Любовна поезия

[BeBsItO]

И само вятър ли съм аз?


И само вятър ли съм аз?
Незнаеща,безпомощна пред силните,
...и пак мечтая....

И грях ли е ,че вятъра ще стихне,
че може би неправдата сломявам,
че искам себе си пак да открия,
но не отново...а завинаги!

Какво съм аз?
Нима съм заблудената
-отнесена от нови вихри днес...
Какво съм аз-аз пак съм наранената...
Но вярвам час след час в надеждата.

Какво съм аз?
С очите на обичаща,
и даваща и искаща от всичко!
И всичко даваща ,и всичко можеща
-идеалната?-но не сега!

Коя съм аз?
Тъй постоянна,като вятара,
преминал в бури,
покорил доброто...
отихнал след това пред слънцето...
сияещ но несигурен в доброто!
И само вятър ли съм аз?






Добротата


Едно усмихнато лице аз виждам,
сияе в очите му надежда,
на това лице аз искам да приличам,
-за да обичам,за да ОБИЧАМ!

Това лице е като слънце,
дарява топлина в студените,
в грешните –надежда,
в лъжата –истина.

И сякъш майски ден е,
посрещащ първите лъчи,
и първата любов,
и първата утеха...
А може би-това е добротата,
и само в детските очи останала
невинна ,свята!

Животът я погубва в другите,
те жертви са на собствената орис,
те жертви са на нея –добротата..
че кой добър получил е отплата??

Тя вече грешна е за всеки!
И само в детските очи е красотата,
на тях аз искам да приличам,
за да обичам, за да ОБИЧАМ!


Ако животът е песен

Ако животът е песен,
то тя ще е трудна,
по тънка от нежната струна,
по звучен от стара соната,
по-искрен,от изгрев за двама!

Ако животът е песен,
то тя ще е трудна,
и болка ще носи в сърцето,
в миг с шепот с зловещите думи,
в миг искрен,по-искрен за двама.

Ако животът е песен...
но не е...
животът е трудност коварна,
коварна с думи зловещи,
коварна песен за двама!

Зрдавей любов!
Здравей любов,аз мога ли да те посрешна?
В сърцето си да те открадна мъничко,
за утешение да те прегърна силно?
Здравей любов,
аз няма да избягам,че ти тъй чакана и истинска си!
Здравей,ти светлина в душата ми,
заповядай,остани...не бих желала да ти казвам сбогом!
А мога ли?-Нярно ще боли!

Че ти си всичко истинско и свято,
че ти си миг във вечноста страдание,
че ти си свобода и в грешните...
Здравей любов......аз те ОБИЧАМ!


Едно куче лае навън
И то дало е всичко от себе си,
и то търси там някъде ,
нещо...
И него дъжда е намокрил,
тъй както сълзите ми мен,
и него светът е подритнал,
тъй както другите мен...

И то е мечтаело някога...
Какво е сега?-Само лай!
Нечут,неизслушан от хората,
Един стар,забравен рефрем!

И ето то млъкна, и аз ще го сторя,
но спомен ще има за мен...
тя лаеше там в пороя...
и търсеше свят съвършен!





tova e li4no moe tvor4estvo pi6a stih4eta kogato mi e tujno ili tejko moje da vi izglejdat glupavi no za men sa mnistinski i li4ni

[piff4ence]

