Писмото
Не ме отпращай, моля те, недей...
крещи след теб отчаяната липса,
вкусът на пропиляното ни време,
след твоето нелепо "няма смисъл".

Прескочих твърде много правила,
... и твърде много сенки на морала.
Такава е, безумна, Любовта -
законите човешки не признава.

Отпращаш ли ме? Още ли шептиш,
че трябва да остана само спомен?
Ще можеш ли без мен да продължиш?
(Защото без любов ще си бездомен.)

Не ме отпращай, моля те, недей...

Така и не изпратих тези думи,
изтрих ги просълзена. И си легнах
в открехнатата бездна помежду ни.
Яна Вълчева

Посредствено... като за теб
Приличаш на голямо изключение.
Причината да нямаш е, че имаш
безбройности от мъжки оправдания
прецизно по петите си да плюеш.
Аз тихичко по вените ти стичах се
и тайно, много тайно те обичах.
Говорех си със теб, надвиквах се,
а ти бе свикнал вечно да отричаш,
че тази свобода открадна двама ни,
а ти на пресекулки ме живееше.
Със мисли бавно сплиташе косите ми,
копнеейки със мен да остарееш.
А аз, трептейки в друго измерение,
с прикрито удивление пропуснах
навреме да ти кажа, че завръщам се,
при теб, любими... за да те напусна.
Кремена Стоева