ДОКАТО...
Там... От вечната безбрежност...
Тайно ще те сполетя.
Тихо... Тихо... Нежно, нежно...
Все над тебе ще летя...
По зададената схема
от загадъчния свят
вероятно ще приема
най-различен вид и цвят...
Може в птицата, която
сутрин те събужда с грак...
И наднича през стъклата
като жалък папарак.
Може в нещо друго... Нека...
Трудно ще се отлепиш...
Във възглавницата мека,
на която нощем спиш.
Вероятност... Хипотеза...
Глупости от този род...
Вечната фотосинтеза
произвежда водород.
И умрелите ни клетки
са изчезнали, уви...
В колби и във епруветки
кой ще ги възстанови?
Затова да сме щастливи!
Дай ми се... Сега! На пук!
Докато сме още живи,
докато сме още тук.

Недялко Йорданов