Дръж се, мое кораво сърце,
помпай здраво на сто оборота,
с теб отдавна сме вплели ръце
и вървим по ръба на живота.

Знам, че тръпнеш във мойте гърди,
неведнъж те изправям на нокти,
ала все се надявам, че ти
имаш девет живота на котка.

Затова те пришпорвам напред,
след това те догонвам във мрака.
Осем пъти се влюбвах подред,
а деветият май ще почака.

Умори ли се, мое сърце?
Не е лесно въобще да не спираш
и съвсем не е лесно, не е
всеки път от любов да умираш.

И усещам през тънката плът
синя вена в иглата да вдяваш,
да закърпиш един кръстопът,
който всяка раздяла оставя.

Някой ден ще издумкаш докрай
от последната влюбена рана
и ще литнеш към своя си рай -
тъжен звън от строшена камбана.

Ники Комендвенска