Любовна поезия

[mimis1619]

Обичах те- и все още те обичам и
плача пак като дете.От палавото,весело
момче днес н яма и следа.Дните бавно
отминават.Лети с тях и обичта,но споменът
за теб остава едничък спомен на Сета.
Как иска аз да те забравя и да
те няма в моя ден.Но ти
оставаш,пак оставаш и страшна болка има
в мен.Дали ще мога аз да обичам друг?
Въпрос и до сега неразбран...
Защо ли моето сърце не позволява
вместо теб друга да е до мен!

[mimis1619]

Какво направи ти с мен?
Защо не мога да зспя в миговете,
щом не си до мен?
Каква магия ти с мен направо,че
празна моята душа без теб остави?
Сега си ти далеч и другата даряваш
с топлина,а мен ме остави с приятелката-
САМОТА!
Минаха години,а твоят образ още
в моето сърце стои.Искам
да знаеш,че тази част от моето
сърце винаги ще е в твоите
ръце.Ти моето сърце плени още
в първата секунда,каза ми,че
ме обичаш,а
сега след други тичаш!

[mimis1619]

Ако ти кажа,
че те обичам
за теб ще е малко това.
Ако ти кажа,
че съм готова
за теб да умра,
за мен това ще е много.
Трябва да живея,
за да те боичам!

[mimis1619]

Едно ти никога не забравяй,
едно ти винаги помни,
че някъде в безкрая едно сърце
за теб тупти!

[GOLQMOTO]

Obicham te t1i silno....obicham te chyvash li me ti?Obicham te t1i nejno i igrivo...obicham te...O,gospodi,prosto takava obich kato na zemqta...nqma i na nebesata!Tq tolkova e silna i goreshta i plamva poveche pri vsqka nasha sreshta!Neiskam nivga poveche da b1da sama!Nikoga da ne spira...!T1i qsno,chisto nebeto e sega...i poveche neshte plache moqta dysha...tq svoqta obich nameri nai-nakraq,kakvo bez teb bilo e samo az si znaq!I kolko tebe az s1m t1rsela,kak1v li dqvol v men se be vselil...nemojeh mig pokoi da si namerq,ot styd nemojeh da prestana da treperq...Zashto li mili tolkoz te obicham?Taka e hich nemoga da otricham...zashto li iskam ti da si shtasliv?Do bezkraq dyshata vechno da e v raq...Zashto li mili ti kaji nemoga da zabravq tvoite ochi?Zashto li s tebe v sanq si az tancyvam?I s ystite si cql te opivam!
Iskam ot bog da si blagosloven...za obich...Shtastie i Lubov da si roden...da prepyskash tam visoko v nebesata i da typka v tebe s1rceto...Taka e milo iskam te sega,sas teb da b1da v1v vechnosta s celyvki nejno da te galq...i da te milvam do bezkraq

[bloodfrozen]

Не знам дали някой го е написал преди мен.. но все пак ще го постна.

Момичето

Облякло бе най-новата си рокля.
И с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред оня мъж,
който чакаше така отдавна.
Но той не идваше. И там навън
отекваха все тези крачки равни
като напевния дъждовен звън.
Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах, че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света.

Дамян Дамянов

[mimis1619]

Ако ти кажа,че те обичам
за теб ще е малко това.
Ако ти кажа,че съм готова
за теб да умра,
за мен това ще е много.
Трябва да живея,
за да те боичам!

[mimis1619]

Едно ти никога не забравяй,
едно ти винаги помни,
че някъде в безкрая едно сърце
за теб тупти!

[mimis1619]

Ти беше първото момче.
Ти беше първата мечта,
първото "ОБИЧАМ" и
първото ми "ДА"!

[mimis1619]

Сега на вън е мрак,
нощта се спуска пак
и в този късен час
за тебе си мисля аз!

[mimis1619]

Помислих си,че ще те забравя.
Помислих си,че като те видя
няма да ме заболи,но щом
зърнах твоите очи,сърцето
ми се разтопи и душата ми
отново ти разби!

[mimis1619]

Нещастна съм,защото те обичам,
а ти играеш си с мен,
да те забравя се заричам,
но все повече те аз обичам!

[mimis1619]

Аз всички удъри събирах
душата ми едва не изгоря,
но ако утре трябва да избирам
отново теб ще избера!

