Химични реакции

Всеки път - тъкмо да си помисля,
че съм те забравила
и щом те видя отново -
сърцето ми полудява
и започва да бие така,
сякаш гръмотевици затрещяват отвътре…

Някаква топка се свива в стомаха ми
и горещи вълни ме обливат! Изчервявам се!
Не мога даже да те погледна в очите!
Имам чувството, че ще припадна!
Замръзвам! И глътвам езика си!

Изглеждам ужасно глупаво отстрани!
Но виновна е единствено химията
за всичките тези тъпашки реакции!
Мъча се да ги контролирам…
Да вдишвам и да издишвам…

Преструвам се, че се справям…
Но само аз си зная какво ми е…
Имам чувството, че се пържа на бавен огън!
С какво съм заслужила тези мъки от ада?
Нали любовта е най-богоугодното чувство?

Защо ли, съдбата отрежда на всеки влюбен тази награда -
да се мъчи грешника приживе - в страшните мъки на ада…