Моята поезия е малко по-различна. Не е за любовта към даден човек а към всички хора. Писала съм го в момент,когато съм била изключително разочарована от хората около мен. Дано ви хареса Превода е от руски (роден език) и се извинявам, ако има допуснати грешки.
Искам
Така искам да се вдигна към небето и силно да заплача.Така силно,че да завали дъжд - дъжд от сълзи.
Така искам той да измие всичката болка,печал,болести и несгоди на земята.
Така искам моите сълзи да измият от човешките души завистта,ненавистта и всичкото зло,което обитава техните сърца и души.
После, с моята усмивка Аз ще сгрея техните сърца и всички ще видят дъга.Дъга от любов и щастие.
Всички ще живеят щастливо обичайки се един друг и всички наоколо.
Всички ще се усмихнат и дъгата от щастие и любов винаги ще бъде над нашата планета.