Роза на разсъмване


Погледни ме! Цяла нощ цъфтях,
лист по лист за тебе се разтварях...
Ти не знаеш колко ме е страх -
слънцето до смърт ще ме попари.

Но си струва, та дори за ден,
в твоите очи да бъда жива.
Розобер е... Погледни към мен!
Направи ме твоя... и красива!

Даже да те одера до кръв,
в дланите ти корени да пусна,
откъсни ме, да усетиш пръв
капките роса по мойте устни.

Да съм оня влюбен аромат,
дето сто врати ще ти открехне.
Нищо че съм само стръкче цвят
и до залез слънце ще повехна.

Откъсни ме! Нека да си лош!
Лист по лист до край разсъблечи ме!
Аз цъфтях за тебе цяла нощ...
... а Любов е второто ми име

Ники Комедвенска