Iskam racete tip o tqloto mi,iskam ustnite ti varhu moite,iskam sarceto ti samo za men da bie,iskam vsqka 4ast ot teb za sebe si!ne moga,6te poludeq,ako net e celuna! Iskam te do sebe si!iskam da darja rakata ti,da galq liceto ti,da 4uvstvam kak sarceto ti bie v edin ritam s moeto… ponqkoga 4uvstvam,4e ne6to me izgarq ot vatre,kogato si do men bolkata e neponosima!iskam pone vednaj da mi kaje6,4e I ti izpitva6 sa6toto,4e I ti me jelae6 taka,kakto az jelaq teb,4e ne moje6 da di6a6 bez men…nqma ve4er,v koqto da ne zaspivam s misalta za teb.nqma sutrin,v koqto da ne se sabujdam s misalta za teb.
Nqma den,v koito da ne moga da kaja “lipsva6 mi”,nqma no6t,v koqto da ne te sanuvam do sebe si!
Haresvam na4ina,po koito me gleda6-tolkova nejno I milo;haresvam na4ina,po koito se usmihva6-tolkova sladko…
Koga 6te bade6 moi?koga 6te mi kaje6 “obi4am samo teb I iskam da badem zaedno!”?koga 6te me hvane6 za raka I 6te me odvede6 v raq?...az 6te te 4akam,za6toto te obi4am I znam,4e tova,koeto 4uvstvam sega nqma da se promeni skoro!
No ne bih iskala da do4akam tazi promqna…
A kogato tq nastapi 6te bade ve4e kasno,molq te,ne zakasnqvai!

[Nassgerrack]

Дискотека
от Аsalon

гледам лево,бия десно
мацки нема - става бесно!

Чаша втора водка пия
но момиче свястно
тук не мога да открия.

Клуб елитен - пълно със мадами
едните малки - другите голями.

Дебели,ниски с грим, без грим,
едничка свястна нема
да намерим, да я просветим.

Кака идва едра ,кръголика,
почва да говори
гледа ме като антика

Бягам пъргаво към бара
да избегам начаса!
/брех маа му стара/...


А там какво виждам?
Барманка красива
лепава и бяла -
като самодива!

Сипва водки, дава бири
би се вместил тука Слави
"И оркестъра да свири!"
че сме хубави и млади.

Залепвам се на бара
и поръчвам си текила
не че ми се пие,
ама барманката си я бива.

Викам "маце я ела насам!"
Днеска любовта си
плътска трябва да раздам.

Мокър парцал полетя
като птичка в небесата
и с учудващата точност
ме нацели във главата.

Нито вопъл нито стон
в напрегнатата ситуация
текилата на екс,
и от свалката - абдикация!

[Rosenrot_f]

Mnogo qki neshta ima tuka

[dupeto_par4e]

*
Опияняваща и тиха
Замина ти, отиде ти.
В една вихрушка се извиха
Одушавените мечти.

Пред тебе спяха снеговете
Във утешителна тъга.
Над теб звъняха ветровете
На свойта волтова дога.

Небето неизменно рано
Събра и мир, и тишина...
А в мен защо,
Защо остана
Все тази блудкава вина.
Все този недостиг на воля
Във уморената душа.
И продължавам да съм болен,
Да страдам или да греша.

Павел Матев


**
Някога исках да бъдеш нещастна –
Днеска за теб ми е жал!
Няма от твойта мъка по – страшна,
По – безнадеждна печал:

Устни на мъж да целуваш без обич,
Век да живееш в лъжи...
Тъй на сърцето и камък надгробен,
Вярвай, по – малко тежи!

Давид Овадия



***
Ти никога не ще се примириш
със своя скучен, сив съпруг!
Спокойно няма в нощите да спиш
и никога не ще обикнеш друг –

Щом знаеш, че далече или близко
щастлив или нещастен, аз живея
и весело, или от скръб подтискан,
на твойто дребно щастие се смея...

Давид Овадия

[dupeto_par4e]

****
Аз вярвам в мълчаливата любов...
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които пламъкът не гасне,
докосването нежно на ръце –
от клетви, от несдържан плач по – ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!..
Тя – вечен огън и нестихващ зов!
Как ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия


*****
Аз те обичах: обичта ми
тлее още в моята душа,
но нека тя не те тревожи
не искам с нищо да те натъжа.

Обичах те безмълвно, безнадеждно.
Изгарях и от нежност, и от страст.
Обичах те тъй искрено и нежно
дано и друга те обикне както аз.

