.

За теб ще отида на края на света,
ако така ще докажа отново любовта си,
дори живота си ще дам,
за да повярваш на моите чувства.

Ти направи ме щастлива,
ти показа ми какво е любовта,
не ще те забравя никога,
дори когато аз умра.

Аз обичам те докрая,
до последния удар на моето сърчице,
а то иска само да ти каже:
"Обичай ме така, както аз обичам теб!"

Дано ви е харесало......

[IKisseDAGirL]

forgotten_n_alone, много е хубаво това



ПОСВЕЩЕНИЕ

Петя Дубарова

В студените нощи, когато пиян,
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой,
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

[forgotten_n_alone]

Знам Ето още Не знам дали ще ви харесат,но според мен са страхотни и много смислени

Пеньо Пенев-Откровение

Натежал е на дните простора,
накипял от безпътни мъгли...
И сърцето, преляло от горест,
ме боли, ме боли, ме боли...

Кой ще чуе? Защо да говоря?
За вас чужда е мойта тъга...
Но ще чакам врата да отворят...
Докога... Докога... Докога?...

Като друмник бездомен в умора
спирам тук, път изходил голям...
Отворете ми, милички хора!
Аз съм сам!... Аз съм сам!... Аз съм сам!

Нямам нищичко. Само неволя!
Но аз няма да ви огорча...
Кротко в ъгъла седнал на стола
ще мълча... ще мълча, ще мълча!

Всеки път има край и начало,
дъжд заплиска ли - ще превали.
А сърцето, от мъка преляло,
няма никога да отболи...

___________________________

Пеньо Пенев
СЛЕД ЗАЛЕЗА...
Живот, живот! -
на младото ми рамо
ти сложи тежка, лицемерна длан. -
Мечтаното е вече отмечтано,
изпита - чашата, смехът - изсмян.

О, колко тиня извора помътя! -
и аз утеха по-добра не знам от тази -
в тоя век на кръстопътя
да бъдеш влюбен, горестен и сам...

Към всичко рано станал безразличен,
аз отминавам чужд и мълчалив...
И всъщност аз не знам какво обичам -
знам само, че не съм щастлив!

Не искам нищо!...
С никакви пътеки не диря
през страданието брод -
към слънцето, угаснало навеки,
към скъпата безсмислица: живот!

[kurierite]

Трите най-добри поезии за 2007 .... рицитирани от тяхните ПИСАТЕЛИ
ТУКА

[Presley]

100-те най-добри любовни поеми на английски
http://www.poetry.com/greatestpoems/...at=6&curpage=2

[Sladko_Blondi^]

Обичах те и може би все още
Дълбоко в мен не гасне Любовта
Но нека днес спокойните ти нощи
Да не тревожи с нищо вече тя.
Обичах те безмълвно ,безнадежно
Между възторг и ревност раздвоен
Дано от друг тъй искренно,тъй нежно
Обичана да бъдеш някой ден.

Александър Сергеевич Пушкин

[The rain fairy]

Зима

Бяла улица, бяла улица, бяла река -
капризи на времето - изненада...
Дръпнеш пердето внезапно ,
внезапно с ръка -
зад прозореца, виж, сняг пада.
И така, и така между двама
в миг нетраен премине дума ,
от която боли
и горчиво, горчиво разбираш ,
че в тихата стая
между нас вече сняг вали.
Може би всичко е бяло
между мене и тебе сега
приказно бяло начало, бяла тъга.
Чувствата тлеят и гаснат
и не знаем под преспи от сняг
ще поникнат ли някога пак.

[The rain fairy]

ЛЕКА НОЩ



Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!


И ето същото на английски език:>

Good-night? ah! no; the hour is ill
Which severs those it should unite;
Let us remain together still,
Then it will be good night.

How can I call the lone night good,
Though thy sweet wishes wing its flight?
Be it not said, thought, understood—
Then it will be—good night.

To hearts which near each other move
From evening close to morning light,
The night is good; because, my love,
They never say good-night.

[хЛаДнА_нЕжНо{с}т]

Намразих очите си, така невинни и спoкойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си. Защото го търсеха. Защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило всичко това.
Но защо трябваше при неговата поява?! Защото биеше така лудо за него... Само за него?!
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше, че го обичам. Сякаш можех да го забравя....

[ultra]

ЛЕКА НОЩ



Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!