[Dqvola_stz]

Здравейте,
Аз съм още свеж в бранша, но ще се пробвам с едно зелено стихче, което написах когато моята любима я болеше коремчето принципно така я успокоявам и искам да чуя мнение

Бавно сядаш на компютъра във вкъщи.
чудно, защо личицето ти се мръщи!?
Питам те нежно какво те боли.
А ти мe поглеждаш в моите очи!
И казваш ми жално, с болка в гласа
"Боли ме корема, не мога да търпя"
Тогава ми идва идея една.
Да помогна на тебе,веднага, сега!
Доколкото каза преяла си май...
Отивам и правя ти топличък чай.
Отпиваш си глътчица, отпиваш си две.
Но, уви не помага болката да спре!
Решавам да взема дратични мерки в тоз час!
Запретвам ръкави, приготвям се аз!
И бавно поставям те легнала меко
На леглото до мене, май пише "Ивеко".
Повдигам ти дрешката леко нагоре
Ще мине тъгата, помни го партньоре!
Едната ми длан те нежно докосва.
Студена оказа се, това те ядосва!
Неловък момент...какво да ти кажа!
Стоплих си другата, положението да замажа.
И тя намери си своето място.
Над пъпчето мисля, или беше отдясно...
И ето започваме леко масажа
като стриктно внимавам да не мина "етажа"!
Внимателно врътках, натисках и търках.
От гледката славна се едва не побърках.
*Момичето,странно, взе да пъшка
но видя се в нея душата мъжка!*
Усещам, че спада, олеква ти май.
И ето, че виждам на историята край...
За жалост така е... изпълних молбата!
Да призная чесно, тежи на душата!
Прекрасно и финно бе твойто тяло
Такъв шедьовър се нийде видяло!
Е ,за край на масажа пак плавно поставям
дрехата на мястото и твоя поглед улавям....
Красив бе той като майска роза,
Защо ли не взех да пиша във проза...
И обзе ме странно усещане, но какво е това!?
Подутинка ли виждам на твойта уста!?
Усещам се смутно, че гледам припряно,
А ти се усмихваш и ме гледаш засмяно.
Отместих си погледа, съзрях те отново,
Когато ти казах, че всичко е готово.
Ти се усмихна и каза мерси!
И отново с радост таз стая украси.
Но уви отново съзрях твоите устни прекрасни
Неволно обзеха ме мисли ужасни..
Бях погълнат, замаян от неземна красота!
Изведнъж се сепнах: излезнаха думи от твойта уста.
“Усещам болка и дразнеща тя е
Защо се прехапах, да му се не знае…”
Погледна ме мило, сякаш ми казваше нещо
А отвътре си чувах „целуни я”, звучеше зловещо.
Смутно ми беше, срaмно да кажа..
Но как такава оферта да откажа!
И минаваме вече към фазата страшна
Да излекувам болката, била е ужасна
Малко скъсявам дистанцията, плавно…
Наведох се леко, докоснах те бавно…
Отместих ти нежно косата назад
Ситуацията взе неочакван обрат..
Усетих веднага аз твоята болка
Когато целунах те, в ритъм на фолка.
Преслава ли беше,честно, не знам
Радвам се просто че бях там.
Та мина секунда, резултат няма
Това си беше истина пряма.
Повторих, потретих опита аз
Включи се Деси и тя в тоз час.
Взаимно работехме над проблема особен
Дали това ще ми остане за спомен...

[Nono]

Tъга...

Тъга ,която е доведена от самота ..
Самота ,която те води до ръба ..
Ръб на отчаянието ,който води
до края на света .Мразя те ,но
не мога просто тъй така да
забравя любовта . Любов за
която аз влязох в духовна
нищета ,но все тъй самотна
е нощта....

Сега лутам се сам под
дъжда...Спомени за теб
и за любовта нахлуват в
моята глава ....

Прегърнал болката поех по пътя на
Смъртта ,защото ти тръгна си в нощта без
Да махнеш дори и с ръка....

[InTheRain]

Минало

Замислена вечер над златни поля
разстилаше тиха тъга
и в свежия въздух, високо над нас
простряна бе цветна дъга.

Погалена сякаш от свята ръка,
потрепваше росната ръж
и волни талази един подир друг
летяха нашир и надлъж.

На огнени ленти от двете страни
на насипа бликнал бе мак;
сред него, опити от скръб и любов,
ний чакахме дългия влак.

