Любовна поезия

[123.321.3]

Не гледайте отговорите преди да се отговорили на въпросите, иначе няма да ви е интересно! И така:

1.Напиши името на човек от срещуположния пол.
2.Кой е любимия ти цвят от тези - Жълт,черен,зелен,син или червен
3.Първият ти инициал: А-P,Л-Р,С-Я
4.Месецът ти на раждане
5 .Кой цвят харесваш повече-черен или бял
6.Напиши името на човек от същия пол като теб
7.Любимото ти число
8.Калифорния или Флорида
9.Кое харесваш повече: Езерото или океанът
10.Напиши желание.


Отговорите:

1.Това е името на човека,в който си истински влюбен.
2.Ако си избрал:
Червено - Ти си жив и изпълнен с любов.
Черен - Ти си скромен и агресивен.
Зелен - Твоята душа е щастлива и излъчваш спокойствие.
Син - Ти си човек със спонтанен характер.
Жълт - Ти си щастлив човек и даваш добри съвети на другите хора.
3.Ако инициалът ти е:
А-Р - Имаш много приятели и любов в живота
Л-Р - Опитваш се да се насладиш на живота и любовта ти скоро ще
разцъфне.
С-Я - Обичаш да помагаш и бъдещето ти изглежда добро.
4.Ако си роден през:
Януари-Март - Годината ще е много добра и ще разбереш, че си се
влюбил в този, който не си очаквал.
Април-Юни - Ще имаш силна връзка, но тя няма да трае дълго.
Юли-Септември - Ще имаш незабравима година с много промени.
Октомври-Декември - Годината няма да е от най-добрите, но ще
откриеш сродна душа.
5.Ако избереш:
Черно - Живота ти ще тръгне в различна посока, ще има много
промени и ще се радваш на тях.
Бяло - Ще намериш приятел, който ще ти се доверява и ще
направи всичко това, но може и да не го разбереш.
6.Това е най-добрият ти приятел.
7.Това е броят на близките ти приятели, които ще имаш в живота.
8.Ако избереш:
Калифорния - Обичаш приключенията.
Флорида - Романтична душа си.
9.Ако избереш:
Езерото - Верен си на приятелите и си малко резервиран.
Океан - Ти си спонтанен и обичаш местата с много хора.
10.Желанието ти ще се сбъдне, ако пуснештова в друг форум до 1 час!!!

УСПЕХ!!!!

[kristaila]

Ето и едно мое произведение след болезнена раздяла...

ОГНЕНА КЛЕТВА

Днес си обещах - нов човек ще бъда.
Днес си възложих тежката присъда -
за да потегля, първа крачка ще направя,
вчерашния ден ще се наложи да забравя.

Клетва тежка дадох, но денят е дълъг.
Сутрин е още и ще започна с първи залък.
Залък малък, но тежък за преглъщане,
защото вече няма да има билет за връщане.

Глава вдигам, с ръка очите засенчвам.
В хоризонта наивно сега се втренчвам.
Без да наблягам на излишни акценти,
копнея за тъй приказните ни моменти.

"Водата и огънят не се съвместяват" -
физиците не спираха да ни го заявяват.
Но мойта огнена душа - крайно непослушна
глуха остана и силно в теб се гушна.

Времето забавихме, фактите забравихме.
За всяка милисекунда сляпо се раздавахме.
Всяка твоя капка пресушавах уж на игра,
а ти потуши всяка подадена от мен искра.

Искра по искра, капка по капка,
прихванати с хишническа захапка,
погубвахме се, но нас не ни болеше -
беше сладко, но времето си летеше.

"Имаме цялото време на света" - каза ти.
Капка остана една и една искра да изгори.
Спрях. Погледнах те в очите. Поклатих глава.
С нашия егоизъм щяхме от нас да лишим света.

Да напояваш земята под нас нужен си ти,
а аз да топля плодовете ти - моля те, прости!
Казвам ти "сбогом", преди да бъде късно,
върви и забрави мен и съзнанието мръсно.

Слънцето залязва, денят вече се секва.
Време е печат да ударя на моята клетва.
На мен ми стига да знам, че си добре -
че днес си голям, колкото цяло море.

Печатът е ударен. Поемам по дългия път.
С нов мироглед очаквам всеки райски кът.
Моите искри започват и те да се разрастват -
започват да се пръскат и всекиго да бедстват.

За жалост, утре нова сутрин ме чака -
спомени нови, с по-коварна атака.
Може и голяма като слънцето да стана,
но барут да разпали сърцето ми - така и не остана.

[Colouring]

СТУДЕНО
Автор: ЕЛЕНА ДЕНЕВА

Колко да е студено- минус тебе, не повече.
Другото няма значение. Другото просто е климат.
С лятото под езика си мълча. Пак ще пробвам
да си запаля огнището с мисълта, че те има.

