Любовна поезия

[cvetenceto1991]

Огън или лед

Огън или лед,
реален или сън мечтан,
надежда пламнала в сърцето ми,
това си ти за мен!

Огън или лед,
радост или болка вечна,
искрица блеснала в очите ми,
няма да изгасне тя, щом пак си ти до мен!

Огън или лед,
любов или неугасима страст,
потъвам аз гледайки очите ти,
щом пак си ти до мен!

[SiegHeil]

Ах боли, боли,
защо устата ми разби..
Ах защо, защо
защо закусвах със млеко..

Точно за 4 сек го измислих, благодаря ви

[suni272]

Пръстен
Веселин Ханчев

За твойто тихо идване, което,
Все още в мен отеква като гръм,
За даденото и назад невзето,
За прошката, че с теб съм и не съм,
За думите, понякога спестени,
За ласките, които не спести,
За силата, която вля у мен,
Когато беше най-безсилна ти,
За туй, че на мое име кръстен
И твоя лош, и твоя хубав час,
На твоя малък пръстен наместо пръстен
Горещите си устни слагам аз
1960г.

[soul1199]

До моето първо либе"- Христо Ботев

Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова -

млад съм аз, но младост не помня,

пък и да помня, не ровя

туй, що съм ази намразил

и пред тебе с крака погазил.



Забрави туй време, га плачех

за поглед мил и за въздишка:

роб бях тогаз - вериги влачех,

та за една твоя усмивка,

безумен аз светът презирах

и чувства си в калта увирах!



Забрави ти онез полуди,

в тез гърди веч любов не грее

и не можеш я ти събуди

там, де скръб дълбока владее,

де сичко е с рани покрито

и сърце зло в злоба обвито!



Ти имаш глас чуден - млада си,

но чуйш ли как пее гората?

Чуйш ли как плачат сиромаси?

За тоз глас ми копней душата,

и там тегли сърце ранено,

там, де е се с кърви облено!



О, махни тез думи отровни!

Чуй как стене гора и шума,

чуй как ечат бури вековни,

как нареждат дума по дума -

приказки за стари времена

и песни за нови теглила!



Запей и ти песен такава,

запей ми, девойко, на жалост,

запей как брат брата продава,

как гинат сили и младост,

как плаче сиротна вдовица

и как теглят без дом дечица!



Запей, или млъкни, махни се!

Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,

ще хвръкне, изгоро, - свести се!

Там, де земя гърми и тътне

от викове страшни и злобни

и предсмъртни песни надгробни...



Там... там буря кърши клонове,

а сабля ги свива на венец;

зинали са страшни долове

и пищи в тях зърно от свинец,

и смъртта й там мила усмивка,

а хладен гроб сладка почивка!



Ах, тез песни и таз усмивка

кой глас ще ми викне, запее?

Кървава да вдигна напивка,

от коя и любов немее,

пък тогаз и сам ще запея

що любя и за що милея!...

[soul1199]

Обичаи ме и аз ще те обичам!
На обичта ти ще отвърна с обич!
Във вечна вярност днес ти се заричам!
Обичаи ме и аз ще те обичам!

Прегръщаи ме и аз ще те прегърна!
Едничка дума само да прошепнеш
със теб на край света ще тръгна!
Прегръщаи ме и аз ще те прегърна!


Целувай ме и аз ще те целуна!
И ще излее звезден дъжд небето,
в ръцете ти ще стана нежна струна!
Целувай ме и аз ще те целуна!

[kalinapet]

Видях, че никой не се е сетил за сонетите на Шекспир. Това са няколко от любимите ми:

1
Желаем цвят от свежите цветя,
за да живее вечно красотата.
И нека вехне розата, но тя
оставя свой наследник на земята.
А ти, пленен от свойта красота,
отдавайки й всеки жизнен сок,
богатството превръщаш в нищета,
свой собствен враг, безмилостно жесток?
Ти, с който тоя свят е украсен,
в нетрайното на пролетта съперник,
погребал в пъпка бъдещия ден,
еднакво си прахосник и скъперник.

