Помогни ми – Надя Кехлибарева

Когато съм черна от много умора
и с никого вече не искам за нищо да споря…

Когато си мисля, че някой до космоса праща сигнали,
а друг не смее съседско дете да погали…

Когато забравям, че мога и в град от бетон да усетя
на радостен дъжд косите, дъх на цвете…

Когато се сепва дори вечерния вятър -
с тревисти нозе пресякъл полята…

Когато морето на болките с вик човешки нощта ми оглася
и аз загубвам последните свои компаси…

Сърцето ми женско къде ще намери подкрепа и сили,
освен до сърцето ти, мили?