A сигурно някъде вън още продават кибрити
малки момичета със посинели усти и петички.
Сигурно някъде има- точно къде не питай-
и магазин за надежда с две потънали в прах полички.

Сигурно скита се някъде един каещ се Кай. Без Герда.
Герда стои на топличко до съвестта си заспала.
Пробва короната ледена, но няма как да се огледа-
тихичко хлипа насън заради счупеното огледало.

Сигурно има някъде и люпилня за феникси,
сред пепелищата на клади от приказни книги.
Няма да тръгвам да търся- още ми е студено.
Минус тебе, не повече. Но за премръзване стига.

[purix]

Прощално
на жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неканен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

[Violenza]

Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

Обожавам. Направо настръхвам като го чета.

Възможно най-красивото стихотворение.

[Violenza]

След шумните наздравици за щастие (Кондова)

След шумните наздравици за щастие.

След клетвите да ме обичат вечно.

След краткото семейно междучасие.

След загуба на кръв и на човечност.

След стражата на женските ми сънища,

в които не успях да се укрия.

След крехките илюзии за бъдеще,

удавени във дългите ракии.

След шепа извинения разплакани,

след розите, след клетвите, след всичко...

В живота ми на пръсти влезе някой.

Без клетви цял живот да ме обича.

Една звезда не е свалил в нозете ми.

Не ми е подарявал лилав здрача.

И стиска зъби, май е от мъжете,

които нямат навика да плачат.

И мислих, само няколко недели,

във райската градина под дървото

споделям с непознатия постеля.



А всъщност - съм споделяла живота.

[bloodfrozen]

Вино и любов

Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома и е студено.

Една звезда над дявола изгрява,
когато ангелът не я разбира.
Една любов, любов при друг намира,
когато недолюбена остава.

Това мъжете силни не забравят
дори и след житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи

Евтим Евтимов

[MarkKnight]

"И той я обичаше.Обичаше я толкова силно,че когато докосваше нежната й кожа имаше усещането,че няма никога да си вземе толкова,колкото му е нужно.Тя беше като дрога в кръвта му.Неизлечимо пристрастяване.Без значение колко близо беше до нея,дори и когато правeха любов,близостта не му се струваше достатъчна,все едно плътта и костите й пазеха нещо тайно и свещенно,нещо скрито от него."

моя мисъл..

[Naive]

"И той я обичаше.Обичаше я толкова силно,че когато докосваше нежната й кожа имаше усещането,че няма никога да си вземе толкова,колкото му е нужно.Тя беше като дрога в кръвта му.Неизлечимо пристрастяване.Без значение колко близо беше до нея,дори и когато правeха любов,близостта не му се струваше достатъчна,все едно плътта и костите й пазеха нещо тайно и свещенно,нещо скрито от него."

моя мисъл..

Каква поезия..
Иначе след препинателните знаци има интервал. Както и се пише свещено.

[MarkKnight]

^ хаха да,чак сега видях,малко бях ефектиран и не съм обърнал внимание...))

[qni4ka546]

Неделя

Днес аз няма да дойда на свиждане.
Зад прозореца с бледо перде
ти не чакай сама и угрижена -
няма кой да ме доведе.

Имам много другари. Но где ли са?
А и всеки си има жена.
И защо да им взимам неделята?
Както нашата, и тя е една.

Те са също загрижени хорица.
Свои болки си имат и те.
Ти не чакай сама до прозореца -
няма кой да ме доведе.

Отвори само мълком стъклата му,
посрещни листопада златист.
Аз ще дойда при теб на крилата му.
Аз ще дойда с последния лист.

[Naive]

24/7
Обичам те, когато се разсъмва
и улиците чезнат във мъгли,
а аз оставам - истинска и влюбена.
А аз оставам...и те пиша в стих.

Обичам те и след това. Когато
в задъхания трафик на деня
изпращаме сигнали до сърцата си:
"Обичам те."
"Обичам те и аз."

Обичам те, когато се здрачава
и във прозорците се раждат светлинки.
Тогава улиците бавно опустяват,
а аз се сгушвам в тебе...и мълчим.

