Oстаналото от мен
Много ми взимаха, малко си взех,
много ме имаха, по-малко - не.
Бродех пътеки, сънувах звезди,
припознавах те винаги в чужди очи.

Смеех се златна, изумрудена бях,
до небето качих се и слизах във прах.
Дъното стигах, летях със луната,
очите ми бяха цветове на дъгата.

Стигах и губех се, почти се забравих,
някъде цялата по нечии пръсти останах.
Връщах и търсех се, прекрачих предела,
не разбрах как душата от мен са отнели.

Безпределни очите, уморено мълчат,
неогледани в теб, непоели по стария път.
Лъжех се някога, че за теб съм създадена,
а днес и себе си нямам - на други раздадена


Незнам кой го е писал нито ме интересува , но е много хубаву

Моят Любовник

Лежеше дама със приятел верен,
не, мъж не беше, а вибратор черен.
Че той не искаше ракия и салата
и мързелив не беше във кревата.

Лежеше дамата със тоз чаровник
и мислеше за бившия любовник.
Глупакът се уплаши и напусна.
Вибраторът за свой заместник пусна.

Не пита той палтото колко струва,
глава да го боли, да се преструва.
След първи път доволен не заспива
и пак готов е вътре да набива.

От работа умора не усеща,
той винаги готов е пак за среща.
Измиваш го във банята с водичка
и пускаш го да пее с твойта птичка.

А щом получеше удовлетворение,
жената гледаше го с умиление.
Батерийки две нови за награда,
че утре тя без него да не страда.


Тфа е много яко