От жажда за живот на смърт предаваш
това, което само предвещаваш.


8
Ти музика си. Но защо тогава
посрещаш с болка всеки пеещ звук?
Защо обичаш мъката с такава
любов и радост като никой друг?
И от какво е тази скръб? Не е ли
от туй, че ти долавяш всеки път
как стройно съгласуваните трели
със укор към самотността звучат?
Виж струните как в хор една след друга
запяват дружно в съгласуван тон.
И сякаш пеят син, баща, съпруга,
щастливо съчетани в унисон.

И те ти казват в общ, единствен звук,
че с теб не пее тука никой друг.


19
Смири, о време, тигровата челюст,
човечеството цяло прах стори,
лиши лъва от прежната му смелост
и феникса в кръвта му изгори.
Изпълвай с радост всяка нова пролет,
със скръб изпълвай есента и нас.
Руши света в неспирния си полет,
но само туй ти забранявам аз:
приятеля ми твоите мигновения
да не изрязва с тоя тъп резец —
а нека за безбройни поколения
чертите му останат образец.

Но и да нямаш милост, в този мой
безсмъртен стих ще диша вечно той.


35
Ти не скърби за тая си вина.
Не зная рози без бодли да има.
Мъглата скрива светлата луна
и в пъпката живее идна зима.
Грешихме всички. Моят тежък грях
са тези мои гибелни сравнения.
Аз всички твои грешки оправдах
и ти простих за всички прегрешения.
В съда аз взимам другата страна,
но неусетно пак застъпвам тази.
Вилнее в мене гражданска война,
воюват обич, страсти и омрази.

От теб ограбен, пак във този спор
споделям с тебе грях, вина, позор


46
Воюват в мене поглед и сърце.
За тебе те започнаха войната.
Очите искат твоето лице,
сърцето иска свойта част в делбата.
Кълне се то, че твоите черти
живеят в него тайно и незримо.
Но моите очи твърдят, че ти
си тяхно отражение любимо.
Тогава спорът се отнася в съд
и мислите, изслушвайки страните,
решават мъдро тъй: да помирят
завинаги сърцето и очите.

Очите взимат твоето лице,
сърцето, твойто любещо сърце.



52
Аз бих те съзерцавал с часове
както скъперник свойто наслаждение.
Но радостта е тънко острие,
което губи при употребление.
И празниците с техния захлас,
тъй радостни, тържествени и дивни,
затуй са редки като скъп елмаз
във нечии огърлици и гривни.
О, нека да те пази под капак
като скъперник бързащото време.
Но как се радвам аз, когато пак
от тебе то преградата си снеме.

Чрез теб познах и скритото страдание,
и пълното със трепет обладание.



128
Ти свириш. Моя музика си ти.
Под пръстите, акорди нежни взели,
дървото с топъл, с плътен тон трепти
и очароват сложните му трели.
На струните отдава твойта длан,
а не на мене ласките желани.
Ревнувам аз клавишите, без свян
целуващи изящните ти длани.
Клавиш да бъда често съм желал.
Под пръстите ти, дълги и изкусни,
и този къс дърво не би звучал
така щастливо, както тези устни.

Блажен клавиш! Отдай сега без свян
на мен устата, нему свойта длан.



141
Не, моят поглед не е влюбен в теб.
Той твоите пороци вижда ясно.
Сърцето, чийто порив е нелеп,
да люби твоите грешки е съгласно.
Гласът ти не лъскае моя слух
и ласките ръката ми не чувства.
С петте си сетива оставам глух
за празника на всички чувства.
Но и петте ми бедни сетива
напразно се опитват от отдавна
да убедят сърцето ми в това:
че в твойто робство гибелта е явна.

Една утеха имам в тоя свят:
ти мой си грях и ти си моят ад.



150
Каква е тази твоя страшна власт?
Как тя над мен безсилния владее?
Лишен от воля, лъжа с рядка страст
очите си, че слънцето не грее.
Така обайва тази сила зла,
че аз със чиста съвест и съзнание
прощавам в тебе злите ти дела
и всеки грях наричам обаяние.
Това, което мразят в тебе тук,
ме покорява и плени безславно.
Обичам в теб, което мрази друг,
не ме третирай с другите наравно.

