това са две стихчета на камелия кондова.много ми харесват
ЗАДКУЛИСНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Знам, че искаш, по хлапашки сресана,
не мъжът ми — Хамлет да откриеш.
Само не надничай зад кулисите.
Ще се счупи цялата магия.
Хамлет има десет лева в джоба си.
И се пита — хляб или цигари.
С два пакета изкопава гроба си.
С фасовете веждите си пари.
Хамлет има две деца — подробности.
Вярно, че не влизат по пиеса.
И една Офелия — виновница,
че не става вече за принцеса.
В къщата им зимно слънце влиза.
Плаши ги дъхът на светлината.
Хамлет или гледа телевизия —
или гледа празното в душата си.
Затова, заклевам те, момиченце —
точно там, на сцената, с декорите:
струва си, но само там — обичай го!

Другото е моя територия.


НЕ И МИЛОСТ!

Вече не са същите момчета,
но и тези също пият бира...
Бях хиляда пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли? Проклятие е, Боже,
че след любовта оставаш жива.
Вързана след ласката — за ножа.
Галена след цвете — от коприва.
Жива, за да гледаш как се мята
жалката опашка на надеждата.
Дълга — за размера на земята.
Къса — във небе да се оглежда.
Милост ли? Ромео заприлича
на охранен празник, но без песни.
И какво, че още ме обичал...
Вече му е навик — по пиеса.
А на мен остават двата края,
дето все да вържа не успявам.
Милост ли? А мога ли да зная
колко още милост заслужавам?!
Ако може, друг да я получи,
друг след мен сто века да пребъде.
А на мен — дай Боже, да се случи
същото.
Обаче със присъда.