Вой за помощ

Природата го създаде такъв.Гаден и опасен.Лапите му се забиваха в снега.
Оставаше следи след себе си,но само следи.Самеца се разкарваше из гората.
Времето прекарано сред другите вълци бе ужасен спомен.
Като малък вълка беше се прогонен от другите , победен отново.
,,Искам да заплача!’’-зави той в гората.Листата трепереха от неговия вой за помощ.

Вой за помощ ,който никой не чу!
Вой за помощ който оставаше объркани следи.
Вой за помощ който беше отговор на самотата.
Вой за помощ , който не знаеше на къде да поеме в мрака.

,,Здравей самотнико!Къде отиваш?’’-попита сив вълк който изскочи от ноща.
,,Там!’’-отговори той и погледна към звездите.После обърна поглед към другия нощен страж на гората.
,,Хм . . . . . . при боговете ,а?Няма да те пуснат там.’’-каза със насмешка вълка.
,,Може би!’’- отговори хаотично той и избяга във гората.
Вълка бяга като обезомял в гората.Вятъра и снежинките се удряха в очите му.

Но той не спря , нали е самец . Нали се бори със живота сам.
Вървя замислен , и се страхуваше от други вълци.Те мислеха как да убият друг вълк.
Нали така беше в природата-По-силния убива по-слабия.
Спря се до една скала легна и зави за последен път.
Умря , а неговия вой ,още ехтеше в гората.

Вой за помощ ,който никой не чу!
Вой за помощ който оставаше объркани следи.
Вой за помощ който беше отговор на самотата.
Вой за помощ , който не знаеше на къде да поеме в мрака.

За Хората Които Са саМИ!