Шахмат

Шахматните дъски от шоколад
не спират да играят своите мечти,
и черните, и белите умират в тях,
не помнят - боли ли или не боли.
И както цар и дама от шахмат,
в живота времената се менят,
но с тях остава любовта -
тя ту се губи, ту припламва.

Дори в умиращите дни,
животът пак не спира да върви,
и изведнъж началото на края пак започва -
пешки самотни се търкалят,
играта свършва - сълзите остават,
капят те върху шоколадовия ден,
разяждат светлината с черен лен.

Полагат те загубил войн,
във тъмнина безбожна,
и така до следващия ден,
до следваща игра - понякога и невъзможна.