Затварям очи и се крия
потъвам в своя собствен мрак,
а мисълта ми отвътре напира
за един нов по красив свят.

Искам да съм добър и мил
да ти казвам често обичам те
но такъв съм си се родил,
да се променям няма смисъл.

В пръстите гори желание
да пиша нещо, да творя,
да вложа в него упование,
а не една несбъдната мечта.

Душата си изливам в стихове,
макар на глед и непотребни
които без да искам търсите,
в нощта като едно знамение

После ще си легна уморен
ще затворя тежките клепачи,
и ще те сънувам все така до мен
каквато те отгледа любовта ми.

Платната на фрегатата плющят
от вятъра напиращ върху борда
на палубата под дъжда
изправен с бурята се боря.