Целувай ме
Събличай ме!
Целувай ме!
В безвремие
да се стопя,
да се разлея,
като приливна вълна,
достигнала брега.
Не оставяй мрака
в душата ми
гнездо да свива!
Не оставяй
демони зловещи,
да ме приютят!
Люби ме!
Мислите тежат
и пускат корени.
И сякаш няма път...


ОБИЧАМ ТЕ
Обичам те! Ела!
Не искам и не мога
да те спра. Ела,
дори да се препъна
в своето безумие
и клетви и злословия
да ме ранят.

Животът ми е
облачен и блед,
когато си далече,
въздухът горчи,
а празното пространство
ме влудява.

Обичам те! Ела,
дори да изгоря
от погледи на зли очи
и нека писъкът
на раждаща жена
ме укроти...


Изгревът и залезът...във твоите очи
Изплувах в утрото на твоите очи,

със изгрева на слънцето, със повея на вятъра,

искрящите ти мигли - разпръснати лъчи,

изсипах с шепи по косите си и тялото.

Отпих със устни капещите ти сълзи,

превърнах ги със мисъл във сияние и перли,

пристъпих с тях и техните следи

по кристално-белите брокатени пътеки.

И стигнах прелестна до твоето сърце,

по-цветна от дъга, по-нежна от коприна,

за да открия планини от сняг и ледове,

сред които душата ми изтръпнала застина.

...И върнах се назад към своите мечти,

не бях сияеща, а вече друга,

потънах в здрача в твоите очи,

със залеза на слънцето, с назряващата буря...