[b]Започвам с Дамян Дамянов, защото той е един от любимите ми поети
***
... И нищо че крила корави нямам!
И нищо че животът ме ограбил
и ми оставил сампо черни жалби
и туй стрце, което толкоз страда!
О, нека всичко, всичко да ми вземат,
но към света да ми оставят само
едно око, с което да го виждам,
едно сърце, с което да го чувствам,
една ръка, с която да го сложа
завинаги в най-честния си стих!
***
b]
много ми харесва
Москва в сълзи не вярваше, а само в любовта...Мои са отново сутрините, телефонните разпечатки, погледа от балкона, съседа. Сърцето.