Помни, че сам си искал..

Тяло ще ти дам,
но за сърце не си помисляй...
Отдавна никой не е стъпвал там,
отдавна никой не е искал.

Очите ти ги подарявам,
но за сърце не си помисляй...
Дори душата ти да покорявам,
ти стой далеч, побързай, тичай!

Усмивката ми - също твоя е,
но за сърце не си помисляй.
Позволявам ти, вземи каквото искаш,
само сърцето, моля те, не искай!

В ума ми - настани се,
но за сърце не си помисляй...
С твоето прости се
и помни, че сам си искал..

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ако ти си отидеш за миг...


Често мисля какво ще остане в душата ми, когато си отидеш...
Дали, разбивайки сърцето ми, ще продължиш да заемаш
таванската стая в него.Дали ще захвърлиш ключовете за нея
в прахта и аз ще ги търся, докато вятърът ме удря в лицето или
ще ги запазиш в най-долния рафт на нощното си шкафче,
за да се върнеш след години и да провериш, дали съм още жива
без теб.
Стоя сама и усещам студените плочки под мен да флиртуват с
голото ми тяло.Докато главата ми се пълни с мисли, кръвта от сърцето
ми се изпразва, кръвоносните съдове започват да се търкат един в друг,
жадувайки любимата си течност.Боли ме.Мога да си представя,
но докато сърцето ми бие, не бих могла да го усетя.
Не искам.Забравям.
Но денят, в който слънцето ще грее така, сякаш иска да провре лъчите си
през душата, а кожата ще се свива, страхувайки се от приближаващата
температура, в такъв ден няма да оцелея без теб.
Обикновен ден.Мой ден.Твой ден.Наш ден.
Отново си представям секундите, след като си тръгнеш, но не чувствам нищо.
Понякога е по-добре да не чувстваш.