Името ми е любов

Обичай ме по-нежно от нощта,
която слиза тихо от небето.
Когато ме докосваш, обещай,
че цялата ще ставам топъл трепет.

От устните ми си открадвай шепнешком,
мълчания, заключени в целувка.
В очите ми събуждай онзи стон,
от който думите сами замлъкват.

Обичай ме по-нежно от нощта,
защото тежките любови ме раняват…
Ако не можеш – нека съм сама.
Луната и до днес сама изгрява…

---

Тук

Не искам да разбираш, че съм плакала.
(И без това за тебе то е нищо...)
Сега съм по-красива. От очакване.
На теб, на обич и на малко истина.

Сега съм по-красива и от изгрева,
защото съм събрала много залези.
Но вече няма как да вярвам в приказки,
когато няма кой да ги опази.

Сега ще вярвам само на сърцето си.
Ако си в него, и на теб ще вярвам.
Не зная ти разбрал ли си къде си...
Но аз останах, за да те дочакам.

---

Остави ме да те обичам...

Не мога да те наобичам, не разбираш ли...
Все ми се струва страшно недостатъчно.
Все ми се струва като миг-премигване -
такова малко и безумно кратичко.

А ти ми се обичаш много. Много!
Защо - не зная. Никак и изобщо.
И за това - не питай. Аз не мога
да ти измисля отговори на въпроса.

Обичам те ... така. И без 'защото'.
Или защото мога... Пък и искам...
Обичаш ми се. Толкова е просто.
А щом боли, показва, че е истинско.

~ Caribiana.( http://caribiana.blogspot.com/ )
Всичките й са прекрасни.