Моето не е точно поезия, но ето: Историята на моята истинска любов

Всичко бе осеяно с красиви момичета,облечени в бални рокли, развълнувани родители и приятели, които се взираха с нетърпение да намерят своята принцеса, някъде сред блъсканицата. Момчетата, облечени в разноцветни костюми, деряха гърлата си, броейки до 12. Те се радваха повече на адреналина от самата обстановка, а „принцеските” с дълги рокли дефилираха с приповдигнато самочувствие, защото това бе техният ден.
Да, това бе техният ден, по-точно техния 5-минутен ден, в който всички погледи бяха вперени в тях,радвайки се на красотата им и усмивките им...Събота, 21 май, 2005, дъждовен, нетипично за този сезон,леко сив и прохладен...малко по-нагоре в дясно на стълбичките, стоеше момче, облечено в черна тениска,небрежно избутана настрани черна,като гарван, коса, което с любопитство гледаше към мен, понеже няколко часа преди това си бяхме писали. Въпреки че севъртях на другата страна, наблюдавах момчето с изгарящо любопитство...Имаше страшен вид на голям и лош батко, който търсеше нещо, от което ме беше страх. Беше безкрайно уверен в себе си и много упорит.Толкова много исках да го погледна, а всъщност толкова много ме беше срам. Краката ми затрепериха, усетих, че си противореча на самата себе си. Както го мислех за лош изведнъж това ми хареса. Започнах да му изпращам съобщения, а той се обръщаше към мен с „мило”. Това бе достатъчно... от тогава съм безсилна.
След този ден всеки негов поглед ме разтапяше.Денонощно мислех за него като че ли щяхме да се видиме и да бъдем заедно. Вярвах в него, както вярвах и в бъдещето. Всичко беше розово, като че ли любовта беше при мен. Любовта на една ръка разстояние...една ръка разстояние...точно толкова далеч беше и телефонът ми неизменно до мен...щастлива от една телефонна любов. И не след дълго белязана още от 15-годишна.
Ден след ден минаваше, мислейки си за този батко, постоянно обнадеждавана, че ще го видя и всичко ще бъде, както си го представям.Докато не дойде един момент, в който той ми каза, че ще е по-добре за мен да не мисля за него. Това беше мигът, в който паднах от облака на любовта, намиращ се на седмото небе. Бях потънала някъде в безната, отчаяна и заричаща се, че никога повече няма да обичам, че никога повече няма да погледна момче. Не изпълних това, което си мислех, заглеждах се по момчета, но удържах на думата си- Не обичах никой,както него. Влюбвах се, плаках, но сърцето ми не се раздираше.Просто нямаше за какво да страда, тъй като вече бе изплакало всичките си сълзи за лошия батко, наричайки ме с нежното обръщение „мило”.
Точно тези дръпнати- шарени очички, който гледат на света със страх да не бъдат наранени,да не бъдат изоставени, нараниха точно мен. Трябваше да се случи това, иначе не бих го обичала толкова много.
Точно тази история ме накара да оценя значение на думите”Обичам те”. Никога не му ги казах, няма и да го направя, защото какъв е смисъла да казваш какво чувстваш на един човек- все едно да му кажеш „върви си”. Той, както много хора по света се плашат от любовта. Страх ги е да не би като се влюбят и като отдадат цялото си същество на някого, ще бъдат изоставени и наранени, ще бъдат неразбрани. Но един човек трябва да знае, че обичта е константа. Да обичаш един човек, означава да го познаваш. Никъде не се е случали това един ден да познаваш един човек, а на другия ден да не помниш кой е.А да го познаваш, означава да го оправдаваш за всяка негова грешка. Спокойно мога да кажа, че го познавам, както никой др не го познава.
Какво значение има дали го обичам, щом искам да бъда с него? Всичко е за него, моята любов, само за него. С който и да съм той винаги е в мислите ми. Той е несравним с никой! И ако е писано да не бъдем заедно, ще изживея живота си знаейки, че някога, някога толкова някога съм обичала момче на име ***** и че това нещо го пиша през сълзи, защотот го обичам!

01:22ч, 03 Март 2008