Любовна поезия

[пAteNцЕ]

^^ ей много е добро
е,нещичко и от мене

Кажи ми сега,че си приличат
мъжът и жената ,що се привличат.
Сливат се в едно изящно красиво,
прегръщат се силно,нежно и мило.
Сърцата туптят, ръцете танцуват,
картини по тялото на другия рисуват.
Всяко чувство е даже двойно,
всичко става бавно и спокойно.
Две половини в едно се сливат,
с нежност и любов се милват.
Навсякъде това е едно и също,
за всички влюбени присъщо.

[aks13v]

Мерси и твоето е много добро.

[Pandora8]

Любимо мое:


ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

[LadyDi]

Любимо мое:


ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

това сигурно е най-най цитираното стихотворение в тази тема

[DisappointedDreamer]

това сигурно е най-най цитираното стихотворение в тази тема

Нда, но има защо.

What lips my lips have kissed, and where, and why,
I have forgotten, and what arms have lain
Under my head till morning; but the rain
Is full of ghosts tonight, that tap and sigh
Upon the glass and listen for reply,
And in my heart there stirs a quiet pain
For unremembered lads that not again
Will turn to me at midnight with a cry.
Thus in winter stands the lonely tree,
Nor knows what birds have vanished one by one,
Yet knows its boughs more silent than before:
I cannot say what loves have come and gone,
I only know that summer sang in me
A little while, that in me sings no more.


[LadyDi]

Нда, но има защо.

О, не съм казала, че няма.
Преди време ми беше попаднало стихотворение, написано като отговор на това. Но сега не мога да го открия. Мисля, че го имам записано в някоя от десетките ми тетрадки вкъщи, довечера ще го потърся.

[DisappointedDreamer]

О, не съм казала, че няма.

Знаех си че така ще реагираш апф, лошо си формулирах отговора. Сорри, не съм си и помислила, че си казала/помислила подобно нещо.
И ще ми е интересно да прочета отговора, ако можеш да го намериш, де.

[LadyDi]

сигурна съм, че го имам записан някъде, защото помня, че много ми хареса

[LadyDi]

Не успях да открия това, което търсех, но намерих стиховете на една девойка, които намерих някъде из интернет пространството и мисля да ви досадя с някои от тях

Има една любов
Има и една любов,
за която никой не говори!
Тя е свята като благослов.
Ала сбъдната да е... не може.
Тя посича глави
с лекотата на летния бриз!
И минава през душите като валяк.
Гази безпощадно и не се гаси,
като пожар под хиляди огнища пален.
И е страшна.
И е стръмна.
И завършва преди да започне.
Да, има такава любов.
Уцелила. Паднала. Точно.

Малка точка
Все съм малка пред голямата любов.
А пък малкият е той. Почти със две години.
Порасна във мига, когато бе готов
света му като пясъчен замък... да срина.

И не плака, когато му разбих сърцето.
И не плака, когато със мен се размина.

Била съм само точка до момчето,
което ме обича сто години.

[LadyDi]

На...
Виновна съм. (Дори така започва всеки път
стиха ми, адресиран до сърцето ти...)
Очаквам да застреляш моята вина поне веднъж
от упор. Точно. Гневно. И свирепо...

А ти си толкова не мен. Не се гневиш дори нарочно.
Сега е късно да те моля. Да простиш...
Виновна съм. Сама ще се застрелям много точно.
Преди да ме обикнеш. И спасиш.

Той не пие (А пие)
Той не пие. (Друго както сълзите си.)
Най-голямата любов. Чакаше да му се случи.
Напразно. Че раздели със толкова момичета
своите нощи. А заспиваше с мъката.

От запотените чаши ледът му цитира
твоето сбогом на глътки. Дума по дума.
Той не пие. А пие. И всъщност умира.
И с толкова чаши. Преглъща куршума си.

***

Развеждам се със теб, любов.
Обичах друга много преди тебе
и пак си я обичам аз...
до гроб.
А както се оказва -
и след него.

[Kaena Smith]

Така веднъж във снежната алея


Така веднъж във снежната алея
видях следи: "той" бе минал с "нея".
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да крача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата и клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия и дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но - уви! - не са
подобно тази среща във леса...


Валери Петров

[пAteNцЕ]

я едно ново да тура


Две птици седят и пеят,
две души любов сеят.
На клона всички ги чуват
и на обичта им се чудят.
А обяснение много просто има
и тя на всеки ума взима.
Това чувство мило и прекрасно,
"любов" нарекоха полугласно.

