Tъга...

Тъга ,която е доведена от самота ..
Самота ,която те води до ръба ..
Ръб на отчаянието ,който води
до края на света .Мразя те ,но
не мога просто тъй така да
забравя любовта . Любов за
която аз влязох в духовна
нищета ,но все тъй самотна
е нощта....

Сега лутам се сам под
дъжда...Спомени за теб
и за любовта нахлуват в
моята глава ....

Прегърнал болката поех по пътя на
Смъртта ,защото ти тръгна си в нощта без
Да махнеш дори и с ръка....