Пред портите на храма бял,
чиито двори зид огражда
стоеше просяк почернял
от скръб, страдание и жажда...
Хляб молеше гласът му слаб
и мъчеше го скъб свирепа,
а някой камък вместо хляб
поставил в празната му шепа.
Тъй молех те и аз до днес
за обич чиста и голяма -
така и ти възнагради
надеждите ми със измама!..


Незная кой го е писал, но е едно от любимите ми, може и да е спомен нямам представа.