За любовта ти съм достоен двойно.
Обичам в тебе всичко недостойно.

Превод от английски - Владимир Свинтила

[InTheRain]

Когато те намерих, знаеш ли,
чувствах, че отново съществувам.
Когато ме прегърна, помниш ли, помниш ли?
Аз помня как безумно се вълнувах
и дадох ти и двете си ръце
около теб в прегръдка те се свързаха.
Аз имах и едно сърце, и то живя
за теб забързано.

Обичам те, обичам те,
тъй както никога не сме обичали.
Обичай ме, обичай ме,
от никой друг не сме го искали.

Когато ми говориш, казвай ми
пак думите от първите ни срещи.
Две думи трябват само вярвай ми, вярвай ми.
Една съдба завинаги ни срещна
неземните богатства ще ти дам:
приятелство и нежност, и доверие.
И пак ще имам всичко, знам,
защото с теб сме се намерили.

[skatemore]

обичах те искренно
качи ми се на главата
заряза ме подло
ала те наебах в душата

[FuCkInG_gIrL]

Попита ме

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.


****
Рай


Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев поглед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.


****
Хубаво ми е


Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.

****
Не

Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.

Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.


****
Сбъднато


Тялото ми помни
твоята топлина,
две очи и устни,
шепнещи в нощта.
Помни и ръцете
с нежна доброта.
Помни раменете,
трепващи в страстта,
и бедра, които
меко ме притискат,
тръпнещи от порив
своето да искат.
И дори небето
угасна - да не пречи
на това, което
случваше се вече.
Болката зад нас е.
Общи са ни дните.
Сбъднаха се вече
копнежите, мечтите.


****
С теб


Без теб денят ми мразовит бе,
със тебе пролет разцъфтя.
Без тебе плачеха върбите,
а с теб и гарванът запя
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина,
със теб е хубав тоя свят.


******
За мен


За мене ти си въздух
За мен си светлина
За мене ти си слънце,
огряло през дъжда
За мене ти си огън
на зимата в нощта
за мене ти сълза си
дошла от радостта


****
Двама


Какво си ти за мене
и аз за теб какво съм...
Ний двама сме родени
любов в сърца да носим.
В един път да вървиме
съдбата е решила.
С любов да го преминем
Така е отредила.


*****
Ще чакам

Обичам твоите стъпки
обичам твоя глас
Полазват ме страстни тръпки
И изпадам в захлас,
Когато край мен преминаваш,
когато ми казваш "Здравей!"
И диря ухайна оставяш
и обич в душа ми се лей.
Ще чакам и утрото тука
да видя пак твойто лице
Докато любовта ми пропука
леда в твоето сърце.


****
Един за друг
Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.

[tbebsi]

Изливам водопада на косите си в прибоя,
сливам се с морската пяна.

Любов, ела на брега на морето,
в мълчанието на лунната пътека,
тихо ме повикай!

Влез в морната вечерна прохлада на водите
и аз, ще бъда с теб.

Във вечността, на кроткия плисък на вълните
е мълчаливата ми клетва за вярност.

С вълните се докосвам до брега
и мълчаливо те очаквам,
разтворена в безкрая на морските течения.

В ласкавия танц на водораслите
спят изоставените ми детски мечти.

Ела на брега, ще облея с везана пяна нозете ти.

Ела при извора на Водите -
с дъха на вятъра - навътре, навътре -
към извора на Водите, в дъното на Нищото.

Ела край брега,
и ще изляза от трептението на първородните,
в сумрака към теб ще пристъпя,
с длан ще докосна неспокойни гърди.
Ще се прелея в тихото пространство,
скрито в дълбините на очите ти.
Ще заплувам към Извора на Водите.

