оффф...разваляте хубавата тема

ЛОДКА В ДЪЖДА
/Михаил Белчев/

Дъждът вали, вали преди...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз и този път оставам прав
във тъмнината.

Като светулка плахо примижа
една цигара нейде далече
и аз дочувам шепот на жена
която тръгва, тръгва вече

Дали пътува и сега
онази малка книжна лодка,
която сгънах на шега
над някоя дъждовна локва.

А после пратих е към теб
с молба при мен да се завърнеш
дори в това море от много дъжд
ти да побързаш, да побързаш

Сега вали, вали дъждът по прозореца.
От вестник стар изрязвам стих.
с много, много болка
и препрочитам на глас как търси бряг
в море от хора и дъжд
книжна лодка,

Дъждът и този път вали, вали...
Пълзи и дълго дращи по стъклата,
а аз запалвам клечка от кибрит
във тъмнината.

И само тази малка светлина
изгаряща до болка във ръката,
дано покаже пътя към дома
на лодката и на жената.
---------------------------------------------------
ДО СЛЕДВАЩОТО ЛЯТО
/Михаил Белчев/

Златни петна във прозорците тръпнеха.
Лятото свършваше пак.
Вятърът, скитал из топлите улици,
легна пред мойта врата.

Капеха бавно листата по двора ми.
Небето се сви от страх.
Може би искаше да ми каже,
че няма да дойдеш пак.

Влюбени птици от тука отлитаха.
Лятото свършваше пак.
Тъжни следи по небето се нижеха.
Търсеха топла страна.

"Сбогом!" - до другото лято си казахме.
Минаха много лета.
Може би искаше ти да ми кажеш:
"Сбогом!" - до есента.
-------------------------------------------------
МОЯ ЛЮБОВ
/Михаил Белчев/

Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
са заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
с теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструващ,
че не си сгрешил, мое любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.
----------------------------------------------
Михаил Белчев

Прекалено си хубава сутрин.
Прекалено, дори и за мене,
щом усещам по устните още
неоцененото нощно влечение.

Сляпо търсене в стая без думи,
неосветена игра между двама.
През врата остава пролука -
светлина да прониже тавана.

Прекалено си хубава сутрин,
прекалено, дори и за мене.
Вечер сигурно мисля, че друга
е мечтаното мое видение.

И заспивам с прехапани устни,
и прегръщам лъча на тавана.
Тази нощ ти призна, без да искаш
че на този свят ние сме двама.
--------------------------------------------

ох...и по всички има песни...