От синята бездна на твойте очи
се ронеха скръбни слова
и тихо, но властно прокобваха те:
"Едва ли пак нявга, едва!"

Зад сивия облак на утрешний ден
неведом бе нашият път;
умът не прозираше - тръгне ли там
или теменуги трептят.

Житейските наши пътеки тогаз
едва се допряха и пак
издебна ни мълком раздялата зла
и стисна ни нейният мрак...

Сега е пак привечер. Запад е в кръв
и в блясъци златни облен
и призракът бледен на минали дни
витае безшумно край мен.

Над празната чаша седя мълчалив,
обронил пламтяща глава,
а всичко наоколо тихо шепти:
"Едва ли пак нявга, едва!"

Христо Смирненски

[Blo0dG1rl]

За Светослав:

През тези дни и нощи,
през тези дълги часове
за тебе мисля непрестанно
за тебе мисли моето сърце.
Как хубаво ми беше с тебе
как времето тогава спря
и с усмивка ме целуваше
нежно в ноща.
Как искам пак да съм до тебе
да ме гушкаш ти до сутринта
и с ласки пак да ме омайваш,
както до сега.Но има пречка не отричай
тя пак те чака в ноща,когато аз за тебе плача
когато аз за тебе пак тъжа.
Мисли каквото си поискаш ,но да съм втора аз не бих могла
Избирай или мене или нея..това е твоята съдба.
Ти каза, че не си щастлив с нея каза че за мене мислиш ти
Или само ме излъга и разплака властните очи?
Запомни едно от мене , аз никога не съм сама.
На неверен да съм вярна не е моята съдба!!



Трудно е когато няма кой да те разбира!
Трудно е когато всичко обичано от теб умира!
Трудно е да вярваш на хорските лъжи,
Трудно е да спреш да вярваш в своите мечти.
Трудно е да кажеш сбогом когато ти се иска да кажеш
остани.И тогава много боли.
Боли,в живота има болка и тъга,но трябва повече
да властва радостта от любовта.
Затова когато някой си отива.Спри не го лъжи.
Кажи му остани и сбъдни своите мечти!!

[ani_rihanna]

Обичам те, защо да крия?
Обичам те, нима това е грях?
Дори пред всички да отричам,
ОБИЧАМ ТЕ, откакто те видях!
Честит Свети Валентин.

Призована си пред съда на любовта по обвиненията:
1. че нахлу с взлом в сънят ми
2. ограби чувствата ми и превзе сърцето ми
За тези си деяния си осъден да си с мен цял живот. Какво пледираш: виновен или невинен?

Казаха ми, че един ден е 24 часа, че един час е 60 мин., но никoй не ми каза че една минута без теб е цяла вечност!

Миналата нощ изпратих един ангел да те пази, но той се върна бързо, аз го попитах защо, а той ми каза - ангели не пазя!

Хубава си дявол да те вземе
и нека този дявол бъда аз.
И срещу дявол ще изляза на сражение
ако той застане между нас!

Той я обичаше - Тя него не!
Той я сънуваше - Тя него не!
Той я ревнуваше - Тя него не!
Той я забрави - Тя него не!

Лошо е да си пиян и да няма кой да те подпре, но по-лошо е да си влюбен и да няма кой да те разбере!

Истинската любов няма happy end, защото истинската любов никога не свършва.

Любовта не е да си намериш някой, с когото да живееш, а някой без когото не можеш да живееш.

Майната ти обич моя,
ти не си добре.
Като мен жена ще срещнеш,
само че незнам къде.

Ако всеки път когато си мисля за теб на небето пада по една звезда,то много скоро луната ще разбере какво е самота.

Слънчице прекрасно,
искам те ужасно.
Как до тебе да се гушна,
нежни думи да ти шушна?
Аз за тебе си мечтая,
с устни да те подлудя,желая!

Ако някога ме намразиш - убий ме, вземи ножа и режи. Но когато стигнеш до сърцето - СПРИ, защото вътре си и ти!

Какво ще правиш в този ден?
Защо не вземеш да се влюбиш в мен?
Аз пък още щом те зърна,
Тъпкано ще ти го върна!

Вземи малко страст, доза романтика и шепа еротични преживявания и ще получиш бегла представа какво те очаква с мен!

Когато слънцето залязва
и губи вече свойта мощ,
помни,че то от мен ти казва,
целувам те и лека нощ!

Ако някой напише с лед върху слънцето ОБИЧАМ ТЕ, значи те обича повече от мен.

