Обичах те- и все още те обичам и
плача пак като дете.От палавото,весело
момче днес н яма и следа.Дните бавно
отминават.Лети с тях и обичта,но споменът
за теб остава едничък спомен на Сета.
Как иска аз да те забравя и да
те няма в моя ден.Но ти
оставаш,пак оставаш и страшна болка има
в мен.Дали ще мога аз да обичам друг?
Въпрос и до сега неразбран...
Защо ли моето сърце не позволява
вместо теб друга да е до мен!