И ето същото на английски език:>

Good-night? ah! no; the hour is ill
Which severs those it should unite;
Let us remain together still,
Then it will be good night.

How can I call the lone night good,
Though thy sweet wishes wing its flight?
Be it not said, thought, understood—
Then it will be—good night.

To hearts which near each other move
From evening close to morning light,
The night is good; because, my love,
They never say good-night.

Това е един от най-добрите спомени ли как да го нареча.И също един от най-любимите ми.

Преди малко мислих стихче за приятеля ми по случай Св.Валентин.
Ето и го и него.За пръв път съчинявам подобно нещо за мъж,затова може да ви се стори не до толкова добро...важното,че е от сърце.

На Крисче:

Обичам те, заради начините, с които ме правиш щастлива,
или пък, когато ми казваш просто,че съм красива!
Обичам те, заради начините,с които ме утешаваш за нещо,
или пък ,когато се сгуша в теб ,докато ми стане горещо!
Обичам те, заради начините, с които ме караш да се усмихвам,
или пък, когато се гневя и бързо в прегръдката ти притихвам!
Обичам те, когато ми шепнеш нежно в ушлето,
или пък, когато ми целуваш страстно вратлето!
Обичам те,защото правиш всичко това без причина
Със душа,нежна като коприна…

[led_i_ogyn]

Обичам да обичам и да ме обичат.
С любов да ме приемат ,с любов да ме отричат.
С любов да ме насочват към точката, в която
С любов ще ми прошушнат,че вън съм от играта.
С любов да ме целуват и да изневеряват
С любов да ме посочват и да ме подминават.
С любов да ме обливат с душ ту горещ ,ту леден
С любов да ме изпратят по пътят ми последен

[Harum_Scarum]

Roxette - Трябва да е било любов

Трябва да е било любов...Но тя сега си отиде....
Положи шепота си върху възглавницата ми,
Остави зимата да вилнее по земята
Събуждам се сама, в оглушителна тишина
в спалнята и наоколо.
Как искам да ме докоснеш, затварям очи и отлитам с мечтите.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Трябва да е било красиво, но някак си го загубих.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде
От момента, когато се докоснахме, докато времето ни изтече.
Hакрай ме да повярвам, че сме заедно,
Че в сърцето ти намерих подслон,
Но и отвън, и отвътре, се превърнах във вода.
Като сълза в дланта ти.
И сега е свиреп зимен ден, аз отлитам с мечтите.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Тя беше всичко, което желаех,
а сега - това, без което живея.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Tя е там, където реките се сливат,
Тя е там, където се пресичат ветровете.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Трябва да е било красиво, но някак си го загубих.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде,
От момента, когато се докоснахме, докато времето ни изтече.
Да...Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Тя беше всичко, което желаех,
а сега - това, без което живея.
Трябва да е било любов, но тя сега си отиде.
Тя е там, където реките се сливат,
Тя е там, където се пресичат ветровете
Twa ne sym go pisala az namerih go v edin blog ma e mnogo qko

[nEjNa_CeLyvKa]

Мила моя!!!

Обичам те тъй силно...
обичам те чуваш ли ме ти?
Обичам те тъй нежно и игриво...
обичам те...О господи прости
такава обич като на земята...
няма и в небесата!
Тя толкова е силна и гореща
и пламва повече при всяка наша среща!
Не искам нивга повече да бъда сам!
Никога да не спира...!
Тъй ясно ,чисто небето е сега..
и повече неще да плаче моята душа...
тя свойта обич намери най накрая ,
какво без теб било е само аз си зная!
И колко тебе аз съм търсил,
какъв ли дявол в мен се бе вселил...
не можех миг покои да си намеря,
от студ не можех да престана да треперя..
.Защо ли мила толкоз те обичам?
Така е хич не мога да отричам...
защо ли искам ти да си щастлива?
До безкрая душата вечно да е в рая..
.Защо ли мила ти кажи не мога
да забравя твоите очи?
Защо ли с тебе в съня си аз танцувам?
И с устните си цяла те опивам!
Искам да си от бог благосновенна...
за Обич...Щастие и Любов да си родена...
да препускаш там високо в небето
и да тупка в теб сърцето...
Така е мило искам те сега,
със теб да бъда във вечноста
с целувки нежно да те галя....
и да те милвам до безкрая!!!!!!



КАКВО ПРИТЕЖАВАШ!!!!!

