НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък –
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.
Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл –
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.
Не остарявай, любов! Ето, завесата пада –
кратък поклон и тръгни – гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
Недялко Йорданов

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим, прости.
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя
и да се влюбя. Тъкмо в теб!
До днес. Но днес, незнайно как тъй
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзирах аз.
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те загубя? -
си виках сам във адски страх.
Нима?! Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг.
Дамян Дамянов

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Седмичен свят
Понеделник избирам червено,
начертавам си седмичен път.
Нищо не е за мен забранено
и създавам в сърцето си кръг.
А във вторник с оранжево всичко
боядисвам. И весело Е!
И усмихнати лелички, чичковци
пеят. Играят народно хорце!
В сряда с жълто дечица обличам.
Греят мънички жълти слънца -
и в очите на всички обичам
да е в жълто и топло света!
А в четвъртък притихвам в зелено.
Слагам свежест в живота си – фон.
Без тъгата сърцето – пленено,
се прегръща със земния тон.
А пък в петък е толкова синьо.
И морето! Небето! Света!
Само с мисъл – мечтите достигам.
И летя, и летя, и летя...
В събота се събуждам сред рози.
И съм розова обич – в цветя!
Пия глътки любов. И без дози
розовее денят ми – съдба.
А в неделя е тихо-лилаво.
И мистично. Вълшебно. Сън цял.
Сбъдвам в себе си дните си – всичко.
Вечерта се сънувам – в стих бял.
Мария Янакиева - Марианж