В живота ти спокоен аз ще вляза
без да очакваш, без да си готов...
Ще впия нокти в теб като зараза
и ще те разболея от Любов!
Умът ти ще обърквам, ще оплитам,
и ще обсебя всяка фибра твоя,
сърцето ти ще взема без да питам...
По-късно ще узнаеш ти развоя...
Ще бъда романтична, нежна, мила...
Или пък ще съм страстна и потайна.
Да бягаш няма да намериш сила.
Това е болест! И ще бъде трайна...
В съня ти ще нахлувам без покана
и всичките ти нощи ще открадна.
Обсебваща, загадъчна, желана...
Дошла за тебе - търсеща и жадна!
Ще бъда твоя... И ще си щастлив
от моето присъствие пленен...
Ще чувстваш, че си влюбен, че си жив...
Ще бъде най-прекрасния ти ден!
А после ще си тръгна! Без дори
да чуеш ти „Довиждане” от мен!
Но ще оставя своите следи,
та бавно да те мъча ден след ден...
И ще ме търсиш... В чуждите очи!
С гласът ми ще ти шепне тишината...
Но телефонът вечно ще мълчи...
Ще вкусиш от плода на самотата.
...И някой ден случайно ще ме срещнеш,
но аз със друг ще бъда под ръка.
Ще се усмихна и ще чуеш нещо,
което ще ти върне паметта:
- Здравей, моя преминала зараза,
с която първо ти ми разболя!...
Сега сме квит - ти също си наказан!
Лекувай както можеш Любовта..!
Това, което Аз ти причиних -
бе същото, което с мен направи...
Не ме позна, косите потъмних...
Сърцето ти сега не ще забрави! ”

автор Павлина Соколова