И мен caribiana не ме впечатлява особено. Твърде сладникава ми идва тази поезия.
Ето това е моето любимо стихотворение, авторът е Камелия Кондова.


Антиприказка


Спиш ли, принце? - Спиш. А пък живота ми

само от безсъници живее.

Слушай ме, докато спиш, защото -

буден ли си, няма да посмея.

Принце, аз съм твоята принцеса.

Но разстрелях приказното чудо.

Станах и косите си разресах.

Не дочаках ти да ме събудиш.

Баловете бяха много пищни.

Лесно ми замаяха главата.

Млада бях - за нищо не въздишах.

Радвах се на лъже-красотата.

Любих се. И не с когото трябва.

Припознавах любовта във всичко.

Вярвах, че я има. Още вярвам,

но оставям други да обичат.

Не внимавах - мравката настъпих.

Значи съм способна да убия?

Разпилях косите си по пътя -

нямам със какво да те завия.

Да, заради мене пяха песни.

И заради мене пламна Троя.

Принце, аз съм твоята принцеса,

но отдавна вече не съм твоя.

Виненки, наместо пеперуди...

Снощи много е била ракията?



Ти поспи, когато се събудиш -

ще ти стана камъка на шията.
.