И само вятър ли съм аз?


И само вятър ли съм аз?
Незнаеща,безпомощна пред силните,
...и пак мечтая....

И грях ли е ,че вятъра ще стихне,
че може би неправдата сломявам,
че искам себе си пак да открия,
но не отново...а завинаги!

Какво съм аз?
Нима съм заблудената
-отнесена от нови вихри днес...
Какво съм аз-аз пак съм наранената...
Но вярвам час след час в надеждата.

Какво съм аз?
С очите на обичаща,
и даваща и искаща от всичко!
И всичко даваща ,и всичко можеща
-идеалната?-но не сега!

Коя съм аз?
Тъй постоянна,като вятара,
преминал в бури,
покорил доброто...
отихнал след това пред слънцето...
сияещ но несигурен в доброто!
И само вятър ли съм аз?






Добротата


Едно усмихнато лице аз виждам,
сияе в очите му надежда,
на това лице аз искам да приличам,
-за да обичам,за да ОБИЧАМ!

Това лице е като слънце,
дарява топлина в студените,
в грешните –надежда,
в лъжата –истина.

И сякъш майски ден е,
посрещащ първите лъчи,
и първата любов,
и първата утеха...
А може би-това е добротата,
и само в детските очи останала
невинна ,свята!

Животът я погубва в другите,
те жертви са на собствената орис,
те жертви са на нея –добротата..
че кой добър получил е отплата??

Тя вече грешна е за всеки!
И само в детските очи е красотата,
на тях аз искам да приличам,
за да обичам, за да ОБИЧАМ!


Ако животът е песен

Ако животът е песен,
то тя ще е трудна,
по тънка от нежната струна,
по звучен от стара соната,
по-искрен,от изгрев за двама!

Ако животът е песен,
то тя ще е трудна,
и болка ще носи в сърцето,
в миг с шепот с зловещите думи,
в миг искрен,по-искрен за двама.

Ако животът е песен...
но не е...
животът е трудност коварна,
коварна с думи зловещи,
коварна песен за двама!

Зрдавей любов!
Здравей любов,аз мога ли да те посрешна?
В сърцето си да те открадна мъничко,
за утешение да те прегърна силно?
Здравей любов,
аз няма да избягам,че ти тъй чакана и истинска си!
Здравей,ти светлина в душата ми,
заповядай,остани...не бих желала да ти казвам сбогом!
А мога ли?-Нярно ще боли!

Че ти си всичко истинско и свято,
че ти си миг във вечноста страдание,
че ти си свобода и в грешните...
Здравей любов......аз те ОБИЧАМ!


Едно куче лае навън
И то дало е всичко от себе си,
и то търси там някъде ,
нещо...
И него дъжда е намокрил,
тъй както сълзите ми мен,
и него светът е подритнал,
тъй както другите мен...

И то е мечтаело някога...
Какво е сега?-Само лай!
Нечут,неизслушан от хората,
Един стар,забравен рефрем!

И ето то млъкна, и аз ще го сторя,
но спомен ще има за мен...
тя лаеше там в пороя...
и търсеше свят съвършен!





tova e li4no moe tvor4estvo pi6a stih4eta kogato mi e tujno ili tejko moje da vi izglejdat glupavi no za men sa mnistinski i li4ni