(превод на А. С. Пушкин)


******
Без да съм коварен съблазнител
Дон Жуан всеяден, всеобичан,
Аз, да бъда честен, пред жените
Никога не съм бил безразличен!

Много женски имена в сърцето
аз тая като цветя в албуми!
... Скитал с момичета в полето
шепнел съм им влюбен нежни думи,

с тях за вечно щастие мечтал съм,
галейки ги плахо по косите
и от страст несдържана пламтял съм,
устни впил във порив ненаситен...

Често пъти бил съм изоставян,
сам съм бягал без да се вълнувам
Някои аз бързо съм забравял,
а за други и до днес тъгувам.

Давид Овадия

[djeini]

Ne iskam da stavam dosadna ma ... kakvo e tva li4no tvor4estvo be xora ne v taq tema ,ne v toq razdel ,ne trqa da e tuk pffff....

[emoheart93]

ИНТИМНО

Дамян Дамянов

Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вижда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе…


ПРИКАЗКА

Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

И аз реших да постна нещо мое ... това е първата ми поема на английски доста е клиширана и слабичка ...


LOST EMOTION

I’m sitting all alone
With the headache on my own
Wondering if I …
ever asked you why
I’m sinking down and cry
But there’s no tears inside
The punishment is bless
But my life’s a mess
I made my last efforts
I lost my last resorts .
Your image printed on my mind
Eyes closed –I’m blind
Your kiss upon my lip
Eyes closed – I slip
One more rainy night
There is nothing bright
My soul can’t stand the fight
There’s no more light
A thought of past
I hope it is the last
The memory I’m eager to avoid
But unable to resist
Is another piece of future
A lie that I dismissed
One more night of madness
One more day of hate
I wish I was brainless
I despise my fucking fate.
There’s nothing left of me
I can’t breath, I can’t see
My eyes are burning in a misty tear
I have no feelings … I can’t fear
I look around the empty spaces
There are no friendly faces
I shut myself into a cell
Tight and hot – I’m living hell
It stings inside – never let go
I am asleep – I slowly fall.
А blink of lost emotion
A time of lonely pray
A smile of torn devotion
A sight throughout the gray
My endless path is closed
My love – forgotten cause
There’s a storm inside my head
A blaze of anger is all I have !

[SmiLeHappyEnjoyMyPaiN]

SMILE HAPPY ENJOY MY PAIN


A passive feeling went down my spine and slowly turned into a ghost
I drink another glass of whine trying to forget what I have lost
An ice cold breath throughout the air makes me shiver, makes me fear
I can see you, smell you, feel you ; you are so near – I love you my dear .

Your face looks tired, but your lips are smiling I can see your snow white teeth
A silent thought and noisy laugh , my mouth can’t talk , my lungs can’t breath
An intense expression on your face made the frost of sadness go away
And all I have is now unseen and all I can is die and pray

Your smile is perfect , your cheeks are warm but I can’t kiss them – i am gone
You decided not to speak , you broke me – I was so weak , I can’t reborn
You smiled happy at my pain , that brought you power, wisdom, reign
I’m not a victim, but I’m drained – I’m immortal – you laughed in vain!

[m3ch3ncee]

Любимото ми:

LOVE MEDICINE

Why this eyes are sore
And full of heavy rain?
Love him still, yet more?!
Think he’s worth the gain?!

But…handsome as he is
He deserves you not.
He wants a plain miss –
Beauty with a soul rot.

Trust, a child dear
Shed for him no tear!!

“It is hard” you say.
But world is still entire.
Sun will shine one day.
In heart will burn a fire.

[Pepincetyy]

Никола Вапцаров
Прощално

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

[MartyParty]

Съзнаваш ли грешките
направени от самота?
Съзнаваш ли съня,
прекъснат от мисълта?
Намираш ли скритата,
но очевидна празнота?
Мислиш ли с любов за мен,
както правеше през онзи ден?
Красотата ли не стига
или болката прекалено взе да се надига?
Сякаш прозрачни станаха стените,
изгуби се вечният ти плам.
Потънаха в сълзи очите,
а исках само усмивки да ти дам.
Вярвах си,че ще споделям с теб мечтите
и усмивките,и дните.
А нещастието ми само остана-
вече и за теб не смея да се хвана.
А аз очаквах да ми подадеш ръка,
да направиш невъзможната за любовта...
иим това е за сега....не съм го довършила още.
Иначе не е много добро със сигурност,но ми е първи опит.