[NambyPamby]

Разминаване с прибоя

Запомни ме такава — разнежена.
С добротата (назаем навярно.)
В лабиринта съм тръгнала с преждата
от митическа фея открадната.
И какво, че е друга епохата.
Пещерите панелни са същите.
И ме мами страхът от високото,
и викът на ранените къщи.
Запомни ме, защото очите ми
вече няма да будят морето.
Ще избягам от твоите питанки
при прегръдката на ветровете.
Тези истински верни приятели,
със коси от подпалена слама.
И едничък гласът на децата ми
ще ме връща със думата "мамо!".
А пък другата дума "обичам те!" —
ще заключа под няколко зими.
Нека друго, по-светло момиче,
да воюва за теб, да те има.
Моят бунт изтъня от безбрежие.
Песента ми се люби със кактус.
Запомни ме такава — разнежена.
И не викай след призрака "Как си?"


Сюжет от края на света

"Не съм Пепеляшка"
Елка Няголова

Обаче аз съм Пепеляшка.
И моят полунощен час,
като ранена нежност страшен,
ще позвъни сега у вас.
Покорството ми ще изчезне.
И кратката ми красота
ще се превърне в грозна бездна —
сюжет от края на света.
Ще изиграя Магдалена.
Убийствено ще те спася.
Но не душата ми ще вземеш.
Подобието на душа.
Прекрачил клетката за луди,
попитай тялото от кал —
не колко пъти си ме любил,
а колко пъти си летял.
И не за да спасиш нещата —
останките от любовта.
А да узрее светлината
за друга някоя жена.
След шанса си да ме изгубиш —
пази я в съмналия мрак,
когато срещнеш пеперуда.

Дано да ти се случи пак!

[crazygirl13]

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ


Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

Пейо Яворов

[potatomaster]

STOMP EM IN THE NUTS


Stomp em in the nuts
Stomp em in the nuts
Stomp em in the nuts
Ima stomp em in the nuts

Haters say huh
Haters say what

Big up man faggott ass nigga
You can eat a sack of baby dicks mutha Fucka



Thugnificent & The Lethal Interjection Crew
http://www.youtube.com/watch?v=BY7qOwaZEqw

[DisappointedDreamer]

[xoxi]

Не казвай нищо! Просто помълчи!
В такава нощ без думи те разбирам!
Ще те помоля - притвори очи,
и остави от любовта ти да отпивам!

Ще бъда нежен, като допир на коприна,
погалена от тих и топъл бриз.
Ще бъда четирилистната ти детелина,
и ще изпълня всеки твой каприз...

А после, леко ще докосна тишината,
и потопени в сласт по пълнолуние,
обляни на звездите в светлината,
в ухото ти ще шепна нежнодумие.

И чак когато сгушена заспиваш
в ръцете ми, които те желаят,
спокойна и уверена ще знаеш,
че сънищата на любов ухаят!

автор: soni.andonov

[lubopiten]

Ето едно стихотворение от мен

Сън

Защо ли беше само сън,
да усетя чувството отново,
което излязло бе навън,
да пише приказна история наново.

Защо ли ти си толкова красив мираж,
и очите твои блестят като звездите,
защо не мога аз да събера кураж,
отново да яхна на любовта юздите.

Защо ли си мечта неосъществима,
сякаш по-силно и от месечината сияеш ти ,
твойта светлина е тъй необозрима,
която кара ме да чакам до зори.

Защо ли аз усещам пеперуди във корема,
сякаш твоят дух се е вселил във мен,
отново съм изправен пред дилема
дали да се остава в твоя плен.

[Grey_Knight91]

Безмълвно я гледаше самотното слънце,
плачеха лъчите с невидими жарки сълзи.
Бленуваше то за още миг живот, да не потъва в тъмата.
Косите и златни да озари и с целувка да я сгрее.

Тя беше там на земята, сама и тъжна, прегърната от самотния студ.
Линееше душата и, а мразът пареше лицето и унило.
Потъваше тя в леда на самия човек, без приятел и любов,
Замръзнал и безжизнен, със ледено сърце, без щастие и любов.

Черното небе идваше с отворена проклета паст,
Със зъби остри и нокти криви, с кръв в очите.
Държи за ръка гърмеж и тътен от облаци черни,
За да изпъди всичко що е светло и добро.

