Надежда Захариева

***

Сълза

Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса.
Тежка - като капката омраза.
Волна - като безпричинен гняв.
Кротка - като ласката безшумна.
Гузна - като премълчаван грях.
Горда - като обич неразумна.
Ясна - като тихи небеса.
Мрачна - като вихър разбушуван.

Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата - зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.

***

Толкоз много жени ли те лъгаха,
че не вярваш на мойта любов?
Върху старото земно кълбо
в своя път не особено дълъг
само мъка ли срещнал си ти,
че тъй тъжни са твоите песни?
А пък аз съм вулкан от мечти -
и наивни, и волни, и весели!
На! Вземи си, вземи! От сърце
радостта си със тебе споделям!
Давай шепи! Подай две ръце!

... Ала моята радост къде ли е?
Твойта мъка кога ме превзе?
И къде са мечтите ми весели,
та сърцето опразнено зее
и почерня скръб моите песни?
Върху тъжното земно кълбо
и за нас има щастие, има -
летен повей сред лютата зима!

... Ако вярваш на мойта любов...

***

Другар

Не искам да ти бъда божество,
че божествата лесно се разлюбват.
Не се усеща как, кога, какво,
но нещо непременно ги погубва.
И най-голямата любов,прости,
за тебе не желая да съм също.
Умира тя и без да искаш ти
в удобния затвор на всяка къща.
Аз искам само с искрени очи
с теб да делим и хляба, и леглото.
И колкото и смешно да звучи,
аз искам твой другар да съм в живота.
Че лесно своя Бог човек мени.
Че новата любов е най-голяма
А със другаря в трудните ни дни
смъртта едничка ни разделя само.