Той не знае къде да мълчи и къде да говори
Тя не знае как да го научи
Във всеки случай, те не се обичат
Но все повече не могат един без друг.
Той открива в нея всичко, което
би му се искало да има.
Но не знае колко много се лъже
…
Тя вече не може да пише…
Защото всички думи вече са казани.
Защото всички думи вече болят прекалено много.
Прекалено много болят, за да се пишат.
Защото ще прогорят листа, ако бъдат написани.
Ще го изгорят и ще я опарят.
А на нея й е омръзнало да я горят и да е пепел
…
Тя сама се отдалечава от него..и после го гони…
Защо така прави никой не знае…
Той е застинал пейзаж
Тя може да бъде каквато я поискат.
Затова е ценна…Защото е хамелеон…
…
За изкуството е нужна тишина
Ще й се когато той я гледа да вижда изкуство в нея
Това естествено е невъзможно, защото той рядко се вглежда
А тя рядко мълчи
…
Тя умее да лъже
Той умее да вярва
…
Тя не е за него. Защото е виелица
Той не е за нея, защото е зиморничав
Ако той беше буря, тя би била тръстика
…
Тя не знае за миналото му нищо и дали изобщо го има
Той знае за миналото й достатъчно, та да се прави че такова няма
…
Тя е наранявала и ще наранява. И него щe нарани някой ден
Той наранява без да знае.
Нея.
Всеки ден
…
Това негово “Обичам те”, което достига до нея на милиони части, я разпилява
Разпилява я цялата
И после кой ще я събере?
…
На нея й омръзва бързо всичко, което е получила лесно
Той й е омръзнал до болка
…
Поръсена по него остава винаги, когато й обърне гръб
Той не усеща и я изръсва по пътя в тъмното
И после кой ще я събере?
…
Не..не…тя не иска да има “тяхна” песен
Никоя песен не може да е толкoва безразборно звучаща!
…
Всичко негово на всичко нейно слага край
Всичко тяхно е отвратително лъжливо
…
Красиво или грозно и това, като всички неща, си има край
Край, жалък и безцеремонен.
Причините са маловажни
Оправданията – излишни.