Моите любими са на Дамянов, винаги ме разчувстват. Тук виждам много такива. :3

Авторско:

Кафевите очи, колко по тебе са изплакали.
Колко спомени нагледали и за тебе все чакали.
Кафевите очи.. Колко болка са прикривали.
И сълзи да е имало, все навътре са ги скривали.
Кафевите очи, бе.. Не ги ли знаеш как те гледаха?
Без да знаеш явно, вътре цял те прегледаха.
И нищо че откриха черни песъчинки от душа,
Те пак с надежда вярваха ,че ги обичаш..
И , че още в тебе има капка доброта.
Но нищо нямаше. И твоите пъстри демони, от тях си тръгнаха.
Кафевите очи.. Горките, от мъка сами се изтръгнаха.