****
Аз вярвам в мълчаливата любов...
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които пламъкът не гасне,
докосването нежно на ръце –
от клетви, от несдържан плач по – ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!..
Тя – вечен огън и нестихващ зов!
Как ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия


*****
Аз те обичах: обичта ми
тлее още в моята душа,
но нека тя не те тревожи
не искам с нищо да те натъжа.

Обичах те безмълвно, безнадеждно.
Изгарях и от нежност, и от страст.
Обичах те тъй искрено и нежно
дано и друга те обикне както аз.

(превод на А. С. Пушкин)


******
Без да съм коварен съблазнител
Дон Жуан всеяден, всеобичан,
Аз, да бъда честен, пред жените
Никога не съм бил безразличен!

Много женски имена в сърцето
аз тая като цветя в албуми!
... Скитал с момичета в полето
шепнел съм им влюбен нежни думи,

с тях за вечно щастие мечтал съм,
галейки ги плахо по косите
и от страст несдържана пламтял съм,
устни впил във порив ненаситен...

Често пъти бил съм изоставян,
сам съм бягал без да се вълнувам
Някои аз бързо съм забравял,
а за други и до днес тъгувам.

Давид Овадия