И нощем те обичам. Многомного.
До бездихание. До бяло. До безкрай.
Превърната съм цялата във обич.
Която просто искам да ти дам.


caribiana

[DisappointedDreamer]

^страхотна е

[Colouring]

в сланата на двора
бабата щеше да намери
дюли и мушмули
вече загнили
без грам от позата
на нара например
щеше ги вземе в джоба
на престилката си
за да ги стопли
можеше да ги свари
на компот или сладко
а можеше и да ги остави
в панера с портокалите
за да се отъркат и те
в една далечна екзотика

да обаче бабата я няма
и портокали в панера няма
а на дядото не остава друго
освен да свари дюлите
на ракия
и да пие сам
до готварската печка
вече изстинала.
*********

във влак втора класа
по произволен маршрут
в купе за осмина
с пълен пепелник
пердета загубили
цвят и надежда
и калпав джам
който потраква
но все не уцелва
ритъма тудуф тудуф
пътуват те
той й подава ръка
галантен неочаквано
за влак втора класа
тя е кокетка
играят по стари правила
и никак не бързат
нарочно са изпуснали
експреса за да имат
няколко спирки повече

това е историята
може всякак да свърши
да ги глоби контрольорът
или да раздели някоя гара
но и тях не ги е грижа
за края при все че имат
цялото това сега
докато влакът
второкласник
знае че вози любов
и воайорски си тананика

целуф целуф
целуф целуф

много любими <3

/ https://www.facebook.com/pages/Lette...ref=ts&fref=ts

[DarkWitcher]

Айде и аз ще се включа с едно мое старичко Не бих казал, че е много добро, но като написано за 5 минути

Сърце

Бе есен. Едно момче и едно момиче вървяха хванати, ръка за ръка,
по плажа, късно през нощта.
Отскоро заедно бяха те.
Вървяха, вървяха и изведнъж спряха.
На пясъка легнаха двама .
Един до друг, лудо влюбени или пък не.
Говреха си, бог знае за какво, но темата бе тъжна,
за изневеря и за нанесена рана.
Момчето лежи и се чуди дали да си тръгне
или да остане изпаднал в мълчание.
Момичето гузно до него лежи и го милва.
Гузно от своите действия, от постъпката зла.
А уж чуства горяха, уж се обичаха,
а отде дойде тази кама,
тайно забита в беззащитно сърце.
Гарван сега, едно сърце кълве.
Станаха и си тръгнаха,
но дали си тръгна един или двама.
Сърцето на едно момче, там остана
студено, не бие, в гърдите жива рана.
Не бие, не тупти, а връзката?
Тя продължи...

[AnarchyBoy]

Бъди за мен любов - съдба, дари ме с нежна топлина.
Живота мой - това си ти,обичай ме, със мен бъди!
И не тъжи аз ще съм с теб във всичките злини и добрини...
Ще ти помагам,ще те закрилям и за тебе ще умирам.

[Colouring]

Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да й прави.
Каквото и преди да си й дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да й кажеш сбогом!

Мартин Спасов

[MilenkataSSS]

Ти пак ме гледаш с ласкави очи,
и питаш пак: "Боли ли те за нея?"
Тешиш ме за разтуха: "Не плачи!
Ще я забравиш!...Аз ще ти попея!"
И аз се стапям в нежния ти глас,
и в миг забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ми - обич като към сестра -
повярвай - за сърцето ми не стига!

[FlowerOfTheSun]

По всичките ми сетива те пише....
А този навик, да съм все без теб,
тежи по клепките ми на разсъмване.
По тялото ми плъзва плах копнеж
в ръцете ти внезапно да се сбъдна.
Да съблека страха си и с очи
да кажа колко много си ми нужен.
А устните ти просто да мълча.
до лудост влюбени в това събуждане.
Но този навик , да съм все без теб…
А всъщност страшно искам да те има.
Ще нарисуваш ли със пръсти върху мен
потрепващите нишки на незримото?
Caribiana





името ми...
Събирам те във себе си. Болиш.
А аз изглеждам страшно недостатъчна.
Но все си вярвам някак си, че ти
завършваш пъзела на тъжното очакване.

Събирам те във себе си. Без глас.
А дланите ми парят от обичане.
Освен самата мен, какво да дам...
И... ето, давам ти се.
Искаш ли ме?

Събираш ме във себе си. И мълчешком
ти вричам всеки удар на сърцето си.
Прошепваш ми. Прошепваш ме... Любов.
Аз нямам друго име, щом съм с тебе.

caribiana

[Naive]

Оставяш ме по пулс и по обичане...

Когато ме прошепваш през нощта
и нежността ти гали раменете ми,
забравям колко много ме е страх.
И ставам твоя. Цялата. За вечност.
А ти забравяш целия си свят...
Така ненужен ти е, като имаш мене.
Притихваш в ласките ми на жена,
която те превръща във безвремие.
Не казвай нищо повече...Мълчѝ.
От толкова обич думите умират,
безплътни, недостатъчни за стих...
Защото
любовта
е много тиха.

Прекрасната caribiana

[masterfucker_kosmi_maz]

И аз с моя кур голем
в путката красива ше те маам
и с ташак- леко солен
в устата щти го подаам.