Тези които не те притежават
те търсят като луди,
мислят че с теб ще намерят щастието.
А може би е така!?
А тези които те притежават
не могат да се задоволят,
заслепява ги амбицията мислят,
че с теб ще имат власт!
Но ти си причината
за цялата тази болка!
Всичко заблуждаваш!
Носиш със себе си усмивка,
отчаяние,проклятие...
Какво притежаваш?
Убиваш приятелства!
Водиш до измама!
Привличаш злото.....
може би си маскиран дявол,
лицемерка и чувственна...
Как да избягам от теб???
Заради теб превурнах
приятели във врагове....
в никои не вярвам..
намирам убежиште в самотата!
Накара ме да се променя!
И за да бъдат с теб
хората говоря мрасотии,
без да ги е грижа
кого нараняват,
търсеики лъжата и злобата.
Какво притежаваш?
Лесна си за намиране
след като те придружава студенината!
До теб е трудно да се
стигне с пот и честност....
Какво притежаваш?
Убиваш приятелства,
водиш до измама,привличаш
злото....може би си маскиран дявол,
лицемерка и чуственна...
Как да избягам от теб??????




Иди си!!!!!

Толкова хубаво ми беше , когато бях с теб ...
Обичах да се наслаждавам на очите ти ...
Обичах да седя в прегръдките ти ...
Обичах просто да съм с теб !
С момчето , което ме правеше щастлива !
С момчето , което не след дълго ми се подигра .
Нужно ли беше да го правиш ? !
Нужно ли беше сърцето ми да разбиваш ?!
Интересувала те е само плътта ...
А аз , глупачката !
Сляпа ли бях , та не видях ,
че не можеш само с една ?
Сляпа ли бях , че не виждах ,
че няма любов в очите ти .
Сега като си спомням погледа ти ,
виждам само измама !
Тези лъжливи очи ... аххх ,
защо не ги видях по-рано ?!
Трябваше ли да се стигне до тук ?!??!
Трябваше ли да правиш така , че да те намразя ?!
Ох , дано не съжаляваш .
Дано след време не искаш да се върнеш при мен !
В момента , в който ми се подигра ,
сърцето ми се затвори за теб !
Беше там , признавам , но вече не !
Друг ще заеме твоето място знай !
Друг , който наистина заслужава да бъде там , не ти !
Ей , измамнико !
Мразя те , знае6 ли ?!?
Мразя те , че постъпи толкова подло с мен .
С смс ли трябваше да ме зарежеш ?
Какво ти пречеше да ми го кажеш в очите ?
Щях да те разбера ...
Но сега , когато остави ме сама по най-детския
и лесен начин , мразя те !
Мразя те и не искам повече да те виждам !

[ani_rihanna]

ето едно авторско стихотворение.Моля за извинение ако има пунктуациони грешки.
--------------------------------------------------------------------
Аз нямам сили вече
от както тези думи изрече.
Ти все повече от мен се отдалечаваш,
но с прияни знаци ме утешаваш.
Страхувам се,че когато дойде новият ден,
ти от друга ще си запленен.
И аз ще те загубя за винаги!
И аз ще те загубя за винаги.
За да разсееш тези съмнения в главата ми...
ела и хвани ръката ми!
И нежни думи ми говори,
и в любов ми се Обясни!
Не знам защо не го правиш?!?
Може би от последствията те е страх?
Може би нямаш чуства към мен
и не тъгуваш от любов всеки ден
да,да.....може би причината е в това.
Но защо ми се усмихваш и ме гледаш така?
Аз те обичах безрезервно
и ти давах любовта си безвъзмерно!
Но ти разби моето сърце.
И сега аз те мразя!
Мразя те от любов,
обичам те от омраза!
А ти така подло ме заряза.
дори още тайно да те обичам...
НО ЛЮБОВТА МИ Е РАВНА НА ОМРАЗА!

[ani_rihanna]

ето още едно мое авторско скихотворение.
-----------------------------------------------------------------------
И най-здравото сърце
се състои от полувинки две!
Те се допълват.
Така е и със знака ин-ян,
който от два цвята е обладан,
а и някой ден дано
и ние сме едно!
Чуството любов е много странно,
ту е тъжно,ту е тъй омайно!
То ти дава сили да живееш.
То те кара да копнееш.
То те натъжава,
но то те и утешава
То е твоя зов.
Това е чуството ЛЮБОВ!