Невена Петкова - "Любовна поезия" - Поезия
Празна душа

До мен стоиш, а сърцето ти е тъй далеч.
Гледаш ме в очите, а аз пък в твойте виждам неиното лице!
Все още я обичаш знам това, знам също и
за празнотата в твоята душа.
Боли те всеки ден за нея, за неите очи, за неините прегръдки и
лъжи.
Малко обич искам аз от теб, една прашинка от сърцето ти дори,
но не верен ще бъдеш ти само на нея,
дори и толкова много да те боли!
И даже сега след толкова време успява да те държи в своя плен!
Успява да влиза в съзнанието ти и нощем и ден!
Ако беше видял на времето какво се крие зад маската красива сега
щеше да си още с мен!
Тогава наистина би разбрал какво е любов, а не какво самота!
Щастлив щеше да бъдеш до мен, но грешката беше във мен!
Сгеших, че не послушах сърцето си още тогава,
че те оставих да си идеш от мен!
И правех много грешки ден след ден, докато не осъзнах едно,
че обичам само и единствено теб!
Как те обикнах и сама не разбрах, знаех само,
че искам да бъда с теб,
да целувам устните ти и да галя косите ти.
Исках те тогава искам те и днес, макар и да обичаш още нея
искам те и днес!
Имам нужда от теб, все едно немога да живея без теб!