В мълчанието и грохота на водната стихия
Аз те очаквам.
И вълните несмело те търсят
по каменисти и пясъчни плажове.[/size]

[Gold_Angel]

Вятърна молба


Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
Близначка съм на Свободата.
Опитай се да разбереш!
Посоката си сменям често,
променям си и скоростта,
а срещна ли те – бягам, вместо
да отговоря на страстта....
Не ме обичай! Забрави ме..
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.
Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!

[Gold_Angel]

Кървящо щастие

Захапвам щастието
и когато започне да кърви
разбирам, че е истинско,
но не ми принадлежи.

Хващам сънищата си
и когато се събуждам
разбирам, че са нереални
и си тръгвам.

Обиквам нощта
и когато усетя влажната роса
разбирам, че любовта си отива,
но аз бягам след нея въпреки това.

[cherinka]

Това ми е любимото стихотворение.
Посветено е на загиналата от туберколоза Мара Василева - Звънчето.


Димчо Дебелянов


Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.


"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!


А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

[ssg_93]

това стихотворение го написа едно мое бившо гадже за мен и ще го споделя с вас защото много ми хареса:
Богинята на моето сърце

Ти си нежна като капка пролетна роса,
покапала по стръкче момина сълза,
тъй прекрасна си богиньо моя,
винаги ще искам ти да бъдеш моя!

Навън е прекрасен слънчев ден,
как жадувам ти да си до мен!
Да те прегърна нежно,аз да те целуна,
пък ако ще и в дън земята да потъна!

Когато те видях за първи път,
сърцето ми подскочи,спря ми и дъхът!
Обсебен бях от твойта красота,
за теб бих отишъл и накрай света!

Ти беше с друг,аз знаех това,
и в огън изгаряше моята душа,
когато очите ти в мен се взряха,
и любовта ми към теб те не прозряха!

Бях отчаян,но настъпи ден,
когато ти реши да бъдеш с мен!
Cякаш бе станала някаква магия,
а може би просто Божия орисия!

[bittersweet_dreams]

Пейо Яворов-СЕНКИ


На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там, зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта. . . Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят!
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат. . .
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина. . .
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!

[Bloodlust]

Асансьорът
Любомир Калудов

Парче обесено пространство.
Врати заключени и глухи
една под друга и под друга
(какво противно постоянство)
и дим от нечия цигара
допушена на пресекулки -
жена, която между пръсти
и шепи нечии догаря.

Натискаш копчето познато
и тръгват стълбите надолу
(една след друга и след друга)
и бавно стигаш до вратата,
която тихо ще заключиш
Хвърли на стълбите жената
обичана на пресекулки!
Ти не успя да я допушиш.

Имам една молба към модераторите - стига спахте! В темата има поне 2,3 страници излишен спам! Айде, личното творчество не е фрапиращо, но простотиите на GOLQMOTO, {{AliSiA RocKs My SoCKs}} и другите, които мислят плиткоумието си за забавно, нямат място в тази тема!

[AnzaRe]

Едни очи
Едни очи,
две светлини във мрака,
два пламъка,
две бледо-лъскави сияния в дъжда.
Отправени към мен,
почти напълно непознатата,
към силуета тъмен,
пламенно-ефирен, скрит в нощта.

Два лунни блясъка
и полъх от усмивка, неугасваща.
Искраца мисъл,
Ехо, само помен от тъга.
И жарък поглед, стрелнат с любопитство,
Това… дали това е любовта?

Или е просто символ на желание,
поредната измамна среща и лъжа,
илюзия в полето от мечти?
Дали е истинското, чаканото нещо,
или е само сетно наказание
Затуй, че съм човек прокълнат да греши?

[ice_dirl]

Любовта


Любовта е може би
твърде опасна игра –
печелят онези, които са щедри,
които не жалят свойта съдба,
дори, когато са победени.

Печелят онези,
които печалба не искат,
не се молят,
а дават без да обвързват,
ако обичат ,
пазят и себе си цели до болка,
ако се чудят,
просто са силни – не питат.

Любовта и победата
са на различни планети –
съберат ли се, раждат омраза,
и някъде там,
под земята стаени
завинаги,
са всички,
които печелят играта –
прокажена.