[al_bundy316]

Една много романтична и дълбоко лирична поезия:


Защо се влюбих в теб маймуно,
защо направих този грях?
Нима няма други чуми,
та точно тебе аз избрах?


'Га излязохме на кея,
ти поръча ми бозъ
и ме гледаше любовно,
а аз те шибах във гъза.

Припев:
Не съм умрял, шъ знайш,
за твойта слива миризлива, шъ знайш,
ебах ти майката кирлива, шъ знайш,
обичам те!


Ти си селско момиче
и миришеш на тор,
имаш вежди говежди
и го духаш във обор!

'Га излязохме на кея,
ти поръча ми бозъ
и ме гледаше любовно,
а аз обратно във гъза.

Припев:
Не съм умрял, шъ знайш,
за твойта слива миризлива, шъ знайш,
ебах ти майката кирлива, шъ знайш,
обичам те!

[cookie_power]

Понякога ще слушам аз потънала
без смисъл в твоите слова.
Ще гледам устните ти черни,
просмукани от многото тъга.

Аз ще се топя безмълвно,
а ти ще гледаш как се вливам във нощта.
Ще затвориш очите си с въздишка,
а аз ще гледам как всичко губи си цвета.

не знам дали може да поствам мои творения, но ето едно

[kelcie]

Ти

Изпълваш всяка моя мисъл,
прсъстваш във всеки мой сън,
изпълваш този свят със смисъл,
красиш природата навън.

Като цвете покрито със роса,
като славей в любовна окраса,
като дракон в любовна игра,
пленяваш и изпепеляваш всяка душа.


Сега не се сещам за други

[gazar]

Дискотека
от Аsalon

гледам лево,бия десно
мацки нема - става бесно!

Чаша втора водка пия
но момиче свястно
тук не мога да открия.

Клуб елитен - пълно със мадами
едните малки - другите голями.

Дебели,ниски с грим, без грим,
едничка свястна нема
да намерим, да я просветим.

Кака идва едра ,кръголика,
почва да говори
гледа ме като антика

Бягам пъргаво към бара
да избегам начаса!
/брех маа му стара/...


А там какво виждам?
Барманка красива
лепава и бяла -
като самодива!

Сипва водки, дава бири
би се вместил тука Слави
"И оркестъра да свири!"
че сме хубави и млади.

Залепвам се на бара
и поръчвам си текила
не че ми се пие,
ама барманката си я бива.

Викам "маце я ела насам!"
Днеска любовта си
плътска трябва да раздам.

Мокър парцал полетя
като птичка в небесата
и с учудващата точност
ме нацели във главата.

Нито вопъл нито стон
в напрегнатата ситуация
текилата на екс,
и от свалката - абдикация!

ТОВА Е УНИКАЛНО

[woshata]

тва послдното кърти..евала

[vesinka91]

Лека нощ
Автор:Пърси Биш Шели

Ти "Лека нощ" ми каза,мила,
Но лека ли ще е ноща?
Щом двама ни е разделила,
Тогава ще е тежка тя.

Макар душата ти любяща
да чака края на ноща,
ти с "Лека нощ" не ме изпращай
защото ще е тежка тя.

Блазе на тез,които знаят,
че двама ще са през ноща!
Те "Лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

[Bcu4ko_ko3]

Толкова е тежко от тази страна
на високата телена мрежа
в безпътица, кална и черна стена,
буря-пясък сърцето ми реже.

Потънал, отлъчен, измамен, оплют
и надянал пак чизмите клети,
събрал самотата във глас недочут,
аз катеря, до кръв драскам плета.