„Проклета да си нощ зловеща! Ти убийце и злина нечестива!
Виж що си сторила на тоз ангел без крила!
Като змия отровна и изпиваш живота,
Без срам и позор душата и крадеш!”

„Не ме гори с такива порочни слова, не аз съм сторила смърт!
Човеците са тоз лед, дето е оковал краката и, те са глупците!
Защото самотен и необичан е затвора неин, мразовит и смъртен!
Обичаш я ти, инак не ще плачеш, спасение желаеш и аз ще го дам!”

„Вещице на мрака, не смей да ме лъжеш, че сърцето гори!
Умира тя, умирам и аз, обич е туй, що е жаравата в гърдите!
Кажи как леда да разбия и душата и да стопля,
Че я виждам аз, пребледняла и с тежко бреме на крехки рамене!”

„Ще посипя лицето и със звезден прах, та да изтрие сълзите студени,
Звездите ярки ще пратя, ледът да убият и душата да сгреят.
Топъл дъжд ще пада, със тъгата ще се бори, да разтупти сърцето.
Твоята целувка ще и пратя, за да любов познае пак и да живее”

„Какво ще желаеш за тез твои свещенни усилия?
На всичко съм готов, що е мое ще го дам, само да запее!
Ето, вземи и светлия ми трон, направи ме просяк, но да е будна тя!
Обичам я, не крия, ще падна и не ще стана, стига да е жива!”

„Не ти ща даровете светли, нито трона омразен!
Жадна съм, гладна съм, тези мои нокти да се впият и разкъсат!
Устата да си напълня и да утоля мъстта, че ти си моят враг вечен,
И за теб и твоите чеда съм гладна аз, да е мрак, да е тъма, да е Рай!”

„Ти желаеш живота моя, да ме глътнеш и убиеш,
А дали ще спазиш обещанието си, аз не зная!
Но обичам я, тя е по-скъпа, нека е жива, нека обича, дори не и мен!
Вещице, яж ме, убий ме, изпий ми кръвта, но и дай живот!”

Започна да изчезва слънцето, гълташе го чернотията,
Отидоха към нея звездите, и дъждът, и прахът, жива щеше да е.
Изчезна ледът, сърцето затрептя, и мразът си отиде и студа,
Разгоря се пак душата, а лицето съживи, с усмивка и лъчи.

„Обичам те, дори сега, когато що съм аз изчезва,
Обичам те, не ще и разбереш кой съм бил.
Обичам те, че стойностен зарад теб ми е бил живота,
Обичам те, няма страх сега, нито уплах, че душата ми умира.
Обичам те, за теб дадох всичко що ми е скъпо, и не съжалявам!
Виждам вече вечен мрак, там, където няма ни спасение ни лъч!
Отидох си щастлив, с бурно гордо сърце, че влюбен в теб съм бил!
Обичам те, обичам те, обичам те...”
Малко Шейкспир стайл

[kalpazanka]

^ Отдавна не бях чела нещо толкова.................................... ................. отегчително!

[LadyDi]

^ Отдавна не бях чела нещо толкова.................................... ................. отегчително!

в ШЕЙКспиров стил...

не, сериозно, уважавам опитите ви да пишете, но за това е нужно четене на книжки и добра езикова култура... не може да пишеш ШЕЙКспир... това не е транскрипция...

[dimitar_ak]

http://www.youtube.com/watch?v=ero59tMlfCE

[DisappointedDreamer]

^ Spoken poetry!

Интересно.
http://www.youtube.com/watch?v=qt2JJydqtgQ

[Colouring]

Празнувам невъзможната ни среща

Празнувам невъзможната ни среща.
На масата постилам тишина.
Звъни съседът. Бил самотен нещо.
Помислил си, че също съм сама.
Не съм сама! – усмихвам се смутено,
тъй, сякаш има някаква вина.
Отива си. Оставам само с тебе.
Не се сърди, че той не те видя.
Не се сърди, че той не ни повярва.
Очи за тебе имам само аз.
Защото си измислих този празник.
Защото си откраднах този час.
Целувам те. Добре е, че те няма.
Не бих посмяла, ако беше тук.
Ще ми простят ли жалката измама,
цветята, подарени ми от друг?
Живота си наливам вместо вино
във чашата ти. Може да горчи.
Дано да имаш сили да изпиеш
горчилката на всичките ми дни!

[DisappointedDreamer]

^Я, още един фен на Камелия Кондова