Все пак... трапеза
Съгласна съм, че не е горделива,
но няма начин да не бъде горда.
Особено, когато си отива,
преди да е осъмнала с намордник.
Преди да е започнала да лае.
Преди във клетви да пилее сили.
В тържествената красота на Края,
свободна - значи току що простила.
Но прошката не значи да останеш,
а да запазиш святата ѝ кожа
от носене на недостойни рани.
(Достойни ли са - не ръждясва ножът.)
А нож ми трябва за небесни битки.
И за кръвта на някой ангел верен.

Ключа оставих. Само че не питай
защо съм ти оставила вечеря.