Здравей,любов моя! Вкараха ме в болницата и ми откриха вода в коляното, камъни в бъбреците и ТЕБ в сърцето.

Любов е, когато не искаш да си лягаш да спиш, защото реалността е по-прекрасна от сънищата.

Да биха знали всички птички, че ти си тъй далеч от мен, те никога не биха пели, а биха плакали със мен.

Красив роман е любовта,
в романа героите са двама,
щом станат повече от двама,
романът се превръща в драма.

Снегът пътеките затрупа
и кърши клони с ледени ръце,
но една пътека той не ще затрупа,
от моето към твоето сърце.



Очите ти ме гледат, сърцето ми тупти,
един въпрос ме мъчи ОБИЧАШ ЛИ МЕ ТИ ?

Толкоз много ТЕ ОБИЧАМ,
че със поглед те събличам!

С невинни мънички ръце,
ти бръкна в моето сърце.
И ето мина месец,мина втори,
но раната не се затвори
и все към тебе ме влече,
ОБИЧАМ ТЕ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ!

[Ivalinka]

ето едно стихотворение,което разтапя сърцето ми..........

Подарък


Ти толкоз думи ми раздаде
красиви като диамант
палат от думи построи ми
облече в думи мойта плът

Но най-голямата ми ценност
на мен,която подари
чадър ми даде да ме пази
направи го от моите мечти

Но дъжд задумка,застуди се
у вас набързо скри се ти
чадърът ти некачествен излезе
студено е.вали.

[ivakavlad]

Това стихотворение го писах преди близо година и мисля че най-добре може да опише как се чувствам

Болка

В ноща птиците пееха нежно
а времето беше тъй бледо снежно
че незнаех аз каде си ти
затова сарцето ме боли.

Боли ме но кръв не тече
може ли някой да го отрече
тази болка е скрита на дълбоко
в моето сърце широко.

Тази болка се поражда
и сърцето ми прояжда
защото аз тъй силно те желая
и никога няма да се разкая.

Че мойте чувства ще покажа
и на целия свят ще разкажа
за моята любов към теб
която е тъй пареща в мен.

Ако видиш птици през ноща да пеят някои ден
сети се в този миг за мен
спомниси за любовта ми сляпа
която испитвам аз към теб.

С последни думи искам да ти кажа
и мойте чувства да ти покажа
ето с тез думи сладки
може да ти се сторят малко кратки.

Но ето казвам го ОБИЧАМ ТЕ с цялото си сърце
и не ме интересува мнението на някакви овце
дотука край свъшвам с мойте думи
но знаи щом до мен си ти никои неможе да ни погуби

[serfnet]

АЗ СЪМ МИТЬО ПИЩОВА, И ЩЕ ТИ ДАМ 1 КУТИЯ ФАФЛИ това е най-добрата поезия. Важно е, да присъства думата фафла някъде.. а не да има рима!!

[RnB_Ku4kA]

ЛЕКА НОЩ



Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!


---------------------------------
Философия на любовта


Потоците се вливат във реката,

реките пък моретата намират,

а ветровете горе в небесата

във сладостно вълнение се сбират

И всички те се търсят и обичат,

от обич няма кой да ги лиши

Душите на нещата се привличат —

защо не нашите души?



Виж как върхът целува синевата,

вълна вълната гони и прегръща;

прокълнато е цветето, когато

на любовта на брат си не отвръща

И милва слънцето земята росна,

до океана, месецът трепти

Но всички тия ласки за какво са,

ако не ме целуваш ти?

[suitable]