И не дишам, не чувам, не виждам смеха,
дет кънти горе, сред песни любовни
ще вървя до последно, ще срина страха,
с теб ще слея сърцето свободно.

[kalioo]

Вървях и покорявах планината
облян в надежда и мечти
вървях и не съзирах красотата
на отминаващите дни
вървях и бързах към върха
защото мислех там ще си и ти
копнееща единствено мига
във който любовта ще победи
Но нямаше те тебе горе
останах сам със типината
прекъсвана тъй често от мълвата
за по щастливи дни

[galkata]

Следваща гара

Към ада пак без тебе тръгнах,
Но правилно не бе това,
Продължавах, не спирах да се спъвам,
От инат, напук на собствената си съдба.

Вече не бях дете,
А на лъжите вярвах,
Ти като за двамата живя,
А мен живота ме забрави.

И мечтите проиграх,
Има ли смисъл да живея,
Защо живота с мен така игра,
Кога аз ще си играя с него?

Ада не ме заслужава,
Не за него се родих,
Не той трябва да ме притежава
Или поне не в тоз живот.

За теб се аз родих,
Но не си личи,
Отказваш да приемеш таз съдба,
Без мен ли искаш да си ти?

Омръзна ми да бъда все добрата,
Отказвам се от тоз театър,
Не ме заслужи ти такава,
Всяко старание отиде на вятър.

Неблагодарници сте вие мъжете,
Би го потвърдила всяка жена,
Казвате, че ни обичате,
Но когато преди малко
Ви е правила компания Другата.

Живота и без теб ще продължи,
Може да съм по- щастлива,
Но в сърцето ми оставаш ти,
В следващия живот пак ще се срещнем, любими![img][/img]

[galkata]

Отричам се

Отричам се от всичко досега любимо,
Обичах и живота, и теб,
Ще се опитам обаче да живея
В измислен свят и векове напред.
Защо ли, питаш се ти…
Огледай се, не си ли ти причината…
От мен каквото пожела,
Го имаше, а мен… остави ме сама.
Без обич, без опора, без ласки и топлина…
Всичко това го виждах,
Но продължавах да те обичам като луда,
Да изчаквам чудото да се случи,
Но то не идваше…
Постоянно за теб плачех,
Но ти се правеше, че не виждаш,
Страдах, от липсата на любов,
А ти си мислеше, че ми я даваш.
Жалко, че толкова късно се осъзнах,
Ще продължа да плача,
Ще скитам в търсене на Моята любов.
Обичам те, не съм виновна…
Но любовта си е такава,
Сляпа и изстрадана.

[crazy_girl96]

Вик
И думите накрая ме напуснаха -
последните най-свидни същества,
с които в самотата, стайно-пустата,
душата ми до днеска преживя.
И думите - последните убежища
на същата душа, която в тях
намирала бе завет в тези режещи
и ледени вихрушки на света.
И думите... И тъжните, и весели
лица на всичките ми земни дни,
които цял всемир букално вместваха
в един бял лист... със четири стени.
И се усетих сам, тъй сам в покоя тих.
Светът от думи зли гърмеше вън,
та губеха се сред глъчта им моите,
удавени във общия им гръм.
Наивни, смешни и сантименталностни,
напразно проповядващи любов,
потънаха в бездънния, безжалостен -
като във притчата за цар Траяна - ров.
И страх ме вледени. И вик-безумие,
от дън душа изтръгнат, прокънтя:
"Зловещице Съдба, върни ми думите!
Живота ми вземи, но не и тях!"

[zorikost90]

МОЯ ЛЮБОВ
Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
са заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:
Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
с теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:
Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструващ,
че не си сгрешил, мое любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.
М. Белчев

ПАК ЩЕ СЕ ПРЕГЪРНЕМ

Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме.
Тичам, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.
Колко улици със теб извървяхме
под небе и липи
пак да се намерим,
пак да се прегърнем
завинаги.
Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон и стъкло,
мъдър свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта
М. Белчев