Щъ тъ клатъ тъй усърдно
че и вратата ще плющи
и накрая щи пръдна
и щъ тъ погледна в тъпите очи.

[malkata we]

момичета ние всички искаме на бързо момчетата да ни харесат,но те са толково тъпи че не забелязват какво губят те само са за фудбол :Д

[Rza]

[QUOTE=malkata we;11053353]момичета ние всички искаме на бързо момчетата да ни харесат,но те са толково тъпи че не забелязват какво губят те само са за фудбол :Д[/QUO
ФуТбол ама карай ;д айде,аз те взимам,пиши лс

[watermelonkisses]

май само аз не се впечатлявам особено от Caribiana; твърде еднообразна ми е (като идеи, начин на изразяване на тези идеи)

and you invented me
and I invented you
and that's why we don't
get along
on this bed
any longer.
you were the world's
greatest invention
until you
flushed me
away.

now it's your turn
to wait for the touch
of the handle.
somebody will do it
to you,
bitch,
and if they don't
you will -
mixed with your own
green or yellow or white
or blue
or lavender
goodbye.

любимият Буковски

[Colouring]

КАНЕЛА 6
Елин Рахнев

Само когато си тръгваш, правя опити за поезия. Само
тогава изпитвам естествена необходимост да се изразя,
да публикувам остатъците от организма си. Само тогава
мога да гравирам комплексите си сред тези редове. Да
прожектирам кинолентата от ирисите си. Това е разточителен,
полифоничен процес. Това е сърдечен мониторинг. Това е
интервенция върху всяка чиста клетка. Това е да гониш
трамвая в село Рударци. Това е да тананикаш Шопен в
магазин за колбаси. Това е няколко пъти "Смърт във
Венеция". Това е основен, пълен, завършен курс по тъга.


Отложих всичките си самоубийства заради теб. Изрязах
всичките си депресии. Остъргах сълзите си до тенекия.
Оставих кръвното си налягане да се рее сред вятъра,
надеждата, маковете. Аз - един, който уважава смъртта.
Цялостното й присъствие. Безцеремонно се взрях в миглите
ти. Изтъпях по миглите ти. Нашмърках се от миглите ти.
Облакътен върху миглите ти, започнах да превеждам света
през тях. Може би никога не съм те заслужавал. Може би
съм демоверсия на бъдещите ти планове. Може би съм
работен вариант на някой друг след мен.


Приех трептенето на миглите ти като конституция.
Диханието ти като доктрина. Това беше важно за мен. Като
първа необходимост. Като петия сезон. Като прозорец в стая.
Като бял лебед в лебедово езеро. Като естетика, на която мога
да остана верен. Като единствената възможност да покажа
среден пръст на света. Ексклузивна възможност да се усмихна.
Никога не съм се смял така. С пълно гърло. С всички зъби. Аз
един на последно раздаване. Аз - PR на аутизма и Цветаева.
Аз - дистрибутор на винилово щастие. Аз - юпи от 18. век...
За какво ти бях изобщо.


Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква
глезотия. Нито творческа сентенция. Нито аристократичен
модус... Това е болка. Отляво надясно, от сутрин до вечер, от
мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в
чаша. Наясно съм, че само през поезията мога да кажа още
нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да пропагандирам
сецесиона, хубавото, чучулигите... Позитивното в новите
поколения. Но това е болка. Много ме боли. Генезисно, пост,
суб ме боли. Това е армани на болката. Това е "Болка,
Болко-о, Болчице..." от А.Г.


Оттук нататък всеки ден ще те забравям. Това ще бъде дълъг
и метастазен процес. Това ще бъде до последния ми пирогов.
До последната ми диагноза. Това ще бъде неотменна част от
жизнените ми функции. Това ще бъде дълбоко в четката ми за
зъби. В лявото ми полукълбо. Във всичките ми бъбреци и
функции. Аз - който исках да бъда импресарио на миглите ти.
Аз - който направих всичките си творчески планове около
трептенето им. Аз, който ги разказвах пред сорбоните. Аз,
който затворих всички светове в очертанията ти...
Сега изобщо на кой свят съм...


Всъщност това не е опит за поезия. Нито литургия пред
общественото. Това е утопична възможност пак да се усмихна.
Да изтекат соковете ми от бакарди и от бира. Отново да се сбъдна
сред готиките, месечините, росата. Толкова обикновени неща.
Толкова сложни за мен. Това няма нищо общо с поезията.
Трептенето на миглите ти е поезията. Другото е секънд хенд,
търт хенд, другото е Томас Ман без "Смърт във Венеция",
U2 без Боно, есен без жълто. Трептенето на миглите ти е
началото и краят на поезията. То е избрано от Уитман
до днешните пишещи братя.