Това е една историйка, която си измислих наскоро :}

Вървиш си ти самотен, разхождайки се единствено за да се отпуснеш и забравиш всички онези тревожни .. неприятни мисли, борещи се шумно из съзнанието ти .. вървиш и едва, когато се откъсваш изцяло от всичко и всички .. забелязваш нещо красиво .. нещо уникално .. след секунди се сещаш, че това е едно от онези създания .. които красят .. които би трябвало да обичат .. на които не може да се устои .. мъчиш се вниманието и да откраднеш, но не се получава .. мъчиш се някак си да я накараш да те погледне, но не става .. секунди след като се отдалечиш намразваш себе си и всико около теб .. мислиш си, че трябва отново да се откъснеш от света за миг, но сега това е дори по-невъзможно от всичко друго .. съжаляваш себе си, но без да забелязваш, че в същия този момент друго, също толкова красиво създание се опитва да те попита нещичко .. нещо красиво, ако се съди по сладкото и изражение .. ти я поглеждаш срамежливо в светещите от красивата и усмивка очи и отговаряш бавно .. бавно и някакси красиво .. някакси неистиснко .. като че ли не е излязло от теб .. Напълно забравил за омразата си, се впускаш в новото си, пълно с тръпка занимание .. а аз .. аз срещнах първата .. онази която ти видя отначало .. добре не си я заговорил .. след като направих тази грешка, отидохме да се поразходим .. след известно време започнахме да се срещаме .. след още по-известно време тя започна да се среща с най-добрият ми приятел .. останах аз ей така сам .. без нея и без приятел .. странно нещо е това да се влюбиш .. един ден обичаш силно, друг ден се притесняваш дали те обичат .. като разбереш, че наистина има любов, започва да те мъчи това, че ти обичаш някакси по-силно ..

.. ето ги и стихчетата .. може да ви се сторят тъпи, но все пак бях влюбен .. ^_^ :

Чувстваш се излъган,
усещащ слабост и тъга ..
чувстваш се сам ..
самичък в пропъстта ..
всяка красота пренебрегваш ти с вина ..
искаш нещо да се случи,
искаш отново обич да получиш,
но знаеш ти дълбоко,
че това боли жестоко ..

Толкова ли силно ме обичаш ти,
да не би искаш живота ти с мен да отлети,
казвай, че ме обичаш,
дори и да те карат да отричаш!

Как да не плача,
като знам, че те изгубих ...
писна ми да се влача,
ох, защо в теб се влюбих ...

Хей, сещаш ли се за мен ?
аз съм този от вчеращния ти ден !
да същия ... с който се целува
без никой друг да те ревнува,
аз съм този, когото обичаше,
когато блузката си събличаше,
аз съм този, с когото сладко поигра
и след време горчиво разрида,
аз съм човека, с когото беше
аз съм човека, заради който крещеше -
обичам те, искам те, имаш ме
а сега безчувствено игнорираш ме ...

[ronalina]

16 плюс 16


За кой ли път по този бряг преминаха

едно момиче и едно момче,

живели по шестнадесет години,

а значи общо тридесет и две.



За кой ли път те спореха разпалено

по темата, наречена съдба,

и мислеха, че всичко са узнали,

щом знаят, че съдбата е борба.



И мислеха, че много лесно скриват

това, което крият всеки път,

но вярваха, че докато са живи,

те никога не ще се разделят.



А от безкрайно старо време знай се -

животът има свое странно Не:

шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,

а никога не тридесет и две.



Но има ли значение, когато

света се гледа с четири очи

и радостта е двойно по-богата,

а мъката наполовин горчи?

За кой ли път по този бряг преминаха

едно момиче и едно момче,

живели по шестнадесет години,

а значи общо тридесет и две.



Край тях се смееше незабелязано

морето, този вечен великан -

голямо като обич неизказана

и синьо като път неизвървян.




Някога, някога...


Някога, някога,

толкова някога,

колкото девет лета

на някаква уличка

с няколко думички

спря ме веднъж любовта.



Беше наистина

толкова истинска,

колкото може да е

слънцето весело,

старата есен,

старото тъжно небе.



Весели есенни кестени блеснали

ръсеха светли следи.

Златни, квадратни, невероятни -

изгряваха вредом звезди.



Странно тържествена, жертвена, женствена

беше земята под нас.

Бяхме ний истински, искрени, искащи,

мислещи само на глас.



Може би времето,

може би временно,

може би от възрастта -

няма ни улички,

няма ни думички,

няма я в нас любовта.



Може би някъде, някога, в някого

пак ще се влюбим, нали?

Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,

нещо пак ще ни боли.



Колко естествено, просто наследствено

дойде при нас трезвостта.

Весели есенни кестени, де сте вий,

де е сега любовта?



Някога, някога,

толкова някога,

колкото девет лета,

на някаква уличка

с няколко думички

спря ме веднъж любовта...


АЗ никога не съм чела поезия или никога не ме е впечатлявала , но след като случайно открих произведенията на Недялко Йорданов съм твърдо решена да поправя грешката си . Надявам се и на вас да ви харесат

[elf4o]

Много са ви яки нещата хора браво не знам как успявате да ги пишете такива..... аз не мога просто не ми идва от вътре.