Аз давам любов,
само когато
сърцето обича.
Не гоня любов,
която играе
и тича.

Обичам те огнено,
ти на едно ме научи –
любовта е във всеки
още от люлката
и няма на нея
защо да се учим!

[AnzaRe]

Степният вълк

Степният вълк - сив единак
Хищна рожба на сгъстения мрак
Броди жаден за кърваво блюдо
Сърцето му бие бясно и лудо
Очите не виждат – в искрици горят
Оглеждат се слепи във черния път
Озъбена паст ръмжи и се пени
Ноздрите треперят - влажни и студени
И душат и търсят сноп косми или стъпки в прахта
От някой друг жаден сив единак
С изплезен език изкачва пусти могили
Взира се в небето, звездите са се скрили
Но луната е щедра и пълна със блян
И вълкът пред нея застава пиян
Прикляка и опъва косматия врат
Жална песен подема за не намерен брат
Към светлината своя зверски вой надава
Всичко бясно бавно на земята пада
Дълбоко между мощни плешки и мишци железни
Сърцето му вълче е меко и нежно
Той плаче за своята празна половина
Самотен на хълма от мъката взима
И в здрача я сляпо и жално зове
При него да се прибере
Но луната е мъдра и вижда и знае
Че не е страшно вълк да ридае
Не е страшно сълза да се стичa
Страшно е когато единакът обича!

By M3

[gabince_92]

На любимият

Едно сърце безумно те обича,
едно сърце пред тебе се кълне,
че вечно тебе ще обича,
че вечно тебе ще зове!

Обикнах те при първата ни среща
и твоят поглед ме плени,
приятели да станем вечни,
любов у нас да се роди.

[AnzaRe]

Ако бях...
Ако бях птица,щях да пея за теб.
Ако бях поет,щях да пиша за теб.
Но не съм нито поет,нито птица,а
момчето което те ОБИЧА!

[gabince_92]

Бади щастлив

Не ме обичаш!Вече го разбрах!
Напразно бяха всички усилия
за обич.Не ме обичаш! И ще е
много подло да лъжеш хубавите ми мечти
за щастие.Обичам те!
Но ще те оставя,друг изход нямам.
Ти си толкова добър,но не ме обичаш вече.
А мъката не прави любовта,
затуй прости.Но чуй последното
мое желание:
Бади щастлив!Завинаги
щастлив!

[gabince_92]

На любимият

Едно сърце безумно те обича,
едно сърце пред тебе се кълне,
че вечно тебе ще обича,
че вечно тебе ще зове!

Обикнах те при първата ни среща
и твоят поглед ме плени,
приятели да станем вечни,
любов у нас да се роди.

Щастлива бях и те обичах,
но ти не ме разбра,остави ме
сама в живота,
но по тебе вечно ще скърбя

Не знам автора,но много ми хареса

[AnzaRe]

Хубаво ми е..


Хубаво ми е със теб!
С пламъчетата игриви
като на мъничко дете
са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!
Сутрин да ме будиш нежно,
а след трудния ни ден
пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!
Толкоз хубаво, че мога
и безкрайното море
да запаля в своя огън.

[AnzaRe]

Рай


Сред черната пустош
на изпепелената гора
щастлив съм, че те имам,
че съдбата ни събра.
От твоя смях щастлив съм,
от твоя слънчев подлед,
от сладките целувки,
ухаещи на пролет,
от думите ти нежни,
изречени с любов -
вечно да ги чувам,
на всичко съм готов.
Ако сме двама в ада
дали ще разберем
или че рай това е
със теб ще се кълнем.
Раят е където
се намираш ти.
Защо ми е небето?
Защо са ми мечти?
Ти си ми реалност.
Ти си ми една.
Ти си нежна ласка,
ти си топлина.
Обичам те такава,
каквато си сега.
Недей да се променяш,
ти слънчева жена.
Обичай ме, мисли ме,
изгаряй като мен
в любовен пламък двама
да бъдем всеки ден.
И никой да не може
интрига да посее
в добрия огън злото
зад нас да си изтлее.