По нищо двама с теб, не си приличаме!
Защо тогава, като луди се привличаме?
И ни най-малко не си подхождаме, ама изобщо!
Но и това, със чувствата ни, няма нищо общо!
Като куче и котка се джафкаме разгорещено с тебе!
Все нещо се засягаш и ми се цупиш, като малко бебе!
Винаги имаме повод, да се сърдим един на друг!
Тогава, защо не можем нито ден, един без друг?
Ужасно винаги ме дразниш и с тебе като луда споря!
Защо не мога, поне веднъж, нормално да ти заговоря?
Знам, че противоположностите силно се привличат!
За туй, дори и куче с котка, възможно е, да се обичат!
Каква за лудите ни отношения е правилната диагноза?
Навярно:”Тези двамата са влюбени, до някаква невроза! ”
Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...