Умира всичко,не и обичта...

Тъмно е.И пак съм там.
Не ме е страх,ти там си сам.
При тебе идвам с обичта,
да посрещнем сутринта.
Тъмно е,но пак вървя.
Вървя по твоята следа.
Но тъмно е,не виждам нищо.
Без теб,любими,аз изгубих всичко.
Напипвам с пръсти камъни студени.
Падам, ставам, ръцете са окървавени.
Боли сърцето,боли душата,
но нещо виждам в тъмнината.
Снимка-знам това си ти,
но защо на камъка студен стои?
Много пъти снимката целувам,
но не мога с теб да се сбогувам.
Вместо теб цигара паля.
Как тази болка ме изгаря.
И ровя с пръсти във пръстта
и търся тебе, твоята душа.
Крещя и плача, моля се в нощта
да усещам Твоята топлина.
И капе кръв от моите ръце.
А може би кърви от моето сърце.
Гасна бавно, може би сега
умира всичко,не и обичта!