Асансьорът
Любомир Калудов

Парче обесено пространство.
Врати заключени и глухи
една под друга и под друга
(какво противно постоянство)
и дим от нечия цигара
допушена на пресекулки -
жена, която между пръсти
и шепи нечии догаря.

Натискаш копчето познато
и тръгват стълбите надолу
(една след друга и след друга)
и бавно стигаш до вратата,
която тихо ще заключиш
Хвърли на стълбите жената
обичана на пресекулки!
Ти не успя да я допушиш.

Имам една молба към модераторите - стига спахте! В темата има поне 2,3 страници излишен спам! Айде, личното творчество не е фрапиращо, но простотиите на GOLQMOTO, {{AliSiA RocKs My SoCKs}} и другите, които мислят плиткоумието си за забавно, нямат място в тази тема!