Някой ден сърцето ми
ще се превърне в камък.
Откъснат от света
ще тлея в своя замък.
И няма да крещя,
да вия до забрава,
когато разбера,
че някой ме предава.

Ще бъда властелин
на самотата своя
и може би дори
ще избера покоя
пред хаоса на любовта.

Някой ден.... но не сега.

(Стюард Дарк)

Една обикновена любовна история

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето. И мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)

Тук-таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем.
Извинете ме...
Ще завали.

ПС: Творба на Яворов "ужас"? No comment.